Книгата съдържа пиесите "Спортен хор", "Ангелът отмъстител" и "Договорите на търговеца". Елфриде Йелинек е една от най-интересните съвременни австрийски писателки, авторка на десет романа, на повече от двадесет драми, на филмови сценарии, оперни и балетни либрета, литературна критика, многобройни есеистични текстове, преводи, музикални композиции. Носителка е на над двадесет литературни и театрални награди и отличия. Учила музика, театрознание и история на изкуството, тя работи като писателка на свободна практика и е добре позната на читателите и зрителите в целия свят. През 2004 година ... |
|
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Българската драма между двете световни войни: Майстори - драма в четири действия Големанов - комедия в три действия ... |
|
|
Бертолт Брехт е роден през 1898 г. в Аугсбург и умира през 1956 г. в Берлин. През войната е бил емигрант в Дания, Швеция, Финландия, САЩ и Швейцария. Създател е на театър "Берлинер ансамбъл". Автор на много пиеси, сред които са "Опера за три гроша", "Животът на Галилей", "Добрият човек от Сечуан", "Майка Кураж и нейните деца", "Господин Пунтила и неговият слуга Мати", "Кавказкият тебеширен кръг". Неговото развитие към голямата епична драматургия, към "научния театър", може да се разбере правилно само когато се познават не само ранните му ... |
|
|
Феликс Митерер се числи към най-успешните австрийски драматурзи и сценаристи. Роден е през 1948 г. в Тирол. От 1977 г. е писател на свободна практика. Автор е на повече от 20 пиеси и на повече от 20 сценария за телевизионни филми и сериали. Участва и като актьор в някои от постановките на пиесите му. От 1995 г. живее със семейството си в Ирландия. Носител е на театрални и телевизионни награди. Няма място за идиоти и Сибир са сред най-често играните му пиеси. Патриотът е най-новата от тях, но вече е поставена в няколко театъра. "Няма място за идиоти е литературно събитие: натрапващо се, автентично и потресаващо.& ... |
|
|
Австрийският писател Петер Турини е роден през 1944 г. в Каринтия. До 1971 г. упражнява различни професии. Оттогава е писател на свободна практика и живее във Виена и Рец. Става известен с първата си театрална творба "Лов на плъхове" и сценария на телевизионната серия "Алпийска легенда". Автор е на много пиеси, филмови сценарии, издава стихосбирки, публикува публицистични текстове и есета. Носител е на многобройни авторитетни литературни награди. През 2008 г. получава наградата "Вюрт" за европейска литература и златния пръстен на Йохан Нестрой. Произведенията на Турини са преведени на повече ... |
|
|
Развитието на българското сценично танцово изкуство и неговите високи постижения, доказани с проведените прегледи на ансамблите за народни песни и танци, до голяма степен са свързани и със задълбочените проучвания в областта на изворния фолклорен танц, извършвани у нас. Учебникът е предназначен за учениците от Хореографското училище, за да се запознаят те с танци от посочените части на Северна България - от р. Тимок до р. Янтра. ... |
|
|
"Той е художник, тя – актриса. Преживяват изпепеляваща любов. На нея и липсва материалната сигурност. Затова емигрира на Запад. Постига я. Но го няма изкуството. Няма я любовта. Ето защо след 10 години се завръща в родината. Той е останал верен на себе си, макар и съсипан от ръждата на ежедневието. Оттук – проблемът на завръщащите се. Изпратихме ги през 90-те. Сега ги посрещаме. На тях им предстои нова адаптация. Ще я постигнат ли? Ще намерят ли отново пътища към тези, които са оставили тук? Пътищата един към друг? А от тях към другите? "От програмата на спектакъла на Пловдивския драматичен театър, режисьор ... |
|
|
Пиринските народни танци са неотменим дял от националното ни танцово богатство. Те са изпълнени с много красота и неповторимо въздействие. Със своята оригиналност пиринските танци имат съществен принос за цялостния облик на танцовото ни наследство, което е неразделна част от българската традиционна духовна култура. ... |
|
|
Бертолт Брехт е създател на театър "Берлинер ансамбъл". Автор е на много пиеси, сред които са "Опера за три гроша", "Животът на Галилей", "Добрият човек от Сечуан", "Майка Кураж и нейните деца", "Господин Пунтила и неговият слуга Мати", "Кавказкият тебеширен кръг". Неговото развитие към голямата епична драматургия, към "научния театър", може да се разбере правилно само когато се познават ранните му творби, в които се очертават важни теми от творчеството му - "Ваал", "Барабани в нощта", "В джунглата на градовете", & ... |
|
|
Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
|
|
"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието ... |
|
|
Резюме на една любовна история. ... "...Да, не вярвах и не вярвам на вечните вопли, че театърът е в криза. Гледах, разбира се, и много от слабите му спектакли по света. Но бързо му прощавах. Заради прелестта на другите, след които имах чувството, че ходя една педя над земята. И с течение на годините все повече ми се пишеше само за тях. Пишеше ми се за красотата, за екстаза, които бяхме изживели заедно. Макар че беше сто пъти по-трудно. Защото слабите, дори средните спектакли подлежат на рационален анализ. Те си остават там, на сцената, и ни позволяват да ги гледаме като през витрина, да ги описваме и съдим само с ... |
