Дневникът на един от големите артисти на нашето време. Визуалният артист, театрален автор и режисьор, пърформанс артист и писател Ян Фабър (р. 1958) живее и работи в Антверпен, Белгия. Неговите инсталации, рисунки, скулптури, пиеси и пърформанси обикалят света. Фабър е символ - артист, превръщащ всеки свой усет в картина. Човекът, който мери облаците. Човекът, който превръща кръвта в театър. Още от началото на своето творчество е воден от импулса да проникне в нещата, да експериментира в изкуството, да стигне до крайност, за да открие себе си. "Нощен дневник" е подвластен на този импулс - суров, безстрашен и ... |
|
|
Дневникът на един от големите артисти на нашето време. Визуалният артист, театрален автор и режисьор, пърформанс артист и писател Ян Фабър (р. 1958) живее и работи в Антверпен, Белгия. Неговите инсталации, рисунки, скулптури, пиеси и пърформанси обикалят света. Фабър е символ - артист, превръщащ всеки свой усет в картина. Човекът, който мери облаците. Човекът, който превръща кръвта в театър. Още от началото на своето творчество е воден от импулса да проникне в нещата, да експериментира в изкуството, да стигне до крайност, за да открие себе си. "Нощен дневник" е подвластен на този импулс - суров, безстрашен и ... |
|
|
Книгата от Проф. Валентин Ангелов на издателство "Абагар" разглежда темата за българското изкуство. ... |
|
|
Любен Зидаров е един от най-емблематичните творци в съвременната българска пластическа култура. Завършил живопис в Художествената академия през 1948 г. при проф. Илия Петров, работил продължително време илюстрация. Илюстрирал е около 200 произведения на българската и световната литературна класика. Живописта на Любен Зидаров е аристократична самоирония, анекдотичен рисунък, закачливи пластически сюжети. Неслучайно той се автопортретира в различни състояния и ракурси, като открива все повече пластове на общочовешкото битие. Деформацията служи на Любен Зидаров за съзнателно противопоставяне на романтиката на пасторалните ... |
|
|
"С рисунката правя човеци" е албумно издание с размери 230 x 310 mm. Съставители: Красимир Илиев, Савка Чолакова. ... "След военния преврат от 19 май 1934 г., когато цензурата спира левите вестници, в които Илия Бешков (1901 - 1958) публикува безпощадните си политически карикатури, той е обзет от творчески бяс да нарисува всичко, което човеците вършат, въобразявайки си, че не могат да бъдат разкрити. Надзърта в домашните и обществени бани, в бардаците, шантаните, кабаретата и спалните. Това е пътуване на прозрелия същността на царя и политическата клика художник към породилата ги благодатна среда - битието ... |
|
|
Издание, допълнено с непубликувани снимки. ... "Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми. Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, ... |
|
|
"Митологичен прочит на "Травиата" от Джузепе Верди" е оригинално изследване на тази безсмъртна оперна творба. Увлекателно и достъпно Иван Драгоев води читателя към осмисляне на любовното чувство и го кара да се запита за своето място в тези толкова фини междуличностни отношения. Методологията следва митологичната схема за анализ на автора от "Мит и идентичност или защо Едип няма комплекс" (2002). Основание за такава стратегия му дава наблюдението, че без да има връзка с Античността, в "Травиата" може да бъде открито типичното противопоставяне на божествена и човешка гледна точка. ... |
|
|
С това издание българският читател има възможност да се запознае с най-запазените фрески на Джото: цикъл от творби, направени в "Капела дели Скровени" в Падуа, без съмнение живописвани от Джото. Представените в тази книга стенописи ни дават категорично основание да твърдим: Джото е първият художник в новото европейско изкуство. ... |
|
|
"Кандински е фокус на всички пътища в развитието на съвременната живопис. Голям естет на новото пластическо изкуство, той лелее в своето творчество зародишите на всички нови течения: по един ослепително логичен път той е преминал всички степени в последователното развитие на основния принцип на всяко изкуство: простотата. Започнал с колоритните ефекти на неоимпресионизма (той е страстно влюбен в колорита), Кандински тръгва по пътя на едно естетическо отлъчване от веществото, от формата, която владее още в импресионизма, и достига до удивителния минимум от средства - боя и линия (първичните елементи на живописта), - ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Идеята за това издание дойде от Фондация "Гео Милев", а готовност да я осъществи изрази издателство "Захарий Стоянов". Приех предложението с признателност. От двайсет години имам изследователски интереси в полето на модернизма. Естествено те са фокусирани върху личността и делото на Гео Милев - безспорно най-ярката фигура на модернистичното движение в България в неговата пикова фаза - годините след Първата световна война. Текстовете, събрани в този том, са писани и публикувани в различни издания. Тук те са дадени в хронологичен ред. Моля ... |
|
|
Настоящият албум от поредицата ARS LONGA на нашето издателство е посветен на колекцията гравюри на френският художник Гюстав Доре, един от най-успешните и продуктивни илюстратори на деветнадесети век, представящи поемата Изгубеният рай на Джон Милтън. За да направи гравюри по Изгубеният Рай, пред Гюстав Доре е поставена много трудна задача. Първо, епичното произведение, чиято цел, според думите на самия Милтън, е "да изясни на човека действията на Бога", е много сложна творба. Второ, поемата е изключително трудна за разбиране, изпълнена с разсъждения относно природата на религиозните убеждения. По този начин, ... |
|
|
По стъпките на Кристо и Жан-Клод. ... Тези проекти са свободата. Съществуват не защото някой президент на република желае да ги има или някой корпоративен шеф, или кметът на някой град. Те са чиста демонстрация на съзидателност. Те са абсолютно безразсъдни. Светът може да живее без „Чадърите“, без „Завеса над долината“, без „Опакованият Райхстаг“... Те са без каквото и да е оправдание, без морализиране! Съществуват, за да преведат тази тотална свобода. Никой не може да купи тези проекти. Никой не може да продава билети за тях. Дори ние с Жан-Клод не ги притежаваме. Тези проекти са свободни! Точно затова те не остават – ... |
