Дъщеря на съдбата

Втора книга от трилогията след "Къщата на духовете", включваща и "Портрет в сепия". Осиротялата още при раждането си Елайза Съмърс е отгледана в английската колония Валпараисо в Чили от добронамерената стара мома госпожица Роуз и нейния брат Джереми. Елайза се влюбва в крайно неподходящия за нея Хоакин, но по същото време в планините на северна Калифорния е открито злато и Хоакин отпътува за Сан Франциско да търси своето богатство. Елайза, бременна с неговата рожба, решава да го последва. Така започва завладяващата творба на Исабел Алиенде "Дъщеря на съдбата" всеобхватен портрет на цяла една епоха, богат на характери, история, насилие и състрадание. В лицето на Елайза Алиенде създава най-привлекателната си героиня, жадна за приключения, независима духом и крайно неконвенционална като начин на мислене и постъпки.

Исабел Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Перу. Десет години от своя живот посвещава на журналистиката в родината си. Емигрира във Венесуела, където работи във в. "Ел Насионал" до 1984 г. Преподава литература в престижни университети в САЩ и пише романи, статии, хумористични книги, пиеси и произведения за деца. Смята се, че е най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена, и я сравняват единствено с Габриел Гарсия Маркес като мащабност на повествованието и богатство на езика. Сред световноизвестните ѝ книги са трилогията "Къщата на духовете" (1982), "Дъщеря на съдбата" (1999) и "Портрет в сепия" (2000), "Ева Луна" (1987) и "Приказки за Ева Луна" (1989), "За любовта и сянката" (1985), "Паула" (1994) и много други. Исабел Алиенде е носителка на Националната награда за литература на Чили за 2010 г.

"Всеки се ражда с някаква особена дарба, но Елайза Съмърс отрано откри, че притежава две - добро обоняние и добра памет. Обонянието ѝ послужи, за да си осигури съществуването, а паметта - да си го припомня, макар и неточно, приблизително и поетично, като да бе звездо броец. Забравеното изглежда, че никога не се е случвало, ала тя разполагаше с изобилие от действителни и въображаеми спомени, поради което сякаш живееше два пъти. Елайза често повтаряше пред своя верен приятел, мъдрия Дао Циен, че паметта ѝ е като търбуха на кораба, където се бяха запознали - необятна и мрачна, претъпкана от сандъци, бурета и чували, - защото там вътре се трупаха събитията от целия ѝ живот. Наяве ѝ бе трудно да измъкне нещо от този небивал безпорядък, но успяваше да го постигне насън, както я научи мама Фресия през сладостните нощи на детството ѝ, когато действителността все още бе само загатната с тънки линии блед туш. Навлизаше в лоното на сънищата по добре познатия път, но на връщане пристъпваше крайно предпазливо и внимаваше острата светлина на съзнанието да не разкъса едва доловимите видения. Вярваше в това умение, както други хора вярват в числата и дотолкова се усъвършенства в изкуството на спомена, че бе в състояние да види мис Роуз надвесена над сандъка от марсилски сапун - нейното първо креватче.

– Не е възможно да помниш това, Елайза. Новородените са като котета, нямат нито чувства, нито памет - твърдеше мис Роуз в редките случаи, когато заговаряха на тази тема. Ала онази жена, склонила глава над нея, в топазеножълта рокля, с изплъзнали се от кока, развети от вятъра коси, се бе запечатала в паметта на Елайза и тя изобщо не възприе друго обяснение за своя произход.

– Във вените ти тече английска кръв като нашата - увери я мис Роуз, когато Елайза порасна достатъчно, за да разбере думите ѝ. - Само на някой от английската колония би хрумнало да подхвърли кошчето ти пред вратата на Британската компания за внос-износ. Навярно този човек е познавал доброто сърце на брат ми Джереми и се е досетил, че ще те прибере. По онова време копнеех да имам дете и сам Бог те изпрати в обятията ми, за да те възпитам в непоклатимите принципи на протестантската вяра и английския език.

– Ти - англичанка? Момиче, не си въобразявай - имаш коси на индианка като мен - опровергаваше мама Фресия господарката си зад гърба ѝ.

Раждането на Елайза бе забранена тема у дома и момиченцето привикна със загадката. В присъствие на Роуз и Джереми Съмърс не засягаше нито този, нито други неудобни въпроси, но пък го обсъждаше шепнешком в кухнята с мама Фресия. Тя обаче се придържаше неотклонно към описанието на сандъка от сапун, докато с годините мис Роуз непрекъснато доукрасяваше разказа си и най-накрая го превърна във вълшебна приказка. Според нея кошчето, намерено в кантората, било изработено от изящни ракитови клонки и подплатено с батиста, бебешката ризка била бродирана с бод "рибена кост", чаршафчетата - поръбени с брюкселска дантела, а освен това Елайза била загърната в завивка от визон - нещо нечувано и невиждано в Чили. По-късно се прибавиха шест златни монети, завързани в копринена кърпа, и бележка на английски с обяснението, че макар и незаконородено, детето е от знатен род. Ала на Елайза никога не ѝ се привидя нищо подобно. Визоновата кожа, монетите и бележката своевременно се заличиха и от раждането ѝ не остана нито следа. По-близко до спомените ѝ бе обяснението на мама Фресия: когато една сутрин в края на лятото отворили входната врата, намерили сандък, а в него - голо бебе, момиченце."
Из книгата

Исабел Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Перу. Десет години от своя живот посвещава на журналистиката в родината си. Емигрира във Венесуела, където работи във вестинк Ел Насионал до 1984 г.

Преподава литература в престижни университети в САЩ и пише романи, статии, хумористични книги, пиеси и произведения за деца. Смята се, че е най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена, и я сравняват единствено с Габриел Гарсия Маркес като мащабност на повествованието и богатство на езика. Сред световноизвестните ѝ книги са трилогията Къщата на духовете (1982), Дъщеря на съдбата (1999) и Портрет в сепия (2000), Ева Луна (1987) и Приказки за Ева Луна (1989), За любовта и сянката (1985), Паула (1994) и много други. Исабел Алиенде е носителка на Националната награда за литература на Чили за 2010 г.

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg