"... Докато се питах коя е причината за това впечатление, прозвуча младенческият глас на художника: – Господа другари, разрешете ми да се оттегля. Ромът в чашата стоеше непокътнат. Папката беше се озовала в лявата му ръка. Дясната вдигна тежкия бастун. Ние и тримата се разбъркахме из джобовете си, но ни възпря властен, енергичен жест. Само Марин извади нова лъскава банкнота. – Моля, моля, господине, това е труд - рече той. – Всеки труд трябва да се заплаща по достойнство. Художникът поклати глава: – Истинската цена вие не можете да ми предложите. Пък и вече ме почерпихте, това беше от сърце и - стига. Неволно ... |
|
Ханс Хайнц Еверс (1871 - 1943) е един от най-разноликите и противоречиви майстори на художественото слово от първата половина на ХХ век, автор на стихове, разкази, романи, пътеписи и сценарии. Съмишленик на френските декаденти, следовник на Едгар Алън По и Оскар Уайлд , Еверс успява да изгради мост към литературния авангард. Негови творби са публикувани в България многократно в периода 1918 - 1930 г., включително знаменитият роман "Алрауна" (1911), след което внезапно бива забравен. Предизвикателните или озадачаващи сюжети, в които героите са подвластни на пороци или други жестоки тъмни сили, са допълнени ... |
|
Книгата предлага непубликувани до сега документи за живота на Матвей Вълев - един от незаслужено забравените писатели в българската литература. Те са късчета от сложния пъзел, който представлява житейският му път, подреждането на които ще улесни бъдещите изследователи в работата им по съставянето на цялостната картина, показваща тази интересна и вълнуваща личност. Истински космополит, живял повече от 7 години в Германия (от средата на 20-те години на ХХ в. до 1930 г.), след това 4 години в Бразилия - до 1934 г., завърналият се в България "скитник" сладкодумно разказва своите приключения из далечния екзотичен ... |
|
Второ допълнено и преработено издание. ... В своята автобиография "Как станах американец" Якоб Рийс (1849 - 1914) разкрива много от силите, които формират личността и изковават нейната национална идентичност. Как човек изгражда и запазва връзката си с родината? Какво означава един младеж да прекоси половината земно кълбо и да се озове в Новия свят без приятели и без средства? Рийс пристига в Ню Йорк като датски емигрант и след години на трудности и лишения става изтъкнат журналист, фотограф и общественик. Обаче какво го крепи в търсенията му? Прочул се със своя хуманизъм, той започва множество кампании с цел да ... |
|
Действието на романа се развива в края на 70-те години на отминалия век. Място - Девня, наричана тогава от пропагандата Долина на голямата химия, а от работниците - Долина на смъртта. На фона на гигантското за нашите мащаби строителство разказът проследява съдбите на няколко обикновени работници, на инженер-изобретател, на пълномощника на ЦК на БКП и Министерския съвет за строежа и семейството му и на други герои, пряко или косвено свързани с градежа на промишления комплекс. В този "кипящ котел", както го нарича щатният поет на строежа, се преплитат и сблъскват стремежи, амбиции и страсти на хиляди от цялата ... |
|
Въпреки цензурата, с която писателят Д. X. Лорънс се сблъсква още съвсем млад, той успява да остави богато, разнообразно и дълбоко литературно наследство, включващо десетки разкази. Кратката му проза не спира да вълнува, да увлича, да предизвиква. Напрегнатото очакване, умело поставената сцена, бушуващите под повърхността чувства ярко показват взаимодействието и отликите на героите, играта, любовта или войната между тях. Въпросите, които Лорънс задава, с времето не губят своята значимост - читателят трябва многократно да се изправя пред собствения си опит, за да го преразглежда. Изследвайки съвременната чувствителност, ... |
|
Дали в края на XX век високомерните янки щяха да набучат своя многозвезден байрак и в сърцето на Балканите, ако "вождове" самозванци в Страната на съветите не бяха предали рожбата на великия Октомври, ако не бяха безсрамно изменили на род, народ и Родина, ако не бяха подло задушили опората на прогресивното човечество в мракобесна примка, монтирана от тях не къде да е, а върху самите рубинени звезди на древния руски Кремъл? Едва ли... Впрочем историята не признава условно наклонение. Истина, получила поредно необоримо потвърждение. И все пак... По думите на Стефан Цвайг, "Една идея, която не е осъществена, ... |
|
Енциклопедия на човешката глупост. ... Още древните са твърдели, че гениалността я дели само крачка от глупостта. Историята на човечеството - освен всичко друго - е и низ от заблуди, робуване на стари и създаване на нови митове. И днес, в ХХI, навярно най-рационалистичния век, независимо дали го съзнават или не, хората са подвластни на безброй предразсъдъци и суеверия, чиито корени понякога "тръгват" от зората на човешката цивилизация преди 5-6 хиляди години. Книгата, която държиш в ръцете си, уважаеми читателю, е скромен опит да представи една по-обща картина на вярванията и проявите, белязани от човешката ... |