В поредицата си "Дълг и чест" издателство "Захарий Стоянов" представя книгата на Симеон Янев - "Цанко Дюстабанов". ... В тази книга, драги читателю, ще се срещнете с Цанко Дюстабанов, най-ярката и силна фигура в Априлското въстание оттатък Балкана. Един тежък чорбаджия, който остава внезапно чужд на традиционния чорбаджийски конформизъм и залага главата си за народното дело. Чрез него в българските характери се вписва нещо необикновено: нов тип въстанически водач, лишен от патетика и героизъм, пророк, който не с чувства, а с разума си предрича през юни 1876 г. пред извънредния съд в Търново ... |
|
Факти и истории, подбрани от периодичния печат преди 1944 година. ... В богатата колекция от вестници на Антонио Станоев, побрала периодични издания от век и половина, се съхраняват и десетки юбилейни броеве с неизвестни факти за възрожденци, поборници, политици на нова България и културни дейци, чието дело е покрито от патината на историята. Повечето от тях са издавани по повод на годишнини от началото на политическата или творческата им дейност или пък от кончината им и в тях са публикувани разкази, спомени и оценки на съученици, съратници, приятели, историци и дори политически опоненти. Подбрани са издания, излезли ... |
|
Досега се мислеше, че българите са късно дошли турци, които в 679 г. били покорили славяни в Мизия и основали българската държава. Аз установих, че късните пришълци, които основаха българската държава, не са се казвали българи, а са се казвали хуни, които след това се нарекли българи, защото са се смесили в Мизия с българи. Онези, които досега учеха, че българи били основали българската държава, напуснаха тая си теза и приеха моята теза, че основателите на българската държава са били хуни или хуногундури, а българи. Понеже някои мислят, че тия хуни били някакъв азиатски монголски народ, от което искат да извадят ... |
|
В народната памет от десетилетия битуват многобройни устойчиви митове по отношение на българската история. Част от тях са насаждани пропагандно, други са разкрасявани от разнопосочните интерпретации в масовото съзнание, трети са моделирани от несигурната изворова база или от нечие "авторитетно" преиначаване. Но независимо от начина им на формиране тези митове са достатъчно утвърдени и никой не протестира срещу факта, че подменят автентичната история и задават неадекватен образ на миналото ни. В тази книга са представени точно 101 такива подминавани или недооценявани от историографите факти, с помощта на които ... |
|
Монографията предлага ревизиране на отношението към антични сведения за значителни събития в историята на древна Тракия в периода IV в. пр. Хр. - IV в. сл. Хр. Обоснованите интерпретации са мислени единствено като поредно вглеждане в една сложна и многоаспектна проблематика, без да имат претенции за категоричност. Направен е опит да бъдат изградени алтернативни пътища и методи за разчитане на информацията, вложена в различни вербални и визуални антични текстове; аргументирани са и възможности за техен нов прочит. ... |
|
История на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. ... Текстовете на акад. Велев се отличават с безкомпромисна вярност към историческата истина, постигната благодарение на работа с хиляди документи, спомени, биографии, научни изследвания. Авторът се отличава с многостранна информираност, задълбочено познаване на събитията, процесите, на житейския път и идеите на стотици ярки личности. Тези масиви от информация са вплетени в синтезиран, сполучливо структуриран разказ за историческите превратности, преживени от българския народ в драматични и жестоки времена. "Защо се залових с това обемно изследване? ... |
|
Книгата е част от поредицата "Отечество любезно" на издателство "Захарий Стоянов". ... "С тази книга си поставям за цел да прибавя някои щрихи към малко известните досега сведения за историята, топонимията, демографията, местния диалект, фолклора, поминъка, бита, нравите и обичаите на селищата Жълтеш, Ясените, Източник, Савчовци, Драганчетата и Торбалъжите." Борис Данков "Първоначално с. Жълтеш е било заселено от бежанци българи, дошли от разни места. Те бягали от турци, даалийци и др. Заселват се тук на скришно и запазено място. Най-напред се заселил някой си дядо Добри, който ... |
|
Балчо Нейков е от първото поколение българи, които във вече Свободна България започват да осмислят тогавашното близко минало - поколението на Иван Вазов и Захари Стоянов. Той има неподражаем исторически усет - проявява интерес към всичко, което заслужава внимание, което трябва да се чуе и проучи, да се запомни и предаде на поколенията. В записките си Нейков дава ценна информация за ранната биография на Стефан Караджа, както и за живота, съдбата и борбата на българите изселници в Добруджа и Южна Русия през 50-те и 60-те години на XIX век. Нещо повече: той разкрива съдбата на българите в руско-турските войни, разказва за ... |
|
"Паметниците напомнят за героите, на които са посветени, но и самите те имат своя, не по-малко интересна съдба. Много от тях будят възхита и преклонение и стават емблеми на градовете, в които се намират. Други са обругавани и отхвърляни от момента на появата си. Трети притежават свойството да "възкръсват", когато задухат нови ветрове. В тази патриотична книга са събрани повече от 300 паметника, пръснати из цялата ни родина, а и по света. Разказани са най-любопитните моменти от техните истории, представени са и биографиите на бележитите личности, увековечени в камъка. Разлиствайки страниците, ще се окажете ... |
|
Книгата е част от поредицата "Бежанци" на издателство "Захарий Стоянов". ... В този том читателят ще се запознае с факти и документи за един по-слабо познат период от бежанската орис на българите - бежанството и преселението от Беломорието и Егейска Македония в периода, когато в Европа и в света бушуват пожарите на Втората световна война. След възвръщане на Беломорието през 1941 г. към него се устремяват прогонените някога пак от там бежанци, последват ги и прокудени по-рано българи от Източна Тракия, Мала Азия и Македония... Само три години след това следват нови изпитания, принудително изследване и ... |
|
Гаврил Кръстевич е първият почетен член - от 1871 г. на създаденото през 1869 г. Българско книжовно дружество (БКД) - бъдещата БАН. Четвърт век преди създаването на БКД, Кръстевич пръв дава идеята за академическо учреждение, което да се заеме с унифициране на българския книжовен език и изграждане на езикова култура. В полемика с бившия си съученик от Куручешме Георги Раковски, той призовава за налагане на говоримия език в литературата. През 1852 г. в Цариградски вестник Кръстевич взема отношение и към спорта с гърците, обявявайки се за изместване на гръцкия от родния език в българските училища. Гаврил Кръстевич е водеща ... |
|
Печатница "Военен журнал", София 1908. Издание на автора. Забранена в България от 1944 до 1990. Препис на съвременен български език - Николай Иванов Колев. ... "Градът Солун е бил тогава извън византийската власт, защото Юстиниан, като поискал да оплени българите, тръгнал към него. За да ни станат тези работи по-ясни, би трябвало да обърнем внимание на византийската стратегия по онова време. В по-първото сражение във време на Константин, което е станало няколко години преди това, византийците действаха по черноморския бряг. Сега пък ги виждаме да действат по брега на Егейско море. Значи и в единия, и в ... |