Защо изчезна удоволствието от волното безгрижие? Къде са нявгашните друмници? Къде са пройдохите от народните песни, празноскитащите, които денем навестявали мелниците, а нощем спели под открито небе? Дали не изчезнаха заедно с полските пътища, с ливадите и поляните, с природата? Те, които - както един чешки израз определя сладкото им безделие - са съзерцавали прозорците на Дядо Боже. Съзерцаващият прозорците на Дядо Боже не скучае; той е щастлив. В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго: лишеният от занимание се чувства ограбен, той се отегчава и се ... |
|
|
"Една среща" е творба, в която Милан Кундера се връща към своите спомени и разсъждава върху екзистенциални и естетически теми, върху автори и произведения. В тях Кундера - писателят, читателят и меломанът - сякаш прави равносметка на есеистичното си творчество. Милан Кундера е роден през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Всепризнат е като един от най-забележителните съвременни белетристи и експериментатори. Творчеството му е израз на съпротива срещу традиционните методи за съблазняване на читателя, а всяко негово произведение е свързано с другите по силата на една завладяваща ... |
|
|
Една вълшебна завеса, изтъкана от легенди, бе спусната пред света. Сервантес изпрати Дон Кихот на пътешествие и разкъса завесата. Светът се отвори пред странстващия рицар в цялата комична голота на прозата си. Как така изпитваме естетическа наслада, докато слушаме соната на Бетовен, но не и като слушаме друга в същия стил и със същия чар, подписана от наш съвременник? Този текст ни напомня, че от произведенията на изкуството няма да остане много, ако ги откъснем от историята на тяхното изкуство. За Кундера "завесата" представлява онази готова представа за света, която всеки от нас носи - един предварително ... |
|
|
"Смешни любови" може да бъде написана само от майстор на елегантната илюзия и изненадата, какъвто е Кундера. Млад мъж и неговата приятелка се преструват, че не се познават и повеждат разговор-игра, който постепенно развенчава илюзията за тяхната връзка. Учител симулира благочестивост, за да прелъсти смирена девойка, после я зарязва и започва да копнее за единение с Бог. Различни момичета чакат един и същ мъж, застаряващ Дон Жуан, по перони, барове и плажове, ала той се връща при жена си. "Смешни любови" е дивно платно от фантазии, игри и интриги, чиито герои реагират непредвидимо на внезапно обзелото ... |
|
|
Жан-Марк сънува. Страх го е за Шантал, търси я, тича из улиците, накрая я вижда в гръб, вижда я как върви, как се отдалечава. Тича след нея, вика я. Още няколко крачки и ще я настигне, но тя се обръща и Жан-Марк поразен вижда друго лице, чуждо и неприятно лице. Не е друга жена, Шантал е, неговата Шантал, няма никакво съмнение, но неговата Шантал с лице на непозната и това жестоко, непоносимо жестоко. Прегръща я, притиска я до себе си и повтаря, ридаейки: "Шантал, малка моя Шантал!", сякаш иска, повтаряйки тези думи, да придаде на преобразеното лице предишния му изгубен вид, изгубената му самоличност... ... |
|
|
"Незначителното, приятелю, стои в основата на съществуването. То е с нас навсякъде и винаги. То присъства дори там, където не искаме да го видим - в ужаса, в кървавите битки, в най-лошите нещастия. Често е необходима смелост, за да го разпознаем в подобни драматични условия, за да го назовем с името му. Но не става дума за разпознаване, трябва да обичаме незначителното, да се научим да го обичаме. Тук, в този парк, пред нас, погледнете, приятелю, то ни се представя в цялата си очевидност, в цялата си красота. Да, красота. Както сам казахте: съвършена режисура... и напълно безполезна, деца, които се смеят... без да ... |
|
|
Митът за вечното завръщане твърди посредством отрицание, че живот, който изчезва веднъж завинаги, който не се завръща, е живот-сянка, живот без тежест, мъртвороден живот, и дори да е бил ужасен, прекрасен, възвишен, неговият ужас, възвишеност или красота не значат нищо. Ако всяка секунда от нашия живот се повтаря безброй пъти, то значи, ние сме приковани към вечността като Исус Христос към кръста. Тази представа е ужасяваща. В света на вечното завръщане върху всеки жест тежи непосилна отговорност. Това е причината Ницше да нарече идеята за вечното завръщане най-тежкото бреме (das schwerste Gewicht). Но ако вечното ... |
|
|
Тази книга е роман под формата на вариации. Всяка нова част следва предишната като различните етапи на пътешествие, което ни води във вътрешността на една тема, после на една мисъл, после на една-единствена, все по-необятна ситуация. Това е роман, посветен на Тамина, и в момента, в който Тамина слиза от сцената, става роман, предназначен за Тамина. Тя е основният герой и основният слушател. Всички останали истории са вариации на собствената ѝ история и се отразяват в живота ѝ като в огледало. Това е роман за смеха и за забравата, за забравата и за Прага, за Прага и за ангелите. Милан Кундера е роден в ... |
|
|
"Животът е другаде", са написали студентите върху стената на Сорбоната. Да, той добре знае това – нали затова е напуснал Лондон и пътува за Ирландия, където народът се е вдигнал на бунт. Казва се Пърси Биш Шели, на двайсет години е и носи със себе си стотици пропагандни брошури и прокламации като пропуск, с който ще го допуснат в истинския живот. Защото истинският живот е другаде. Студентите изтръгват павета от пътната настилка, преобръщат коли, издигат барикади; тяхното встъпване в света е красиво и шумно, озарено от пламъци и отпразнувано със залпове на сълзотворни бомби. Колко по-тежка е била ориста на Рембо, ... |
|
|
Книгата представлява есе в девет независими, но брилянтно свързани части, които изграждат фин паралел между музиката и литературата. Есето проследява развитието на романа, започвайки с Рабле и достигайки до Кафка , като преминава през Толстой , Бах, Томас Ман , Шопен, Ницше . "Завети и предателства" получава наградата за най-добра книга за музиката от Обществото на американските композитори. Милан Кундера е роден в Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Автор е на "Шегата", "Смешни любови", "Животът е другаде", "Валс на раздяла", "Непосилната лекота на ... |
|
|
Какво е романът? Има една чудесна еврейска поговорка: Човек мисли, Бог се смее. Вдъхновен от тази сентенция, обичам да си представям как един ден Франсоа Рабле е чул смеха на Бог и именно така се е родила идеята за първия голям европейски роман. Харесва ми да си мисля, че изкуството на романа е дошло на света като ехо от смеха на Бог. Но защо Бог се смее, гледайки човека, който мисли? Защото човекът мисли, но истината му се изплъзва. Защото колкото повече хората мислят, толкова повече мисълта на единия се отдалечава от мисълта на другия. И най-накрая, защото човек никога не е това, което мисли, че е. Тази фундаментална ... |
|
|
Копнежът да ти се възхищават е неутолим. Да си спомним например за свети Симеон Стълпник. Той издигнал в пустинята един стълб с мъничка площадка отгоре. На нея не можело да се седи, а само да се стои прав. И той стоял там цял живот и целият християнски свят екзалтирано се възхищавал на този невероятен рекорд, с който човекът сякаш прекрачвал отвъд възможностите си. Свети Симеон Стълпник - това все едно е Гагарин на трети век. Това страшно желание да ти се възхищават не е смешно, а трогателно. Този, който копнее да му се възхищават, държи на хората, чувства се свързан с тях, не може да живее без тях. Свети Симеон Стълпник ... |
