Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. Първо издание 2019. ... "Драги читателю, През 2017 г. излезе преводът на съвременен български език на книгата на Гаврил Кръстевич "Българска история - Том 1: Българска история под името на хуните". Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Оригиналът на тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Книгата е написана от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, ... |
|
С възхода на Крумовата династия, праотеческите богове решили да дадат генерално сражение на всепобеждаващия Христос. Отначало, докато пълчищата на Крум надделявали над византийските легиони, изглеждало,че предимството е тяхно. Колкото повече се изтощавала българската армия обаче, толкова по-ясно ставало, че християните побеждават, не защото печелят битката на мечовете, а защото печелят войната за душите. Реликт от Тъмните векове, България изглеждала обречена да изчезне така, както изчезвали процъфтяващите царства на скити, сармати и алани, хуни, авари и хазари, печенеги, узи и кумани. Нещата обаче се развили по друг начин ... |
|
Върху средновековното селище в м. Калето при с. Одърци, Добричко (публикувано в том 1), през 30-те години на XI в. възниква некропол (№ 1), от който са открити над 70 гроба. Друг голям некропол (№ 2) с 535 гроба се появява около средата на XI в. в подножието на хълма. Тези некрополи с разнообразните гробни съоръжения, с различните позиции на скелетите, ориентация, езически и християнски елементи, както и със специфичния гробен инвентар разкриват духовната и материалната култура на нахлулите през XI в. по нашите земи печенеги. Материалите от одърските некрополи говорят за народ със своеобразна култура, намиращ се в процес ... |
|
Включва Поучение от Владимир Всеволодович Мономах (1053 - 1125) и Продължение на Ипатиевската летопис (1111 - 1117). Повесть временных лет (Разказ за отминалите години) е най-ранният от достигналите до нас летописни сборници за руската история. Датира от началото на XII век. Сборникът е известен като част от редица летописни сборници, запазени в списъци, от които най-добрите и най-старите са Лаврентьевския от 1377 г. и Ипатьевския от 20-те години на XV век. Летописът съдържа голямо количество материали от предания, повести, легенди, устни поетични предания за различни исторически личности и събития. Преводът от руски ... |
|
В книгата са обособени шест раздела: първият раздел - България под византийска власт (1018 - 1186 г.) разглежда настъпилите административни, стопански и социални промени, номадските нашествия, етническите промени и други прояви на външна заплаха, бунтовете и въстанията срещу византийската власт, бележещи опитите за възобновяване на българската държавност, както и духовния живот, книжнината и културата по време на византийското владичество.; вторият раздел представя Асеневци в периода 1186 - 1241 г. - възстановяването на средновековната българска държава от Петър и Асен, укрепването на царството при Калоян, България ... |
|
Сергей Айзенщайн пише "Монтажът" през 1937 г. при особено драматични обстоятелства. Нито един от проектите, които предлага на кинокомпанията "Парамаунт", не е реализиран. Грандиозният замисъл "Да живее Мексико" остава като необработен и немонтиран материал, който при това се озовава в чужди ръце. Двата варианта на "Бежин луг" са разкритикувани, филмът - спрян и забранен, а единственото копие е унищожено. Срещу режисьора се води публична кампания. По онова време това може да означава: арест, лагер, дори разстрел... Посъветван от приятели да напусне Москва, Сергей Айзенщайн заминава ... |
|
"В ръцете си държиш книгата на Ю. И. Венелин "Критически изследвания към Историята на българите". Това издание излиза 171 години след първото руско издание в превод на български. Книгата е писана преди 1839 г., когато нашият народ е забравен от света и е пред прага на загубване на собствената си национална идентичност. Само по себе си написването на книгата и нейното публикуване след смъртта на Венелин от родолюбеца Денкоглу през 1849 година са събития от огромно значение за българското просвещение." Д-р Николай Иванов Колев ... |