Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини е самотата на човека. Тази самота обикновено е следствие преди всичко от жестокостта на обществото, което по различни причини го е отблъснало. В новогодишната нощ случаят среща трима самотници, които търсят другия човек и се лъжат, че може да го намерят. Тази среща е много тъжна и може би заради това и много комична."За мене театърът е преди всичко чувственост, жестокост: искам да се отдалеча от законите на скучната, наситена с психология и изкуственост драматургия, за да се приближа до пропастта на човешката природа. Искам да взема по този път със себе си и ... |
|
|
6 танцови измерения. ... Мила Искренова е естет с тънко чувство и моралист с остра присъда. Нейната фина човешка същност и хореографско въображение успяват да обединят несъвместими наглед неща. Като музикант винаги съм усещал в нейното творчество драстичен емоционален протест и високо стилово извайване на музикално - хореографски смисъл. Въпреки че съзирам обща тема във всички нейни спектакли, яркостта на палитрата са винаги различни. Не зная кога хореографската идея предшества музикалната, но при Мила смисловата яснота ръководи установяването на концепцията. Мила Искренова - хореограф, педагог, автор на статии и есета ... |
|
|
Роланд Шимелпфениг обича спектакъла на сцената, в който свързва в едно мотиви, ситуации и образи, за да покаже желанията на човека, грешките му, страховете му, но и неговата скрита жестокост. Вниманието му все повече е насочено към избора на различни фигури, които разказват една и съща история от различна перспектива, така че зрителят да може като пъзел да сглоби в нещо единно скиците, натрупани в главата му. И тъкмо това е привлекателното в неговото драматургично творчество. Ронал Шимелпфениг е в момента най-играният съвременен немски драматург. Бил е журналист на свободна практика в Инстанбул, по-късно завършва ... |
|
|
В книгата се описва един от най-важните етапи от развитието на драматичния театър в България - неговото институционализиране и професионализация. Чрез изследването на богат изворов материал се представя идеята за съграждането на театъра като символ - презентация на националния идентитет в модерната държава. Проблематизира се отношението държавност - театър, като израз на далновидната културна политика в устройството на равняващото се по европейския цивилизационен модел българско общество. Чрез анализа на емблематични за времето художествени факти от областта на създаващата се национална драматургия и сценичната и ... |
|
|
Свитък първи. ... "Български театър. 1900 - 1917" е втори том от поредицата с извористични материали за миналото на българския драматичен театър. И тук, както и в първия том, материалите са подбрани с цел да създадат по-вярна представа за развитието на театралния процес, ситуиран в общокултурния контекст от началото на века до Първата световна война. В този времеви отрязък българският театър навлиза в нов етап от своето развитие - етап от същинско професионализиране на актьорското изкуство, на европеизиране облика на спектакъла и трайно утвърждаване на Народния театър като национално представителна културна ... |
|
|
Книгата се опитва да прочете българската комедия между двете световни войни наново, адекватно на сегашното време, на неговите интереси и език. Търси се подход, в който прагматично - така да се каже, напълно в "духа на комедията" - да се обсъждат авторитетните изказвания по отношение на теоретичните проблеми за комичното и комедията, да се отчитат тяхната свобода, вечно "преобличане" и оцеляване. Безспорно комедиите на Ст. Л. Костов са най-интересният и значим обект на изследване в този исторически период, но не са пропуснати и текстовете на много други негови съвременници, някои от които повече или по- ... |
|
|
Свитък втори. ... "Български театър 1900-1917" е втори том от поредицата с извористични материали за миналото на българския драматически театър. И тук, както и в първия том, материалите са подбрани с цел да създадат по-вярна представа за развитието на театралния процес, ситуиран в общокултурния контекст от началото на века до Първата световна война. В този времеви отрязък българския театър навлиза в нов етап от своето развитие - етап на същинско професионализиране на актьорското изкуство, на европеизиране облика на спектакъла и трайно утвърждаване на Народния театър като национално представителна културна ... |
|
|
Българската социалистическа драматургия на сцената на Народния театър 1944 - 1989 г. ... В книгата е показано творческото израстване на националния ни театър едновременно със зараждането и утвърждаването на българската драматургия. Проследен е пътят от наивната незрялост през върхове на творческо вдъхновение до задушаващите окови на тоталитаризма. В съживения свят на театъра са отразени трудът и талантът на българските писатели, режисьори, актьори, сценографи, критици. И всичко това - на фона на живия отклик на българската публика, капризна и непостоянна, но неизменно влюбена и предана на своя театър. ... |
|
|
В книгата е показано творческото израстване на националния ни театър едновременно със зараждането и утвърждаването на българската драматургия. Проследен е пътят от наивната незрялост през върхове на творческо вдъхновение до задушаващите окови на тоталитаризма. В съживения свят на театъра са отразени трудът и талантът на българските писатели, режисьори, актьори, сценографи, критици. И всичко това - на фона на живия отклик на българската публика, капризна и непостоянна, но неизменно влюбена и предана на своя театър. ... |
|
|
Този сборник със събраните пиеси на Сара Кейн съдържа и сценарий за кратък филм "Кожа". Сара Кейн е родена в Есекс, Англия, през 1971 г. Учи драма в Бристолския университет, За кратко време е писател-резидент в Роял Корт Театър в Лондон. Страда от силна депресия, за която два пъти лежи в лондонска болница. Това не й пречи постоянно да пише. Слага край на живота си през 1999 г. в болницата Кингс Колидж в Лондон, като се обесва с връзки за обувки. ... |
|
|
В книгата се разглеждат формирането, теоретичните постулати и практическата реализация на натурализма, както и възникването и обособяването на режисурата като самостоятелна художествена институция. Натурализмът е, който обогатява театъра както със социални идеи, така и с нова структура, блестящо реализирана от Андре Антоан. В труда са представени литературната школа на натурализма и възгледите на Зола за театъра, които представляват своеобразен "манифест" на натуралистичния театър. Разгледана е драматургията на натурализма в литературен аспект, проследени са подробно тенденциите и развитието на самото ... |
|
|
В книгата се разглежда театралната критика в България през 20-те и 30-те години на ХХ век - едно твърде плодотворно за нея време. Проследени са както развитието, движението и взаимното разположение на театралните критически рубрики с техните автори в периодичния печат, така и основните критически дебати, засягащи театъра и драмата, състояли се по страниците на вестници и списания. Театралната критика от онези години дава най-съществена представа за тогавашното състояние на българския театър и в този смисъл се явява носител и на най-основното от неговата история. В нея се оглеждат и значителна част от нагласите, интенциите ... |
