Том със събраните сатирични стихотворения и песни на Недялко Йорданов, в който ще намерите почти неизвестни творби от 60-те и 70-те, някои знакови пародии от 80-те, забележителните хумористични песни, изпълнявани от НЛО, култовите рими от спектаклите "Трендафил Акациев", незабравимите "Ванечка", "Гусин Иванов" и "Бог да пази България", както и всички най-нови сатирични стихотворения, в които на прицел са днешните политици и актуалните обществени скандали."Бях студент втори курс българска филология, когато ме поканиха да прочета свое стихотворение пред някои от моите богове в ... |
|
|
Том с най-доброто от любовната лирика на Недялко Йорданов. Подборката е направена от самия автор и включва както класическите му любовни стихове, така и някои от най-новите му творби, посветени на съпругата му - актрисата Ивана Джеджева. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не ... |
|
|
"Когато реших да събера на едно място цялата си лирика - още от първите опити в ученическите тетрадки, та чак до последните издадени стихосбирки, съвсем не подозирах, че всъщност съм написал повече от хиляда стихотворения. Не се наемам да ги преброя с точност. Защото въпреки трайните ми увлечения в театъра, в режисурата, в композирането и пеенето, Поезията е тази, която упорито ме е преследвала и не ме е напускала никога. Докато събирах стихотворенията си от 15-годишен досега, когато съм на 85, аз преживях отново целия си живот. Колко имам още - не знам и не искам да знам." Недялко Йорданов ... |
|
|
Някога, някога... ... Недялко Йорданов очертава един нов и неочакван път към себе си, като издава в трилогия своите съкровени ученически и студентски дневници. Първата книга събира пълния текст на три тетрадки на 16-19-годишния тогава младеж с най-интимните му мисли и чудесните му ранни творби. Нито едно от двете не звучи по младежки наивно, напротив - разкрива се един завършен и силен характер на човек, който знае какво иска и как си представя живота: "Как ми се иска да стана известен поет, как страшно ми се иска, - споделя той. - Чувствам толкова много сили за това. Това е била мечтата ми от седемгодишна възраст. ... |
|
|
"Било ли е, или не е било? През 1963 година влязох в театъра... Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги. Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената? Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето. А първия - Бургаския - напуснах сам. И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото. Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните ... |
|
|
Сборникът "Пиеси за деца" за първи път обединява едни от най-обичаните пиеси на Недялко Йорданов. В него ще откриете: Вълкът и седемте козлета; Крокодил посред Балкана, или Красимир и Владимир на село; Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки; Приключения опасни със герои сладкогласни; И в дъжд, и във вятър, пак на театър; Вълкът срещу Козата и трите ѝ козлета. ... |
|
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
|
"Няма нищо по-долно от едно озлобено ченге, от един доносник, който не се спира пред нищо, когато откровено го разобличаваш. Преди двайсе и шест години (1988) агент Димитър, по поръчение на главния идеолог на Съюза на българските писатели по времето на тоталитаризма - обявен за "персон нон грата" от френското правителство - Богомил Райнов, разчовърка една зараснала рана в нашето семейство. От тогава до сега той продължава в определени моменти най-нахално да преповтаря (уж осланяйки се на мнението на други хора), че моят баща Асен Йорданов бил предал поета партизанин Атанас Манчев. Разбира се, той е ... |
Рейтинг: 10.00 / 3 гласа 
Добави мнение 
