В мига, в който бурята връхлети, последното, от което се нуждаете, е натякване, че е трябвало да се подготвите по-добре. В подобни моменти всички ние се нуждаем от това някой да ни погледне право в очите и да изрече думите, за които копнеем. Думи като "Тук съм. Хайде да вървим заедно напред. Знам къде има брод". Тази книга е моята протегната през хаоса на бурята ръка. И ви казвам: "Ела при мен и нека преодолеем това". В мигове на болка и объркване повечето от нас не успяват да чуят гласа на разума не защото нещо в нас е сбъркано, а защото всички ние се учим в движение. Тази книга е за всички ни - за ... |
|
Историята, лагерите, комунизмът, любовта и стремежът към свободата, престъплението и наказанието, равносметката и прошката. През зимата на 1946 г. Димо Костурков, доктор по право от Сорбоната, пътува към опустошената от войната България. Изпълнен е с надежди и идеали, а във влака среща и красивата Ана, която се прибира да погребе баща си. Още на перона у дома ги чака сблъсък с жестоката реалност - комунистите са заграбили властта и няма да я пуснат. На двамата млади им предстои да опознаят истинското лице на строя - насилието, издевателствата, лагерите, изселванията... Десетилетия по-късно режимът се люшка в предсмъртна ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Лиляна Михайлова пише за скромния човек, с когото се срещаме всеки ден. Но когато изпаднем в беда, именно този скромен и незабележим човек показва истинската си същност - готов да ни помогне. Той е състрадателен, съчувстващ, човек, на когото можеш да се опреш. Човек, който мисли за твоето добро, а не за себе си. И след време осъзнаваш, че всъщност този скромен човек е най-добрият човек, когото познаваш. "Когато се случи да се питам кой е най-добрият човек, когото аз познавам, името Лиляна Михайлова неизменно изскача в съзнанието ми на първо място." - пише Надежда Захариева в свое интервю. Лиляна Михайлова ( ... |
|
"Дебютната стихосбирка на Румен Павлов ни отвежда в нови места. Привидно всичко е същото, обаче е подредено напълно необичайно. Жестоко напрежение слепя думите още по-плътно една в друга, вбива ги. Стихотворението имплодира. Не се налага да разбираме всичко. Знаем само, че с неподправен трагизъм Румен започва своята светла битка за собствените си истини." Марин Бодаков ... |
|
С помощта на тази книга малчуганите неусетно ще научат нови думи, като отварят капачета, под които се крият изненади, и следват с пръстчета изрязани пътечки. Интересните упражнения развиват детското въображение и фината моторика на малките ръчички. ... |
|
С помощта на тази книга малчуганите неусетно ще научат нови думи, като отварят капачета, под които се крият изненади, и следват с пръстчета изрязани пътечки. Интересните упражнения развиват детското въображение и фината моторика на малките ръчички. ... |
|
Как да живеем пълноценно с автоимунно заболяване. ... Практична книга, която ни дава ключ към превенцията и лечението на автоимунните заболявания. Научете основните причини, които водят до възпаление на имунната система, и как да им противодействате с прости, осъществими и ежедневни промени. Неразумно хранене, лоша двигателна култура, замърсена среда, стрес... Тези и много други фактори могат да влошат здравословното ни състояние и да помогнат за отключването на едно или повече автоимунни заболявания. Според някои проучвания, един на всеки десет души в развитите страни е засегнат от коварните болести, които карат тялото ... |
|
Готови ли сте за изненада от легендарния Хърбърт Уелс, автор на обичани класики като Война на световете, Машината на времето, Невидимия и много други? Неиздаваният досега у нас роман Когато Спящия се пробуди е стряскащо реалистична визия за живота през XXII-ри век - тогава, когато един необикновен човек става собственик на целия свят... През 1897 г. един викториански джентълмен изпада в особено сънно състояние, пред което науката е безсилна. Двувековният му сън го превръща в Спящия, най-известния и могъщ човек на света. Малко по малко планетата преминава в негово притежание, а управлението ѝ е поето от Съвет, ... |
|
Топъл и сладък като парченце пай, този съвременен преразказ на кинокласиката Римска ваканция ще ви накара да се смеете, да плачете и да копнеете... Когато изпадне в затруднение, Амилия, известна на феновете си повече като поп иконата Рей Роуз, се обръща към своя идол - актрисата Одри Хепбърн. Прегоряла от напрежението на сцената, очакванията на почитателите и изискванията на продуцентите си, Амилия за пореден път си пуска класиката Римска ваканция... и пали колата към най-близкия Рим, който може да намери - малко, забутано градче в щата Кентъки. Само един уикенд - толкова може да си позволи между предстоящото турне, ... |
|
Вопиюща нужда има днес българинът от вяра в доброто, справедливостта, закона и Бога. Воприюща нужда от факти да види, че все пак има и тази справедливост, има го това добро, има го този цари и този Бог, тази велика сила, която все пак е някъде там, гледа отгоре. Защото казват: Бог, високо, цар далеко, а навред е ширнала кривдата, и въпреки че накрая все пак правдата държи отговорни разбойниците, на повърхността кривдата все тържествува в тази страна на име България. Осиромашели са българите за стария и грешен живот, понеже са се отказало от всички задължения и търсят новия светъл ден, в който слънцето вечно грее, а ... |
|
Медицинско чудо - така им изглеждам на специалистите: ходи, на вид прилично, дори вижда. А е с диабет от четирийсет и девета! Не го давам бодрячески, просто няма начин! По цели дни, дори по месеци, съм смазана, зла и мрачна. Но чакам да ми мине и някак минава. И се опитвам да се гордея, че живея почти като всички жени: майка - добра и недотам, обслужващ персонал в кухнята, някакъв бачкатор на заплата, дама в обществото и любовница на мъжа си, защото съм... еднолюбна. Но иначе може и да пофлиртувам, щом ме харесват - защо не! Когато ми падне - танцувам, плувам, катеря се по планините, ходя на гости и тогава ме връхлита ту ... |
|
Жените от семейство Санбернар са живели в Морн Мари, къщата на върха на хълм извън Порт Анджелис, от поколения. Изградена от останките на плантация, която е поробила техните предци, тя се превръща в дом на род, свързан с нещо повече от кръвта. По една жена във всяко поколение е отговорна за преминаването на душите на мъртвите от града в отвъдното. Но връзката на Йеджиде с майка ѝ, Петронела, винаги е била пропита от гняв и пренебрежение, които Петронела упорито носи и на смъртния си одър, оставяйки Йеджиде неподготвена да изпълни съдбата си. Междувременно, Даруин расте в провинцията с благочестивата си майка ... |