Притчи за правдата, добротата и щастието. Един велик поет сравнява притчата с капка вода, в която се отразява целият свят. Неслучайно този изящен жанр на литературното творчество се радва на неизменна популярност от няколко хилядолетия както сред мислителите от всички рангове и категории, така и сред простосмъртните, които старателно се грижат за чистотата на душата и сърцето си. Мъдростта, съдържаща се в притчите, дава на всеки от нас възможност да открие скрития зад образите на повествованието възвишен смисъл на човешкото съществуване. И всичко, което е нужно е да бъдем смирени и отворени за света. ... |
|
Книгата е съставена основно от мисли, взети от Словото на Петър Дънов , характерни със строгата си принципност и достоверност - плод на дългогодишни проучвания и наблюдения. Включва различни чертежи на частите на лицето и описания какъв тип човек характеризират те. ... |
|
Дневникът на Жюлиен Грийн е уникално свидетелство на писател и християнин, чийто жизнен път съвпада с ХХ в. Воден почти всички вечери от 1926 г. до смъртта му през 1998 г., въпросният Дневник в 18 тома бива регулярно публикуван през годините. "3 декември 1958 г. - Животът на всеки от нас е път, който продължава направо в другия свят, отвъд смъртта. Поне така си казвам в някои моменти. Този, който върви към Бога тук, долу, продължава да върви към него от другата страна. Но щом не иска да върви към Бога тук, на Земята, как ли ще върви към него в отвъдното? Пасха, 1963 г. - Вярвам, че ми бяха потребни двадесет години, ... |
|
"Всяка книга има душа. Душата на този, който я е написал и душата на тези, които я четат, преживяват и мечтаят над нея." Карлос Сафон Преди бях езеро Преди бях езеро. Сега съм огледало. Сребърно и истинско. Безпристрастно. Надвесваш се над мен и търсиш същността, която нямаш. сълзите ти ме давят. Нищо не помага. Не ме мрази. Не хвърляй камъни по мен. Не съм жестоко, само честно. Преди бях езеро. Сега съм твое вярно отражение. Лилия Димитрова ... |
|
Двуезично издание - на български и английски език. ... Повече от 300 традиционни български шевици в едно изключително издание. Везбата е писменост от конци. Всяка шевица е история. Всяка везана риза - не просто дреха, а израз на душата, огледало и закрилник за онзи, който я носи. Здравка Димитрова години наред търси и събира шевиците от този сборник. А после ги извезва отново - с много труд и много любов, за да съхрани красотата и да запази миналото живо. Визуално въздействаща, богата на история и традиции, "Български шевици от русенски регион" е книга, която ни свързва с корените и ни зарежда с надежда за ... |
|
"Познавам таланта на Петя Хантова още от първите ѝ стихотворения. Цял живот тя търси себе си и като напише нещо, продължава да изкачва следващата планина, а ако няма такава - си я измисля. Радвам се, че тя намери свое място в българската поезия и това е заслужено признание. Докато едни обричат своите творения на вятъра, за себе си тя казва, че е на обич орисана. Може би затова в нейното творчество има много срещи и раздели, и въпреки това за нея усмивката е дар Божи, а любовта - болест, от която няма спасение. Тази нова книга показва нейното талантливо развитие. Тя отдавна е осъзнала, че писането на стихове е ... |
|
Нина Михайлова е родена в Червен бряг през лятото на 1970 година. По образование е машинен инженер, но професионалната ѝ кариера е свързана с управление и развитие на хора. Обича да пътува и да открива нови места. От срещите си с дивата природа черпи вдъхновение за стиховете си. Морето има специална роля в живота ѝ. Често "разговаря" с него, седнала на някоя скала. Казва, че морето е мъдро. Особено през зимата... ... |
|
Такъв съм И обещание на цвят, и плод категоричен - живея в този свят не винаги обичан. Защото съм такъв - определен и искрен: милувка съм на връх, плесница за неистина. За вяра доверчив, измяна непрощаващ. за подвиг мълчалив, но не зад чужда слава! Проклятие на мъж и бащин благослов - очакван като дъжд, горчив като любов Петър Андасаров ... |
|
Какво другите наистина мислят и чувстват независимо какво казват. ... Чудите ли се какво другите наистина си мислят? Забелязвате ли подводните течения в трудните разговори? Умеете ли да четете между редовете в професионалната кореспонденция? Улавяте ли фините нюанси в личното общуване? Независимо дали става дума за всекидневен разговор, или за преговори на високо ниво, от основно значение е да разберете подтекста на ситуацията. След като толкова голяма част от общуването обаче вече се случва посредством екрани - електронна поща, текстови съобщения, видеочат, ние губим способността си да тълкуваме езика на тялото и става ... |
|
В настоящата книга "Увод в юридическата психология" - труд, предназначен за юристи и психолози, обучаващи се в магистърски програми по юридическа психология, авторът проправя пътя на нови идеи в теорията, методологията и методиката на психологическите изследвания на сложните проблеми в правото и приложението им в юридическата и социалната практика. Прониквайки дълбоко в същността на тази проблематика, Д. Киров предлага на читателя задълбочен психологически анализ на субектите на правораздаването - подсъдим, адвокат, следовател, съдия, прокурор, свидетели и т. н., и на възникващите взаимоотношения между тях в ... |
|
"Формулата, по която може да се разшифрова най- важното послание до хората, е записана на последната страница на един от най-старите ръкописи на Божествена комедия от Данте Алигиери , намиращ се в библиотека Валичелияна, на площад Киезануова в Рим. През вековете вероятно много хора са се опитвали да я разшифроват. Поне досега не намерих тълкувание. Реших поне да опитам, защото не толкова случайно попаднах на древния текст. Резултатът от напъните ми беше катастрофален. Тогава ми се даде да разбера, че за да се докосна до Посланието, трябва да извървя дълъг път. По него минах през безверието, материализма и егото. ... |
|
В огледалото на поета се виждат всички тайни кътчета на душата. В огледалото на поета място за маски няма. Там се отразяват дълбоко личните чувства. Там изплуват най-съкровените блянове."Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства - любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в "Обичам те!", думите заради които живеем и заради които умираме. Достояния ясно и навременно напомня ... |