Режисьорите в Европейския театър изследва развитието на режисьора от появата му през 70-те години на XIX в. до днес. В книгата са анализирани историческите условия и естетическите причини за неговото формиране, след което хронологично са проследени проявите и трансформациите му в основните периоди на модерната европейска култура. Всеки период е представен чрез определящите го театрални идеи, режисьорски имена и емблематичните им спектакли и постановъчни концепции. Камелия Николова, д.изк.н., е професор по история на европейския театър в НАТФИЗ, професор по театрознание в Института за изследване на изкуствата към ... |
|
|
Рози, Габи и Еви са три приятелки, които отиват на кратка почивка в екзотична страна, но само по женски. Мъжете са забранени по време на престоя им в курортното селище. Но може ли жени в разцвета на силите си, т.е. във възрастта между 35 и 55 години, да изтраят дори миг без мъже? Перипетиите започват още първата нощ, когато Еви посреща гостенин, който пък се оказва съпруг на... Драматичният любовен триъгълник, естествено, е пагубен за мъжа. Пиеса за бурната любов, за невъзможната раздяла, при която на публиката е отредена най-важната роля: да се смее до сълзи. ... |
|
|
Издателство Black Flamingo представя последната комедия на Щефан Фьогел, един от най-играните австрийски драматурзи, познат у нас, която е доста забавна с темата за мъжкото приятелство и ревност. Тим и Холгер са най-добри приятели от години. Към тях обаче неочаквано се присъединява и непознатият Лоренц и това поражда невиждано напрежение. ... |
|
|
Книгата представя три пиеси на Щефан Лак - При втория поглед, Моята сестра (X)Еленам и Накрая всичко започва от начало. Пиесата При втория поглед разказва за отмъщението на едно младо момиче, което е изнасилено и убито. Моята сестра (X)Елена показва какви разочарования преживяват младите момичета, когато се влюбят. А пиесата Накрая всичко започва от начало е особен разказ за живота на хората, които са включени в експеримент за проверка какво ще се случи ако има война. Пиесите на Щефан Лак са много привлекателни с психологическия портрет на едно поколение, който привлича със смелите си решения. ... |
|
|
"Пауза Дорн. Тих ангел прелетя." А. П. Чехов, Чайка, I действие "Тишината не е нещо, фигуриращо абстрактно в ума. Тя е налична в ритъма на дишането; това е начин на дишане, който тук може да бъде наречен дишане на смисъл или пълнота на момента - тази дефиниция е подходяща също (въпреки превръщането и в тъпо клише). Пълнотата е проглеждане на човека за вътрешния смисъл. Когато е цял, а не невротично разкъсан в себе си, когато не е раздвоен, разтроен и размножен, а е събран ведно, в един дълбок и собствен екзистенциален център, който е извор на пълнота, предел и блаженство. Но какво е общото между всичко ... |
|
|
Тази пиеса представя по сатиричен начин едно общество, попаднало в извънредна ситуация. Великденските празници са тясно свързани с политиката и с надеждата, че ще настъпи възкресение за хората в карантина. Авторът разказва за съществуващите безброй измислени наредби, разглежда по поетично-сюрреален начин героите си и разследва как пандемията променя обществото. Разбира се, той посочва основно човешките слабости и изпълва текста си с много черен хумор за извършвания контрол и изолацията, за действащите принципи, както и за отношението към отговорността. ... |
|
|
Ветрилото на лейди Уиндърмиър, Жена без значение, Идеалният съпруг и Колко е важно да бъдеш сериозен са пиеси, в които умението на драматурга да заплита интриги с винаги неочакван край, тънкото му чувство за хумор, неподражаемият му усет към парадокса, успоредно с критичното му отношение към фалша на едно общество с високи претенции без покритие достигат своя неоспорим апогей. Това са комедии, които предизвикат не хомеричния смях на човека от улицата, а одобрителната усмивка на естета и ценителя. В които сатирата понякога отстъпва мястото си на лиричната добронамереност и на утвърждаването на човешките морални ценности. & ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Водещият въпрос на изследването на Гърдев е: Какво представлява и как функционира властта на театралния режисьор? И този въпрос бива решаван със средствата на философията и на социалните науки. Но Гърдев прави и повече от това. Той често преобръща призмата на анализа и през привилегирования си опит на театрален режисьор проблематизира и критикува редица философски и социални теории. Той открито се позовава на този свой опит, но го използва донякъде и потайно, защото не го артикулира детайлно - за да избегне авто-етнологизиране и/или мемоарност. Но този личен опит ... |
|
|
Актьорът и режисьор Бойко Ненов Илиев е роден на 29.07.1955 г. в София. Приет е във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов през 1978 г., специалност Актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова. Завършва през 1982 г. и е изпратен по разпределение в Шуменския театър, където работи като актьор и режисьор. От 1984 до 1989 г. е актьор и режисьор в Пазарджишкия театър. През 1989 г. създава първия частен театър у нас - Театър Диалог, на който е директор и режисьор. В периода 1989 - 1991 г. специализира във ВИТИЗ Кр. Сарафов Театрална режисура при проф. Гриша Островски. През 1991 г. е режисьор в Монтана, през 1996 - режисьор в ... |
|
|
Изданието включва номинациите за съвременна българска драматургия: Екатерина Георгиева, Шишарки; Захари Карабашлиев, Лисабон; Стефан Иванов, Нечовек. ... |
|
|
Издателство Black Flamingo представя три пиеси на Щефан Лак на българските читатели и театрали с желание да помогне да се обогати репертоарът на българските театри. Пиесата Welcome back, госпожице Елзе е продължение и допълнение към новелата монолог на Артур Шницлер, писана преди един век, която разкрива сложната душевност на едно младо момиче. Пиесата Стела се решава (накрая) е вдъхновена от скандалната пиеса на Гьоте и разказва за любовните отношения в една тройка. Пиесата Пиксел е екстравагантен разказ за една човешка съдба, представен пред зрителя от края към началото. Пиесите на Щефан Лак са много ... |
|
|
"Най-добрият съвременен български режисьор ни въвежда в своя съзнателен живот като в пиеса - с неподражаем език, непринуденост, пределна откровеност, завидно чувство за хумор, съчетаващо оздравителната самоирония с надделяна, но видима тъга. Тази книга е не просто мемоарна - споделеното е положено върху различни наративни равнища и може да се чете също така като своеобразна история на българския театър от 70-те години на XX век до днес. Иван Добчев не просто проследява, а търси основанията, вниква в логиката на алтернативните процеси и разкрива скрити и забулени страни от случилото се в културния ни живот в едно ... |
