Представител на следвоенното поколение испански изследователи, историкът Хосе Антонио Маравал (1911-1986) е един от малкото учени в периода след Втората световна война, който чрез широтата на разглежданите теми надмогва интелектуалната изолация, в която се озовава академичният свят на франкистка Испания. Изследователските интереси на Маравал са насочени към историята на менталността в преходното време между Ренесанс и Модерност. Автор е на повече от сто научни труда, между които "Испанска теория за държавата през XVІІ век, Антични и Модерни", "Идеята за прогреса в началното развитие на обществата", & ... |
|
|
Пиринските народни танци са неотменим дял от националното ни танцово богатство. Те са изпълнени с много красота и неповторимо въздействие. Със своята оригиналност пиринските танци имат съществен принос за цялостния облик на танцовото ни наследство, което е неразделна част от българската традиционна духовна култура. ... |
|
|
Какво прави една сграда изключителна? Майсторство, сила на духа, елегантност и енергия - всичко това несъмнено играе роля, но в края на краищата, великолепните сгради в света са онези, които се открояват от всичко след тях. Тази книга е вдъхновяващо нагледно свидетелство за необикновените творчески способности на световни архитекти, инженери и строители с кратко описание на методите и инструментите, които ползват. ... |
|
|
Поредното издание от енциклопедичната поредица От А до Я отвежда читателите в мистичния свят на азиатските изкуства - разнообразие от: калиграфски образци, будистка пластика, гравюри, миниатюрни пейзажи, лакове, рисувана коприна, произведения от слонова кост и нефрит, прочутата керамика от зеленото и розовото семейство, синьо-бялата керамика, типичните паравани и мебели от Китай, Япония и Корея. Единствено с тази енциклопедия можете да посетите, когато пожелаете и то без особени усилия и финанси, музеите "Гугун", "Сернуши", "Гиме", "Линтун", да надникнете в частните колекции на ... |
|
|
"Правата, сурова линия е абсолютно неприсъща на хуманността, на живота и творчеството" - Ф. Хундертвасер. Големият австрийски художник Хундертвасер прилага тази философия не само в проектирането на сградите във Виена, с които става известен, но и в художествените средства, с които експериментира през цялата си необикновена творческа кариера. Независимо дали става дума за живопис, скулптора, пърформанс арт или за проектиране на детска градина работите му въздействат със своята разноцветност и органичност и създават усещане за магичност. ... |
|
|
Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
|
|
"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието ... |
|
|
Минимализмът възниква в САЩ в началото на 60-те години най-вече като реакция срещу абстрактния експресионизъм и попарта. Названието "минималистично изкуство" дължим на философа на изкуството Ричард Уолхайм, който в своя статия от 1965 г. се опитва да опише едно явление в изкуството на 20. век, а именно редуцираното съдържание на произведенията. Сред водещите представители на минималистичното изкуство са Карл Андре, Дан Флавин, Доналд Джъд, Сол Люит, Джоу Беър и други. Автор на изданието е Даниел Марцона. Той е един от основателите на NAVADO PRESS в Триест, издателска къща, която публикува книги за ... |
|
|
Във визуалните изкуства терминът "реализъм" характеризира стил на изобразяване, който е близък до действителността. Обективната реалност се пресъздава критически и в този процес се проявяват главните черти на обекта, пропорциите, пространствените аспекти, цветът, разстоянието, светлината. По този начин изображението едновременно се превръща и в своя интерпретация. Настоящата книга запознава читателя с различните реалистични стилове, възникнали през изминалите сто и петдесет години - класически реализъм, нова обективност, американски реализъм, нов реализъм, социалистически реализъм и фотореализъм. "Нищо не е ... |
|
|
Попартът се заражда в Англия в средата на петдесетте години на 20. век и достига апогея си в Съединените американски щати през шестдесетте. В произведенията на попарта тривиалното е заменено с необичайното; масовите продукти придобиват значението на уникални предмети; разликата между елитна и масова култура е заличена. Медиите и рекламата са сред предпочитаните теми в попарта - изкуство, което представя консуматорското общество с ирония и остроумие. Въодушевлението, което предизвикват първите произведения на попарта, не намалява и днес дори е по-голямо от всякога. ... |
|
|
Това е ново издание, което предлага компетентен обзор на изкуството и художниците от последните две десетилетия на миналия век. Творчеството, кариерата и веруюто на 87 автори са представени на 192 страници с над 300 репродукции и кратки въвеждащи коментари от 7 специалиста в областта на изкуството, комуникациите, теорията на изкуството, психологията и литературата. ... |
|
|
Книгата включва пиесите Нощта е майка на деня, И ни дай сенките, Анданте. ... Настоящият сборник от три пиеси представя три значими теми в творчеството на Нурен: Нощта е майка на деня (1982) е семейна драма с конфликти, заимствани от личната съдба на Нурен. И ни дай сенките (1988) е биографична пиеса за Юджин О'Нийл и се явява продължение на неговия шедьовър Дългият път на деня към нощта. Анданте (2015) е пиеса на абсурда, първата от трилогия за старостта. Героите на Нурен търсят отговор - в семейството и извън него - на вечните екзистенциални въпроси: кой съм аз, откъде идвам, къде отивам. Отличават се и с ... |
