От уста на уста, от баща на син се разказвала легенда между хората. Че светът нявга бил не просто по-пъстър и по-мирен, а бил отреден за човека и неговата многолика любов. Любов, на която безсмъртните един ден завидели... И това било началото на края за мира по човешките земи. Надигнали се синовете на Първите срещу баща си, обвинили го, че обича творението си повече от тях. Потъпкали клетвите си и потъмняла от кръв земята, миналото пуснали по течението на дивите реки, древните си имена захвърлили на вятъра и дали дума, че всяка душа по таз земя, ще усети пожара на гнева им... Че ще страда човекът, ще узнае що е омраза. ... |
|
Омъжена жена прочита във вестника съобщение за внезапната смърт на стар свой любовник и се отдава на спомени за миналото. Двойка на средна възраст заминава на дългопланирано пътуване до Гранд каньон с надеждата далече от дома да успеят да запълнят тишината помежду си. Години след раздялата им мъж вижда любовта на живота си в далечината и не знае дали да се скрие, или да отиде при нея. В Любов, или нещо друго са поместени пет разказа, обединени от вечната тема за любовта и нейните нетърсени проявления - любов, която се отклонява от нормалното, разрушителна любов, любов, която сме загубили и не можем да забравим... Това е ... |
|
Лятото е времето на любовта. Любовта може да е възкръснала с пролетта, ако има пролет в живота, но е толкова красиво да не я свързваме с нищо практично - любовта е все пак толкова неподвластна на нищо, толкова волна, и затова - красива. За лятото и любовта се говори в новия роман на Йордан Костурков . Разказва ни с думите на главния герой Атанас - млад мъж, изпълнен с воля за живот, за успех, за щастие, за победа, един съвременен Йожен Растиняк. В наситеното темпо в началото на лятото той се сблъсква със съдбата на свои близки и приятели - Андрей и Маргарита, Мартин и Сашо, Евгения, - университетски професори, творци, ... |
|
"Непрекъснато се питам дали за всички ни нямаше да е по-добре, ако не се бяхме укрили, ако сега бяхме мъртви и си бяхме спестили това нещастие и най-вече ако бяхме пощадили другите. Но и от тази мисъл ме побиват тръпки. Още обичам живота, не съм забравила гласа на природата, не спирам да се надявам, надявам се на всичко." Ане Франк , 26 май 1944 г., петък Ане Франк си води дневник от 1942 до 1944 г., докато се укрива със семейството си и други бегълци от нацистите в една "задна къща" в Амстердам. Пише писмата единствено за себе си, докато през пролетта на 1944 г. не чува по радио "Оранж" ... |
|
Вторият том на поредицата "Как работи литературната история?" - "Литературноисторически персоналистични сюжети", е композиран в две книги, като в първата за предговор стои голямата студия от 22 глави "Литературен персонализъм". Тя представлява цялостен енциклопедичен обзор на персоналистическата проблематика - от явяването на самия термин и формирането на съответните национални персоналистически философски школи, с разкази за "предшествениците" в периодите на ранната модерност, до същинския литературен персонализъм и цяла поредица от сродни социокултурни явления. В основната част на ... |
|
В книгата са поместени 3 романа на Рей Бредбъри . ... Рей Бредбъри няма равен на себе си като разказвач и е един от най-обичаните автори. В забележителната си литературна кариера, обхващаща шест десетилетия, той е създал удивителни творби и герои, които населяват "Вселената Бредбъри". Почитателите на Бредбъри с удоволствие ще посетят отново световете на неговото въображение, а тези, които се срещат за първи път с майстора, ще поискат още една доза от Бредбъри... Бързо! "Превъзходен разказвач... Кумир на американската литература." Ню Йорк Таймс Марсиански хроники Оставил зад себе си свят на ръба на ... |
|
Алис от три години живее сама в къщата на покойната си баба в Северна Франция, но я издържат родителите ѝ. Независимо че е завършила Сорбоната, тя не успява да получи очакваната реализация в сферата на академичните социологически изследвания. Почти на трийсет е, без работа, без приятели, останал ѝ е само споменът за неслучила се любов. В желанието си да бъде самостоятелна, Алис решава да организира работилнички по писане в два дома за стари хора, още повече че дисертацията ѝ е свързана с такива домове. И това променя живота ѝ. Изобщо не е очаквала, че работата ще е така интересна и че ще прочете ... |
|
"Пътят" е книга - пътешествие, към скритото съкровище в душите ни. В това пътешествие любовта намира всички онези спотаили се рани, за да ги излекува и да ги превърне в източник на сила и хармония. По този път ще срещнете: Една жена, забравила мечтите си. Един мъж, отказал се от любовта. Една къща, съхранила традициите. Мъдрост, преминала през годините, за да докосва и преобразява. Споделен житейски опит, преплетен с Божието слово, който те кара да спреш и да погледнеш живота си от друга гледна точка. Намереният ключ към щастието. "Казвам се Даниела Петрова. До скоро бях мениджър, политик, а през ... |
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
Годината е 893. Борис е покръстил българите преди повече от двадесет години, но старата вяра не е забравена. Владимир пренебрегва заръките на баща си, подтикван от своите съветници. Княжеският двор е разтърсен от недоверие, раздори и една греховна любов. Сблъсъкът между християни и езичници ще доведе до възмездие и слава за едни, но дълбока скръб и нещастие за други... ... |
|
"Познавам таланта на Петя Хантова още от първите ѝ стихотворения. Цял живот тя търси себе си и като напише нещо, продължава да изкачва следващата планина, а ако няма такава - си я измисля. Радвам се, че тя намери свое място в българската поезия и това е заслужено признание. Докато едни обричат своите творения на вятъра, за себе си тя казва, че е на обич орисана. Може би затова в нейното творчество има много срещи и раздели, и въпреки това за нея усмивката е дар Божи, а любовта - болест, от която няма спасение. Тази нова книга показва нейното талантливо развитие. Тя отдавна е осъзнала, че писането на стихове е ... |
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |