Идентичността на бесарабските българи между езика, историята и миграцията. ... Монографията изследва антропонимични данни от село Табак (Болград) в Южна Бесарабия - селище, възникнало вследствие на масовата българска миграция по време на Руско-турската война (1806 - 1812). Материалът, извлечен от официални архивни документи от XIX век и досега неизползван в научни изследвания, отразява именната система на българската диаспора извън пределите на България. Анализът проследява развитието на именуването от края на XVIII до началото на XXI век под влияние на социокултурни, религиозни, езикови и миграционни фактори в ... |
|
|
"Две неща най-пряко показват наяве величието на историческата личност: влиянието ѝ върху съвременниците, споменът и значението, което ѝ отдават потомците. Идеите и делата на такива личности не са случайни явления в историята на онзи народ, чиито съдбини са тясно свързани със съдбите на тези личности. Един поглед назад върху бурния живот на Славейкова е поглед назад върху историята на българския народ през втората половина на завчерашното столетие. Няма ни едно видно събитие в тая епоха на буря и стремление, в което той да не е взимал участие, да не е стоял пръв между първите, да не е разил енергия на ... |
|
|
Документален летопис. В историята на освободителното ни дело 1875 година е белязана с драматизъм, идейни сблъсъци, личностни конфликти и съдбовни обрати. На 12 август в Букурещ е учреден Български революционен комитет, който, в условията на започналата с бунтовете в Херцеговина и Босна Източна криза, замисля организиране на "всенародно въстание". Изготвен е конкретен план за подготовка на въстанието, но на уречената дата опити за въоръжени действия са предприети само в Стара Загора, в Русенско и в Шуменско. Съставеният въз основа на достъпните исторически свидетелства документален летопис за 1875 г. позволява ... |
|
|
Съставител: Николай Малев. ... Сборник с документи. Сборникът съдържа непубликувани документи от българските архиви за румънското училище Scoala Romana в Горна Джумая (дн. Благоевград). Те обхващат периода 1919 - 1944. ... |
|
|
Вторият том се състои от няколко дяла. Първият е разнороден и освен населението в демографски план, обхваща здравното дело и обществената хигиена, урбанизацията и градския начин на живот и разните видове комуникации, всички те в развитие. Вторият дял касае обществото, което най-напред се разглежда обобщено като социална структура от социални класи и слоеве, а после по отделни социални класи с техните социални въпроси, идеологии и движения, а именно селяни със селския въпрос и земеделската идеология, работници със синдикалното и социалистическото движение, жени с женския въпрос и женското движение, като се третират и ... |
|
|
Първият том се състои от дялове за държавно-правното устройство и за икономиката. Делът за държавното устройство включва конституция, централна и местна власт и чиновничество; право и съдебна система, включително затворите; армията и войните; политическата система, а именно партии, княз (цар), избори, национален въпрос, национални организации и външна политика, политически идеи и идеологии - всички те представени в развитие под знака на либерализма до войните и на авторитаризма през периода между войните. Делът за икономиката включва селското стопанство и кооперативното движение, индустрията и политиката на протекционизъм, ... |
|
|
"Това, което прави впечатление у публицистичната дейност на Славейков е, че той винаги излиза от установени, свързани със самата негова натура демократични схващания. Славейков до такава степен е бил сроден със своя народ, толкоз отблизо го е познавал, че когато е говорел от трибуната на своя вестник, винаги е имал право да заяви, че чрез него говори самият народ, че неговото желание е желанието на народа. Разбира се, той не заявява това, не се гордее със своя вроден демократизъм - не тоя демократизъм се чувства във всяка негова статия; - винаги се долавя в неговата публицистика, че той никога не дели себе си от ... |
|
|
Закрилникът на българския род - Св. Иван Рилски. Тази книга, драги читателю, е посветена на закрилника на българския род Свети Иван Рилски. Академик Васил Гюзелев ни предлага задълбочен коментар на неговото свято дело и прилага някои от най-важните жития за светеца, като например житията на Патриарх Втимий, Владислав Граматик и Рилското стишно приложно житие от XV век. Специалната поредица Специалната поредица Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов включва художествени и научни съчинения, посветени на знакови имена, на владетели, държавници, национални герои, просветители и духовни строители на Отечеството. ... |
|
|
Измежду многобройните трудове на Петър Мутафчиев ярко се отличава История на българския народ. Книгата обхваща периода от предисторията на българските земи до XIV век. Предназначена е предимно за онези читатели, които изпитват нуждата да опознаят българския народ и през призмата на неговото историческо минало. Характеризира се с безпристрастен език и цели да достигне до обикновения читател, предавайки историческите факти обективно и достъпно. Повече внимание се отделя на вътрешната връзка на събитията и на произхода им, отколкото на схематичното им изложение. Библиографията, поместена след всяка глава, дава ценни ... |
|
|
Книгата България в края на Втората световна война излиза по повод 80 години от края на най-мащабния конфликт в човешката история. Тя проследява участието на България във войната срещу Германия през 1944 - 1945 г. - от дипломатическите маневри и бойните действия, до ролята на пропагандата и културния живот в мобилизирането на нацията. Специален акцент е поставен върху влиянието на успешните военни операции върху позициите на страната ни на Парижката мирна конференция и сключения договор от 10 февруари 1947 г. Автори на изследването са няколко поколения историци, които, стъпвайки на богат архивен и библиографски материал, ... |
|
|
Трима историци. Три погледа. Едно Съединение. 140 години по-късно. Берлинският договор създава т.нар. Общонароден въпрос, който по същество представлява идеята за обединяване на всички части на българската нация в единна държавна структура, която да покрива границите от Сан Стефано или поне тези на екзархийското землище. Националните и регионалните лидери, религиозните водачи, революционните дейци и старите чорбаджии изведнъж осъзнават, че свободата води до нов, не по-лесен за решаване проблем. Българите изведнъж се озовават в пет различни държавни, религиозни, езикови, образователни и културни среди, а върху ... |
|
|
Името, с което македоно-българите наричали себе си около трето хилядолетие преди Христа изглежда е било беласци, т.е. хора живеещи на, или в подножието на планината Беласица. Информацията за този народ е повече от оскъдна, но няколко латински и гръцки автори свидетелстват, че пеласгите са доминирали по цялата територия на днешна Гърция (включително Егейските острови), че са били хора с висока култура, и че от тях гърците са заели азбуката, която е общоприето да се нарича финикийска. Терминът пеласги не е нищо друго освен фонетична адаптация на беласци в латинския език; гърците са пишели тази дума пеласгой. Наред с ... |
