Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |
|
Слави Трифонов, Бойко Борисов, Тодор Живков, Михаил Горбачов, Бил Клинтън, Андрей Луканов, Камелия, Азис, Евгения Калканджиева, Венета Харизанова, Елена Петрова, Христо Калчев, Росица Иванова... Това са само част от героите в забавно-документална книга „22 истории със звезди” . В нея един журналист разказва историите, които помнят репортерските му тефтери. В уводната част на книгата си Светослав Пинтев прави бърза „дисекция” на така наречената “Българската порода звезди”, с препратки дори към така нашумелия напоследък реалити формат “Биг Брадър Фемили”. Тезата му е неуспорима, а именно, че всеки един българин е звезда, ... |
|
Тази книга е писана, край морето. В нея има море от чувства, реалности и спомени, забъркани в невероятни на пръв поглед истории, които обаче май всички сме преживяли. Има и обич. Към всички герои - добри или лоши, почтени или непочтени, слаби или силни. Авторът не съди никого, просто се забавлява да постави различните гледни точки за едно и също събитие - мъжката и женската, понякога диаметрално противоположни и еднакво убедителни. Нали затова животът е цветен, пъстър и предизвикателен начин чисто Женски или чисто мъжки свят би бил много скучен. Тази книга е като морето. На места убива като мидени черупки, вкусът е солен ... |
|
Две хилядолетия след разпъването му на кръста Иисус Христос отново идва на Земята. Слиза по копринена стълба от небето и отива при хората. Как ще посрещнат небесния пратеник в Йерусалим и във Ватикана - като Месия или като измамник, като Спасител или като натрапник? Какви чудеса ще направи Иисус? Ще бъде ли разпънат отново на кръста? Как ще приключи божествената му мисия на Земята? Отговори на тези въпроси читателите ще открият сред страниците на съвременната притча "Второто разпятие на Христос". За пръв път в световната литература Бог слиза на Земята. И заварва чудесиите на днешното време. Иисус Христос отново ... |
|
"Познавам десетки писатели изкушени от т. нар. лек жанр, по известен като трилър, екшън или тийзър и почти всички катастрофират именно в привидната лекота на този стил. Асен Сираков, след поетичните си книги беше най-малко очаквания член на "черния клуб", понятия широко известно по света. Именно по тези причини за мен е чест да го приветствам с "добре дошъл". Прочетете тази книга на моя отговорност. За вас ще остане удоволствието, за мен удовлетворението от един увенчал се с успех труд, за удобство наричан от критиците, криминален роман." Христо Калчев Важно! Изданието е на много години ... |
|
Някой тропаше по вратата. Камен се събуди внезапно. Даже точно навреме. Не, не беше приказка. Беше кошмар. Кошмарът ли трябваше да продължи? Помисли си три неща. Боряна. Боряна. Боряна. После още едно – Димитър. Димитър? И после в главата му изплува кръвта от съня. Знаеше, беше чел веднъж в съновника, това всеки го знае, кръвта значи истина. Червеното значи истина. Време за истина? Примлясна няколко пъти. Устата му беше суха. Залепнала. Дъхът му – некрасив. Десети ден вече дъхът му беше точно такъв на събуждане. Нищо красиво нямаше в тази хотелска стая. Нищо красиво нямаше и в живота му извън нея. С изключение на едно ... |
|
"След двайсет и повече години брак Николай познаваше Марина като петте пръста на ръката си. Знаеше колко е криво сега, че Славко няма да си дойде. И че всичките пари, които изкарваха, едва стигаха за текущите разноски и за студентската такса на Славко, макар и единият, и другият да работеха, кажи-речи, денонощно. Двамата даже се бяха разбрали нищичко да не си подаряват. Но все пак той беше взел една шнола за коса и един парфюм. Обяснението за шнолата беше следното. Навремето, в студентските им години, и двамата страшно харесваха разказите на О'Хенри. И особено един разказ, май че се казваше Даровете на влъхвите, ... |
|
Като чете човек тези разкази, току избухне в смях, а после почне сам да си се чуди на какво, за бога, се е смял. Не ще и дума, Любомир Котев пак е развихрил завидното си разказваческо умение, пак е прибавил към него онова масалджийско сладкодумство, реди остроумни диалози, описва смешни случки и всякакви чешити в тези случки, и откъде тогава това свиване на гърлото?!... Как така отвъд карнавалната шарения на текстовете, отвъд пределната стилизация в наглед забавните и находчиви истории читателят внезапно изстива от усещането, че в цялата тая работа няма нищо, ама съвсем нищо весело?!... ... |