Йосиф Венков е театрален режисьор, завършил Киношколата и Витиз, с 35-годишна творческа дейност. Реализирал е около 80 постановки на сцените в Бургас, Русе, Сатиричния театър в София, Перник и други. Гастролирал е във Варшава и Русия. Явявал се е на театрални фестивали в Япония, Индия, Дания и е отличаван с престижни награди. Автор е на пиесите: "Сказание за първите човеци", "Грешниците", "Сага за победителите", "Партенката на еретика", "Реквием за утеха на бесните", "Долната, горната земя и Магелан", "Търчи-лъжи с боклукчийката", "Сара Бернар и ... |
|
|
Второ издание. Съставител: Румяна Емануилиду. ... Завещаното от Юлия Огнянова съдържа Писмото-завещание на проф. Юлия Огнянова до нейните ученици и последователи като един от възможните варианти за правене на театър, както го определя самата тя. Книгата съдържа и пълния списък на реализираните от Юлия Огнянова като режисьор постановки."Всичко това е адресирано до студентите на проф. Юлия Огнянова, но не само до тях. Защото за много хора, не само за актьори и режисьори, именно Юлия е Академията. Дори и да не са били нейни студенти. Мисля, че точно затова Юлия Огнянова не бързаше да завърши своето писмо-обещание и ... |
|
|
Пиесите, включени в книгата, са с различен сюжет, но всички са смешно-тъжни, като самия живот, и изпълнени с много тънко чувство за хумор и себеирония на главните герои. Атанас Арнаудов е роден на 28 декември 1946 г. в София. Завършва английската гимназия. Въпреки че след това е приет във Висшия Химико-технологически институт, където инженерното му образование го отвежда в една техническа, неартистична професионална среда, владеенето на английски език му дава възможност да пътува и да опознае много страни по света. Тези пътешествия не само го обогатяват душевно, те му дават възможност да се докосне до автори, които ... |
|
|
Стефан Янков е добър ученик на своите духовни учители-разказвачи. Страниците, които ще прочетеш, щастливи читателю, са пропити от дъхаво червено вино и благостта на сладкодумието. Завиждам на родените в Пловдив. Като чета тази книга, си мисля, че това е мястото, това са хората, това е делото, за които човек може да мечтае. "Делото" е театърът. Почти 20 години Стефан Янков е в центъра на театралния живот в провинцията (Пловдив, Димитровград, Хасково, Сливен, Смолян), а през следващите повече от 20 години работи в софийски театри или в Националния център за театър. Бил е драматург, бил е и директор. Истински ... |
|
|
"Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, във който трябва да влезе и излезе... И наистина, всеки е изживял своята премиера, идвайки на този свят, а целият ни живот неотменно следва сценария. Не ни е дадено обаче да се появяваме в нечии чужди сценарии. И не можем да знаем те тъжни ли са, или смешни, или и тъжни, и смешни едновременно. Дали са вълнуващи? Дали можем да участваме, или да се отпуснем, като зрители в ложата?... Е, тази книга ще ви даде всичките тези възможности. Ще открехне леко завесата и ще ви пусне зад кулисите. За кратко...." Роза Николова Роза Николова е изявена ... |
|
|
Сборник "Пиеси" съдържа нашумялата "Да се провреш под дъгата", която се играе в София и Пловдив и която е била спряна от комунистическата власт след 13 представления през 1967 г. Тук е включена и "Комунисти" - документална творба, разказваща истинските истории на български партизани и комунисти, която не е била допусната до сцена, защото гласовете на идеалистите от 40-те години не са се харесали на властниците от 60-те. Знае се, че отношението на държавата и цензурата към драматургията на Георги Марков става основна причина той да напусне България и да продължи кариерата си в Лондон, ... |
|
|
Тяло като драматургичен проблем. ... Книгата предлага поглед към специфичен и неанализиран проблем - тялото като феномен в координатите на драматургичния свят. Изходната точка е принадлежността на драмата към два художествени полета - на литературата и на театъра. Изследването прекосява текстове от различни епохи, стилове и образни системи. Софокъл, Шекспир, Молиер, Жан Жьоне, Карел Чапек, Ориза Хирата, Сара Кейн и други автори хвърлят мост към разнообразните проявления на телата. Специално внимание е отделено на проблема за границата между човешкото, нечовешкото, призрачното, механичното, антропологическото и ... |
|
|
За пръв път драматургът Константин Илиев дава за печат своя творба, преди да я е предложил за реализация на театрална сцена. Пиесата "Наблюдателите" е своеобразна реплика на известното съждение на един от героите на Ф. М. Достоевски, че щом няма Бог, значи всичко е позволено. Трактовката на проблема от страна на К. Илиев - колкото иронична, толкова и сериозна - отрича презумпцията за безнаказаност, но според нея механизмът на възмездието е далеч от представите както на вярващи, така и на атеисти. В хода на остро драматичното действие самият Фьодор Михайлович е сред действащите лица, заедно с повече или по- ... |
|
|
Книгата на Катерина Илкова - "И проговориха", е любопитно четиво за тези, които се интересуват не само как актьорите-кукловоди говорят чрез куклите си, а как задържат вниманието на публиката и оставят у нея трайни впечатления - умение, което много от нас искат да притежават. Написана увлекателно и с много любов към куклено-театралното майсторство, книгата е предназначена за широк кръг читатели. Доц. д-р Катерина Илкова е преподавател по Сценична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Има над 10 публикации и над 40 интервюта у нас и в чужбина по проблеми на кукленото изкуство. През 2002 г. получава ... |
|
|
Пет пиеси. ... "Кармен: Аз познавам мъжете, Сабине. Началото с един мъж е винаги чудесно. В стомаха ти пърхат пеперуди и тъй нататък. Носят букети, канят те на вечеря и те оправят всеки ден по три пъти. Но това продължава точно две години. След това всичко започва да пропада. Оставят си мръсното бельо, мият си зъбите само сутрин и по време на секс мислят за съседката. Повярвай ми, Сабине, аз нямам нищо против мъжете. Но техният гаранционен срок е две години. Също като при спагетите и зеленчуците в консерва." Из "Bella Donna" Авторката на готварски книги Кармен обича хубавата храна, студеното шампанско ... |
|
|
Пиеса. ... "Алкатраз е хубаво име. Представям си някога да замина за там, за някакъв остров с толкова звучно име. Исла де Алкатраз. Островът на пеликаните. Това би ми харесали. Там ще мога да видя пеликаните. Ятата птици. Чувам шума им. Представям си как седя на някоя близка скала и ги наблюдавам. Как ятата се вдигат във въздуха. Как пеликаните прелитат над главата ми. Как пеликаните отлитат. Аз оставам да седя. Докато повече не мога да ги видя. Докато последният пеликан изчезне на хоризонта, оставам да седя. Просто оставам само да седя." Из "Островът на пеликаните" Осемнайсетгодишният мексиканец Каве ... |
|
|
„Обикновено чакам някой да дойде и да ми препоръча нещо смайващо. “Смайващо” ми се случи само в един случай, когато случайно попаднах на томче с пиеси на Боян Папазов. Обожавам как пише, как мисли, как строи сюжети, колко съвършен драматургичен нюх има. Друг път не съм изпитвала такова удоволствие от писането на български автор, каквото от неговото. Видя ли Папазов — купувам! Неговият “Рицар на Светия Дух” в Народния театър в момента е единствената постановка от години насам, която ме вкара в такова вълнение, че се почудих дали да не се изнижа тихичко, за да не хлипам на другите зрители.“ Нева Мичева „Бая си на бълхите“ ... |
