Мерси, мосю Диор

"Всичко започна в деня, когато за първи път се разходих из Париж. Все още следвах. Изведнъж се озовах пред витрина с изложен в нея костюм, който буквално ме омагьоса. Кремаво жакетче, пристегнато в талията и разтворено в долния край, черна, силно разперена пола до прасците. Пропорциите ми се сториха толкова хармонични и балансирани, че неволно си представих Златното сечение в античните строежи и скулптури, както и в картините от Ренесанса. Открай време тези художествени произведения са привличали с особена сила зрителя.

Намирах се на авеню Монтен 30, а костюмът беше от първата колекция на моден творец, чието име вълнува женските сърца и днес, въпреки че са минали повече от шейсет години от смъртта му. Кристиан Диор. Прочетох внимателно табелата и разбрах, че костюмът, известен като Tailleur Bar, е сложен на витрината по повод рождения ден на основателя на модната къща. С този жест днешните сътрудници искали да почетат своя патрон, но и да напомнят за модата от 50-те години на XX век, чието олицетворение е този ансамбъл. За стила Ню лук.

След години отново обикалях Париж и пак се натъкнах на името Диор, този път под формата на парфюм: млада продавачка в Галери Лафайет капна мъничко Мис Диор върху китката ми. Помирисах го и си спомних костюма на витрината. Тогава пожелах да науча повече за човека, създал дрехата и парфюма. Намерих разкази на съвременници и литературни източници. Посетих изложби с проектите му, прочетох и автобиографията му. Разказът на този зареден с енергия, фин и чувствителен, плах, скромен, но уважаван и обожаван в цял свят човек ме завладя. Частният му живот си остана неясен и неопределен - това ме обърка. Помислих си, че се е наложило да премълчи някои факти, да пази дискретност. Че между редовете има нещо скрито.

Запитах се какво ли би било, ако човек, който никога не се е занимавал с мода, се сближи с Кристиан Диор, чието име през 50-те години е било по-известно от името на френския президент, особено в чужбина. Вече знаех, че дизайнерът е работил без почивка, без да се съобразява със здравето си. Истински перфекционист, той е играел ролята на големия моден творец само за пред обществото, но в частния си живот се е опитвал да остане просто Кристиан. Поне така признава в мемоарите си.

В съзнанието ми постепенно се оформи фигурата на Селестин: млада жена с открито сърце и чиста душа, дошла от провинцията в Париж, за да избяга от миналото си. Проследих пътя ѝ, промените, причинени от живота в метрополията, нарастващото самочувствие, съзнанието за значението на съвременната мода, но и търсенето, и въпросите в сърцето ѝ. Селестин стана за мен пример за френска жена от годините след войната, която постепенно намира своята роля в живота. Дадена ѝ е възможността да избира между традиционен семеен живот и самоопределение и тя реализира своето предпочитание. Постарах се да изтъкна най-прекрасните ѝ качества: искреност, чувствителност, непоклатима лоялност към мосю Диор. Реших, че тя заслужава и лично щастие - през цялото време се е стремила тайно към него.

Препоръчвам ви, ако посетите Париж, да отидете на авеню Монтен 30 и да разгледате модна къща Диор. А ако отидете в Нормандия, непременно посетете музея във вила Les Rumbs. Излезте във великолепната розова градина, за да се възхитите на зашеметяващата гледка към морето. В тази къща Кристиан Диор е прекарал детските си години. Тя е истинско съкровище, освен това е единственият музей, посветен на моден творец."
Агнес Габриел, Хамбург, ноември 2019 г.

"Ако имате криви крака, носете дълбоко деколте."
Кристиан Диор

"Една дама не носи дрехи. Тя позволява на дрехите да бъдат носени от нея."
Ив Сен Лоран ( 1936 - 2008)