"Той е художник, тя – актриса. Преживяват изпепеляваща любов. На нея и липсва материалната сигурност. Затова емигрира на Запад. Постига я. Но го няма изкуството. Няма я любовта. Ето защо след 10 години се завръща в родината. Той е останал верен на себе си, макар и съсипан от ръждата на ежедневието. Оттук – проблемът на завръщащите се. Изпратихме ги през 90-те. Сега ги посрещаме. На тях им предстои нова адаптация. Ще я постигнат ли? Ще намерят ли отново пътища към тези, които са оставили тук? Пътищата един към друг? А от тях към другите? "От програмата на спектакъла на Пловдивския драматичен театър, режисьор ... |
|
|
Пиринските народни танци са неотменим дял от националното ни танцово богатство. Те са изпълнени с много красота и неповторимо въздействие. Със своята оригиналност пиринските танци имат съществен принос за цялостния облик на танцовото ни наследство, което е неразделна част от българската традиционна духовна култура. ... |
|
|
Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
|
|
"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието ... |
|
|
Резюме на една любовна история. ... "...Да, не вярвах и не вярвам на вечните вопли, че театърът е в криза. Гледах, разбира се, и много от слабите му спектакли по света. Но бързо му прощавах. Заради прелестта на другите, след които имах чувството, че ходя една педя над земята. И с течение на годините все повече ми се пишеше само за тях. Пишеше ми се за красотата, за екстаза, които бяхме изживели заедно. Макар че беше сто пъти по-трудно. Защото слабите, дори средните спектакли подлежат на рационален анализ. Те си остават там, на сцената, и ни позволяват да ги гледаме като през витрина, да ги описваме и съдим само с ... |
|
|
Сборник с текстове от академичния семинар в чест на 450-годишнината от рождението на Уилям Шекспир. ... |
|
|
Това е пиеса на Петер Турини, посветена с много симпатия на драматурга Фердинанд Раймунд и неговото творчество. Действието се развива през 1848 година в малък виенски театър, където актьорите репетират пиесата на Раймунд Селянинът милионер, докато навън бушува революция. Осем души свързват по различен начин живота си в театъра и в реалността. Актьорите се разкъсват между своето изкуство и бурните събития в техния град. Един студент, участвал в революцията, се скрива в театъра. Една млада актриса се опитва да му обясни театралното изкуство, докато той се опитва да ѝ обясни революцията, която все повече се приближава. ... |
|
|
Иза Хохгернер е родена през 1961 г. в Дорнбирн, Австрия. Завършва актьорско майсторство в Консерваторията във Виена, а по-късно се усъвършенства като актриса, певица и говорителка. Занимава се с фотография. Участва в много театрални представления в различни австрийски и немски театри. Има рецитали с песни по Брехт, Тухолски, както и френски шансони. Авторка е на няколко пиеси, от които пиесата Декемврийски рози има премиера на фестивала Натам и докрай през август 2020 г. ... |
|
|
Икономическата криза в Германия от 1928 година. Безработицата е масова, предприятията затварят, фирмите фалират. Докато мъжете упорито продължават да търсят работа и измислят някакви решения за по-нататъшния си живот, самотните жени са принудени преди всичко да продават себе си, за да си осигурят хляб. Изданието представя драматизирания роман на Йодьон фон Хорват Вечният използвач, който разкрива трагичната съдба и цялата безнадеждност на малкия човек след края на Първата световна война."Келнера: Оборотът днес отново е под всякаква критика. Като си помисля за моето бъдеще, буквално се съжалявам. А знаете ли за ... |
|
|
Това е една фиктивна история на основата на реални факти от генната технология, както и на биографични мотиви от живота на Марлене Дитрих. Така се представени с много ирония възможни и невъзможни желания и реалности. При това се търси отговор на въпроса дали нещо може да бъде полезно или не. Напълно неочаквано един на пръв поглед перфектно клониран мит не се подчинява на това деление. Дали причина за това са гените, или просто човешкото отношение към манипулацията? Това е драматургичен текст на Иза Хохгернер, който показва как мечтите и спомените определят действията и поведението. Когато те се сблъскват помежду си, ... |
|
|
Йодьон фон Хорват е роден през 1901 г. в семейство на австро-унгарски дипломат във Фиуме. Наричат го социалнокритичен класик на модернизма. Със своите актуални политически и обществено ангажирани романи и театрални пиеси той се превръща в противник на националсоциализма. Към най-известните му произведения се числят пиесите Приказки от Виенската гора, Вяра, любов, надежда, Казимир и Каролине, както и романите му Вечният еснаф, Младост без бог и Рожба на нашето време. Носител е на наградата Хайнрих фон Клайст за пиесата Италианска нощ. Загива през 1938 г. от паднал клон на булевард Шан-з-Елизе в Париж. ... |
|
|
Един войник потегля на война със своите фюрери, като се идентифицира с тяхната бруталност и цинизъм. Въпреки че разбира жестоката им игра, той е готов да участва в нея, защото е доволен да има работа и храна. Когато на фронта иска да спаси един капитан, който повече не може да понася жестокостта на своите хора и се отправя директно към гнездото на вражеска картечница, ръката му e простреляна. Като инвалид, негоден да воюва, и отново безработен, бившият войник потърсва момичето, с което се е запознал преди да потегли за фронта. То обаче е уволнено и поради направен аборт сега е в затвора. Тогава той убива счетоводителя, ... |
