Австрийският писател Петер Турини е роден през 1944 г. в Каринтия. До 1971 г. упражнява различни професии. Оттогава е писател на свободна практика и живее във Виена и Рец. Става известен с първата си театрална творба "Лов на плъхове" и сценария на телевизионната серия "Алпийска легенда". Автор е на много пиеси, филмови сценарии, издава стихосбирки, публикува публицистични текстове и есета. Носител е на многобройни авторитетни литературни награди. През 2008 г. получава наградата "Вюрт" за европейска литература и златния пръстен на Йохан Нестрой. Произведенията на Турини са преведени на повече ... |
|
Тази "История на световното кино" е преди всичко разширен и обогатен превод на учебника по история на задграничното кино (1945-2000), създаден от широк и авторитетен кръг от педагози и учени в Русия - преподаватели във ВГИК и научни работници в Държавния институт за изкуствознание. В руския си вариант учебникът не включва очерци за такива представителни и значителни кинематографии, като японската, индийската, австралийската и канадската, а също и за руското кино, за което са написани няколко многотомни истории. Това наложи някои допълнения на българското издание. Добавени са нови глави. Целенасочено внимание е ... |
|
Представител на следвоенното поколение испански изследователи, историкът Хосе Антонио Маравал (1911-1986) е един от малкото учени в периода след Втората световна война, който чрез широтата на разглежданите теми надмогва интелектуалната изолация, в която се озовава академичният свят на франкистка Испания. Изследователските интереси на Маравал са насочени към историята на менталността в преходното време между Ренесанс и Модерност. Автор е на повече от сто научни труда, между които "Испанска теория за държавата през XVІІ век, Антични и Модерни", "Идеята за прогреса в началното развитие на обществата", & ... |
|
Пиринските народни танци са неотменим дял от националното ни танцово богатство. Те са изпълнени с много красота и неповторимо въздействие. Със своята оригиналност пиринските танци имат съществен принос за цялостния облик на танцовото ни наследство, което е неразделна част от българската традиционна духовна култура. ... |
|
Бертолт Брехт е създател на театър "Берлинер ансамбъл". Автор е на много пиеси, сред които са "Опера за три гроша", "Животът на Галилей", "Добрият човек от Сечуан", "Майка Кураж и нейните деца", "Господин Пунтила и неговият слуга Мати", "Кавказкият тебеширен кръг". Неговото развитие към голямата епична драматургия, към "научния театър", може да се разбере правилно само когато се познават ранните му творби, в които се очертават важни теми от творчеството му - "Ваал", "Барабани в нощта", "В джунглата на градовете", & ... |
|
Поредното издание от енциклопедичната поредица От А до Я отвежда читателите в мистичния свят на азиатските изкуства - разнообразие от: калиграфски образци, будистка пластика, гравюри, миниатюрни пейзажи, лакове, рисувана коприна, произведения от слонова кост и нефрит, прочутата керамика от зеленото и розовото семейство, синьо-бялата керамика, типичните паравани и мебели от Китай, Япония и Корея. Единствено с тази енциклопедия можете да посетите, когато пожелаете и то без особени усилия и финанси, музеите "Гугун", "Сернуши", "Гиме", "Линтун", да надникнете в частните колекции на ... |
|
"Правата, сурова линия е абсолютно неприсъща на хуманността, на живота и творчеството" - Ф. Хундертвасер. Големият австрийски художник Хундертвасер прилага тази философия не само в проектирането на сградите във Виена, с които става известен, но и в художествените средства, с които експериментира през цялата си необикновена творческа кариера. Независимо дали става дума за живопис, скулптора, пърформанс арт или за проектиране на детска градина работите му въздействат със своята разноцветност и органичност и създават усещане за магичност. ... |
|
Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
|
Скъпи приятелю, в тази книга ще откриеш едни от най-хубавите български песни за пеене. И то от цяла България - като: "Йовано Йованке", "Назад, назад, моме Калино", "Я кажи ми, облаче ле бяло", "Излел е Делю Хайдутин", "Сокол пие вода на Вардаро", "Хубава си моя горо", "Белите манастири"... От теб се очаква само едно - да я сложиш в джоба си, после да я отвориш с приятели и да запееш! ... |
|
"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието ... |
|
Минимализмът възниква в САЩ в началото на 60-те години най-вече като реакция срещу абстрактния експресионизъм и попарта. Названието "минималистично изкуство" дължим на философа на изкуството Ричард Уолхайм, който в своя статия от 1965 г. се опитва да опише едно явление в изкуството на 20. век, а именно редуцираното съдържание на произведенията. Сред водещите представители на минималистичното изкуство са Карл Андре, Дан Флавин, Доналд Джъд, Сол Люит, Джоу Беър и други. Автор на изданието е Даниел Марцона. Той е един от основателите на NAVADO PRESS в Триест, издателска къща, която публикува книги за ... |
|
Във визуалните изкуства терминът "реализъм" характеризира стил на изобразяване, който е близък до действителността. Обективната реалност се пресъздава критически и в този процес се проявяват главните черти на обекта, пропорциите, пространствените аспекти, цветът, разстоянието, светлината. По този начин изображението едновременно се превръща и в своя интерпретация. Настоящата книга запознава читателя с различните реалистични стилове, възникнали през изминалите сто и петдесет години - класически реализъм, нова обективност, американски реализъм, нов реализъм, социалистически реализъм и фотореализъм. "Нищо не е ... |