"По същество най-новата стихосбирка на Ели Томинска, носеща метафоричното заглавие "Птица с едно крило", не е просто сбор от стихове, а изригнал вулкан, чиято лава дълго ще се утаява в сърцата и душите на читателите! Лично мене ме удовлетворява естетиката на изказа, на светоусещането ъгъла. Впечатлен съм от философските дълбочини, опиращи някъде от исконните ни поетични основи, черпейки сили от корените дори на мислители от Изтока... Това си проличава най-вече в интересните поанти. Същите думи могат да се кажат и за трите цикъла, изградени от стихотворения с такъв заряд на темперамента, които за пореден ... |
|
|
*** (да) / 1 Денят започва с ехото от сутринта и спомена за хиляди умрели дни, предшествали смъртта на вечерта. Измивам сухите очи с вода от мисли и молитви към скъпа светлина и тайна от дъга. Посрещам утрешните изгреви и залезите на забравени слънца, защото чувам шепота на вятъра:"Ти си господарка във света."Нахлузвам чистите сандали и с повика на небесните колони издигам се към острото на синевата, високото на планинските подкови. Обличам небесата. В бяло-облачни къдели изпредена пара от цветята и нежни трели, извити гласове - на птиците децата. Почивам си и лягам във тревата. Аз съм приказна позлата от ... |
|
|
Магическа история, която ще завладее сърцето ви и ще го отнесе далече към дълбините на океана. Малкият Рио е изпратен в Калифорния при своята баба, която почти не познава, докато майка му е в болница. Останал сам и много тъжен, единственото, което го кара да се усмихва са срещите с новата му приятелка Марина и пътуванията с баща ѝ за наблюдение на сиви китове. Всичко се променя, когато един ден Рио среща гигантски сив кит и усеща силна връзка с новия си приятел. Но когато китът изчезва единственото, което трябва да направи Рио е да се впусне в опасна мисия за намирането на огромния си приятел. Невероятна история ... |
|
|
Андрей Филипов е роден през 1965 г. в София. Следвал е във ВТУ "Св. Кирил и Методий", Щатския университет на Ню Йорк в Олбъни, завършил е в СУ "Климент Охридски". Бил е драматург в Столичния репертоарен театър на Ню Йорк "CapRep" и в Народния театър "Иван Вазов"; в момента е драматург на Театър 199 "Валентин Стойчев". Сред пиесите му са "Среднощен град", "Липсващият разказ", "Времетръс", "Снягосници", "Скапано време", "Убийство без убийство", поставяни у нас и в чужбина, превеждани на английски, руски, полски, ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език с избрани стихове и проза. ... Юнна Петровна Мориц, един от най-значимите световни поети през последните повече от шест десетилетия, е родена на 2 юни 1937 година в Киев. Предците ѝ, както много други евреи, са били изгонени от Испания преди векове, живели са в Германия и накрая са се установили в Русия. Баща ѝ е имал две висши образования - инженерно и юридическо. Работел е като инженер в транспорта. Майка ѝ е вършила много неща - давала е уроци по френски и математика, била е медицинска сестра, занимавала се е с художествени занаяти, била е дори дървосекач. ... |
|
|
"...руско-украинската война, която донесе на Украйна много печал, кардинално промени всички украинци: всичко, с което досега живеехме, всички наши някогашни мечти и емоции станаха за нас маловажни, несъществени, защото нашият народ е принуден сега да отговори на екзистенциалния въпрос: ще съществува ли Украйна, или не, ще останем ли живи, защитавайки независимостта си, или руснаците физически ще унищожат всички нас, нашите деца и внуци, ще унищожат нашата земя и нашия свят, който обичаме; в простора на любовта бе написана и моята книга За какво мисли човек, която е приятелски настроена към българския читател и в ... |
|
|
Стихосбирката "Топлопреносна мрежа" е дългоотглаганият дебют на Лиляна Христова. Тя е следвала в Института по библиотекознание и информационни технологии, Института по начална и предучилищна педагогика и е упражнявала различни професии. Константа обаче остават широките ѝ интереси в различни области на знанието. Убедена е, че човекът, обусловен от собствената си конституция, е заложник на бита, времето и историята, но мисълта, въображението и емоцията са неограничени и те са определящи за същността му като личност. ... |
|
|
"Чета, защото обичам. Чета с наслада. Чета, защото искам. Чета, защото обожавам. Чета го в очите ти. Чета го в мислите ти. Чета, защото изписвам. Чета, защото пиша. Чета, за да заспя. Чета, за да сънувам. Чета, за да те забравя. Чета звездите. Чета скришно. Чета задълбочено. Чета във влака. Чета на плажа. Чета, защото имам време, Чета, защото съм подранил. Чета ранен. Чета, за да не нараня. Чета бързо. Чета на обратно. Чета с грешки. Чета до край. Чета на глас. Чета, за да порасна. Чета, защото мога. Чета, защото съм жив. Чета бъдещето ми. Чета и подчертавам. Препрочитам я... Чета!" Ерик Евтимов Мое детство ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "Аз, Катри Клинг, нощем често лежа и мисля. И мислите ми са ясни, не като в просъница. Най-често ме занимават парите, големите суми; вълнува ме как да се сдобия с тях бързо, да ги спечеля честно и почтено, да натрупам толкова пари, че вече да не мисля за тях. Пари, които ще се умножат след време. Първо – яхта за Матс, голяма яхта за морски пътешествия, с каюта и вътрешен мотор, най-хубавата яхта, направена някога в това затънтено село. Всяка нощ чувам снега по прозореца, мекия шепот на снега, който идва с вятъра откъм морето – колко хубаво е, че вали, да можеше да затрупа селото, да го ... |
|
|
Една история, която ще ви отведе в долината на Сакар... Младият Калоян се прибира в родното си село, за да се погрижи за погребението на чичо си и да наследи земята с малините. Заминал в САЩ след инцидент, причинил смъртта на родителите му, сега се завръща към корените си, за да разбере, че животът е стълба, по която сам решаваш как да се изкачиш - с надежда или страх... любов или с товара на старите грешки. Подкрепа ще открие в мъдрите съвети на баба си и в трудолюбивите ръце на Михаил - верен приятел и съмишленик на чичо му. Пътят му ще пресече и любовта, но дали незарасналите рани на сърцето могат да обичат отново? ... |
|
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
|
"С всяка следваща стъпка пътят става все по-здрав под нозете ни. С всяка следваща дума неизменно достигаме до другия, когото търсим цял живот. С всяка следваща среща с другия разбираме все повече себе си. С книгата си Борислава Манова разгръща напълно поетическия си талант, за да сгрее всяка самотна душа и в най-студената зима, оставяйки ѝ най-точните думи, наместо дар." Симеон Аспарухов Сто години зима До днес болиш в мен като стар гнил зъб. Като януарски вятър, свирещ в костите. И в списъка на гостите неканени в съня ми - блудни, низвергнати странници - си пръв. Без заповед. Без пълномощно. ... |
