По традиция българското слово е нашата родина и хранилище на историческо ни битие. Неслучайно още през 1842 г. в пробната книжка на сп. Любословие Константин Фотинов посочва, че периодичните издания са "повече потребни, нежели хляба". Ето защо словесното изкуство е най-ярката форма на българския дух и чрез него може да бъде проследена философията на националната ни съдба. Животът в нашата страна доказва, че демократичното общество без свободна, алтернативно говореща преса винаги може да се изправи пред своя антипод: деформираната демокрация. А оттам до налагането на диктатурата крачката е само една. Поради това ... |
|
|
"Дядо Славейков: това просто име го обгръща с родствени симпатии, с искрената привързаност на няколко поколения, които виждат в неговото пъстро писателско дело първото задоволение на една ранна и незакрепнала своя нужда: нуждата от песен. Дори и тогава, когато музата на П. Р. Славейков му нашепва лични, интимни мотиви, над тия мотиви стои общественото чувство; и интимните песни на П. Р. Славейков имат своята обществена цел - да обогатят чувството на народа или дори да му служат само за пеене на мястото на всеобщо петите тогава гръцки и турски песни. Същото това обществено чувство разкарва дядо Славейков накръст по ... |
|
|
Името, с което македоно-българите наричали себе си около трето хилядолетие преди Христа изглежда е било беласци, т.е. хора живеещи на, или в подножието на планината Беласица. Информацията за този народ е повече от оскъдна, но няколко латински и гръцки автори свидетелстват, че пеласгите са доминирали по цялата територия на днешна Гърция (включително Егейските острови), че са били хора с висока култура, и че от тях гърците са заели азбуката, която е общоприето да се нарича финикийска. Терминът пеласги не е нищо друго освен фонетична адаптация на беласци в латинския език; гърците са пишели тази дума пеласгой. Наред с ... |
|
|
"Върнете ми държавата". Култовата реплика на внука на Тодор Живков - Тодор Иванов Славков, по време на участието му в риалити шоуто Биг Брадър, успя в началото да ме ядоса. Когато поразмислих, стигнах до извода, че човекът е прав - средностатистическият българин при комунистическото управление не беше гражданин, а поданик, следователно държавата не беше негова. Тя беше на Партията, на хората, които олицетворяваха системата и контролираха обществото, на внука на Тодор Живков. Това изказване на наследника на Първия - в същността си банална подигравка с нацията ни - ме мотивира да си припомня и да опиша ... |
|
|
В настоящия си труд, на базата на антични текстове и артефакти, Валентин Йорданов изследва два свързани помежду си древни знака: тризъбецът на Тангра и цветето на Тангра. Тризъбецът символизира изначалната Света троица на Сътворението: Небесният отец Тан / Атон / Уран, Земната майка Гея / Макош (Великата крава) и Синът-слънце Ра / Хелиос. Цветето символизира отново Светото семейство, но в по-широк план, включвайки и внуците, и то през призмата на астрологичните превъплъщения на боговете. В плана на древната космогония цветето се явява модел на Слънчевата система, в който всяка планета принадлежи на божество: Сатурн / ... |
|
|
В края на XIX и началото на XX век престъпления като проституция, трафик на жени, контрабанда и фалшификация са определени като социални злини, разрушаващи отвътре държавата и обществото. Изследването проследява проблемите и промените в българското законодателство от началото на модерната българска държава до преврата на 8 срещу 9 септември 1944 г., свързани с този вид престъпления, станали част от международните договорености през междувоенния период, когато светът поставя основите на законодателната превенция срещу организираната престъпност и социалните злини. Книгата е втора част от по-мащабен изследователски проект, ... |
|
|
Трьок-българската ономастика по света, доказателство за древността на българщината. Книгата демонстрира безусловната древност и величие на българската нация, която е сложно съставен сбор от 60 народи и племена - българлък. Българите са били навсякъде - твърди гениалният езиковед Николай Я. Мар, който е анализирал над 140 езика. Подсказва се, че българската история трябва да бъде пренаписана и върната със седемнадесет хиляди години назад. Настоящата книга повдига завесата на забвението на българщината. С редица примери от ономастиката разкрива следите на българлъка и неговия водещ трьок-български (тракийско-български) ... |
|
|
През 70 -те години на XX век светът, за всеобща изненада, научи, че първото злато, първият цар и първата цивилизация са се появили на западния бряг на Черно море в района на днешния град Варна. Ние знаем твърде малко за Халколитната цивилизация Варна и за нейния край и нямаме представа за следите, оставила след себе си, предвид хилядолетията, изминали в забрава, и липсата на писмени свидетелства. Но не е достойно съвременната наука да се спотайва по въпроси за нейната съдба и за съдбата на населението ѝ след изчезването му от района на Варна; за културните паралели на халколитна Варна и преддинастичен Египет; за ... |
|
|
Без съмнение българските средновековни ръкописи са изключително важен исторически извор. Някои достигат до нас само в преписи, а десетки други целенасочено са унищожавани или погубени във времето, което прави изследването им истинско предизвикателство за всеки учен. Настоящата книга е най-пълното съчинение, което ни показва разнообразието на книжното наследство. Авторът - проф. Куйо Куев, е един от изтъкнатите изследователи на старобългарската литература, а проучването му е базирано на десетилетна работа в архиви и библиотеки в 6 държави. На страниците на Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете се ... |
|
|
"Алеко Константинов е писателят, който е призван от историята да покаже и осмисли типа личност, продукт на социално-икономическата и политическа система, установила се в българския свят по същия начин и същата необходимост, както това е станало и в Европа. И сега нашият свят се сравнява и съизмерва с европейския. А по отношение на типа личност, новата йерархия на ценностите, общественото устройство, политическите нрави и другите атрибути на системата българите са постигнали жадуването изравняване. Но до какво е довело то? Ето големият въпрос, на който обществото чрез литературата трябва да си отговори." Панко ... |
|
|
Проф. д.п.н. Тодор Георгиев Галунов е роден на 15 септември 1964 г. в гр. Павликени. От октомври 1993 г. е преподавател по дисциплината История на българската държава и в ЮФ на ВТУ Св. св. Кирил и Методий. От март 2002 г. е доцент в катедра Политология, социология и културология, а от октомври 2011 г. е професор. Преподава: История на българския политически живот, Избори и избирателни системи, Парламентарен процес и практика, Местна власт и самоуправление. Автор е на книгата Втората национал на катастрофа. Процесът. Виновниците, 1998 г. С нея през 1999 г. участва в ежегодния конкурс за високи научни постижения на Съюза ... |
|
|
Тази книга е личен разказ, обърнат към всеки мислещ човек в България, когото го е грижа за участта на отечеството му. Нейна тема е базовата структура на българския социален, политически и културен живот. Доказва се, че изначални нейни стихии са абстрактният егалитаризъм и уравновиловката; тъкмо те изискват сриване на всеки възможен авторитет и ред. Традиция става единствено рушенето на всичко, проявяващо форма на традиция. Фаворизираната поликултурност и липсата на селективни критерии раждат масовия популизъм с нагона му към антидържавност, авторитаризъм и тоталитаризъм. Принципно непродуктивен, популизмът е и двигателят ... |
