"Преди да бъде символ, маската е била една реалност. Преди да бъде израз на едно философско, етично мислене и на познанието на една психология, тя не е била нищо повече от една реална вещ, изобретена от човека, най-напред за да облекчава неговото съществуване, после да въплъщава в себе си огромния и невидим свят, който го заобикаля. Така че маската има две измерения - едното обективно реално, "отдадено" на външния свят, на света на природата, и другото субективно, отправено към човешкото общество и интимния свят на душата. И този двойствен живот на маската, която разкрива двойствеността на човека, ... |
|
|
"Играещият човек е живият човек. По същество актьорът пресъздава една измислица, един сън." Лий Страсбърг ... "Обявявайки първоначалната си цел, Лий Страсбърг твърди, че тази книга за играта на актьора е предназначена за широка публика. "Това не е учебник; това е първият опит някой да обясни какво представлява актьорската игра, каква е системата на Станиславски, какво е Методът." Докато работи над книгата, Страсбърг е категоричен, че пише не само за публиката, която се интересува от театър, а по-важното - за онази, която се интересува какво е творчеството. Докато изследва природата на ... |
|
|
"Вършейки своите покупки по търговската улица, не забравяйте, че там, на края ѝ, има театър. Отбивайте се по-често в него. Или поне пращайте там децата си. От това може би ще зависи как ще приказвате и пишете, какви вестници, романи и стихосбирки ще четете. Как ще се обличате и как ще мислите. Театърът никога няма да престане да бъде вечно обновяващото се първоначално училище за културата на всеки народ." Леон Даниел ... |
|
|
Системата на Станиславски се създава в продължение на десетилетия, ражда се от конкретния педагогически и творчески опит. Нейният девиз е: "Подсъзнателно творчество с помощта на съзнателна артистична психо-техника", а същността ѝ е разбирането, че вдъхновението е капризно и неуловимо, необходими са похвати за неговото провокиране. Станиславски открива нещо, което науката "психология" предполага в края на XIX и доказва едва в края на XX в.: не съществуват отделно тяло и душа, нашите преживявания са свързани със сетивата и физическото ни състояние. Методът на физическите действия позволява да се ... |
|
|
Превод Владко Мурдаров. ... "Шоколаденият посланик" не е историческа пиеса, а горчивият отговор на Ерс Видмер на историята. В нея той прескача от съвременността в миналото, от Германия в Швейцария и обратно, за да коментира всички важни исторически събития чрез съдбата на швейцарския посланик в Берлин по времето на хилядолетния Райх, който има безспорни заслуги за това, Швейцария да запази своя неутралитет по време на Втората световна война. Понякога обаче нагаждането може да се превърне в предателство, а прехваленият неутралитет - в престъпление. Урс Видмер е роден в Базел през 1938 г. Следвал е германистика, ... |
|
|
Превод - Владко Мурдаров. ... Психоанализата и психотерапията отдавна вече не разглеждат анорексията и булимията като "модни болести", породени от култа към слабостта. Все по-важно се оказва да бъдат изяснени семейните отношения, които са предизвикали появата им. Затова и в двете представени пиеси под светлината на прожекторите попадат тъкмо отношенията в семейството на едно осемнадесетгодишно момиче, което остава неразбрано в своите стремежи. Заглавието "Сладоледени деца. Пиеси" е метафора за физическия феномен, който се проявява при страдащите от анорексия и булимия. Те са изключително чувствителни ... |
|
|
"Тази книжка, драги читателю, беше написана през годините 1967 - 1972, т.е. много отдавна. Имаше един млад писател Георги Мишев (сега вече възрастен писател). Той работеше в едно младежко издателство и един ден ми каза: "Ти защо не напишеш една книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат "възрастни" пиеси?". Аз само се изсмях, защото вече бях написал една книжка за възрастни зрители, с надеждата, че те ще се научат да гледат един "по-млад" театър с по доверчиви очи и нямах чувството, че съм извършил много полезна работа. Реших, че трябва да напиша една театрална ... |
|
|
"Всеки режисьор има в бюрото си едно "тайно" чекмедже. То се отваря рядко. Затова в него цари пълно безредие. Афиши, програми, снимки са смесени така, че с труд може да се отдели продукцията на 1952 г. от 1960 г. Бележници - колко много бележници! Вие нищо не бихте разбрали от тях. А всъщност в тия бележници, чрез тия бележници са зреели успехите и провалите на моето поколение. А най-интересното са разхвърляните недописани листове. Тезиси за изказвания, планове за доклади, гневно начало на статия, която не е имало смисъл да се довършва, черновки на писма, които като правило са смачкани в изблик на безсилие, ... |
|
|
"Когато се вглеждам в своя живот възможно най-съсредоточено, виждам, че той е низ от любовни раздели със спектакли. Може би професията ми е виновна - такава една тъжна професия на непрекъснато изоставяни любовници, които са длъжни да се влюбват пак. Искам да разкажа за спектаклите, в които съм участвал и които съм правил. За мене те са един низ от живо хора, които са ме направили такъв, какъвто съм. Много от тях не са се представяли в театрално здание, те са се разигравали в живота. Но това никак не им е попречило да се забият здраво в спомените ми. Нещо повече: тия именно нетеатрални спомени са изглежда арсеналът на ... |
|
|
Пиесата "Метрополис" е написана по първия научнофантастичен филм в историята на световното кино, включен в Световното документално наследство на ЮНЕСКО. Това е разказ за срещата между два свята - света на богатите и света на бедните, които работят за тях. Едно момче от света на богатите се влюбва в момиче от света на бедните. Дали е възможна тази любов? Дали машината може да помогне на човека, като разруши останалите машини? В пиесата структурата на филма е напълно запазена, като е обогатена с нови герои, за да прозвучи разказът съвсем съвременно. Австрийският писател Францобел (Франц Щефан Грибл) е роден през ... |
|
|
"Между театъра и киното" представлява съвкупност от рецензии, интервюта и драматургични авторски текстове на театралния критик и режисьор Елица Матеева. Рецензиите проследяват театралния живот в България от края на 20. и началото на 21. век. В сборника са включени анализи на театрални спектакли, случили се от 2001 година до 2014 година, които са представлявали основа за дебат и дискурсивна театроведска практика. Рецензиите са свързани както със спектакли от сцената на столичния театрален живот, така и от сцената на театрите във Варна, Русе, Пловдив и др. Кино-рецензиите са посветени на филмови артефакти, които ... |
|
|
Една млада жена тича гола на екрана. Една доста запусната жена излиза на сцената с полупразна чаша с уиски в ръка и започна да говори... "Седем секунди вечност" е последната пиеса на Петер Турини, която очаква своята премиера, за да разкаже по неговия специфичен начин с много симпатия и ирония невероятната история на една актриса и изобретателка, превърнала се в легенда в историята на европейското и световното кино. Петер Турини е роден на 26.09.1944 г. в Санкт Маргаретен, Каринтия. Живее във Виена и Рети. Автор на множество театрални пиеси, които се играят в Австрия, Германия и на всички големи световни ... |
