Древните гърци вярват, че любовта надарява душата с криле... Щом обикне, тя проглежда за истината, припомня си Небето, откъдето е дошла, закопнява за вечната светлина и се научава да лети. Митът за Федра е един от най-вълнуващите въображението ни разкази, веднъж заради необичайната тема - любовното отмъщение и съпротивата срещу всевластието на Афродита, и втори път, защото откровено се повдига въпросът: ако любовта не е само страст, но и същност на битието, защо за човека се превръща в изпитание на съдбата? Ако любовта не е нашето спасение, в какво лежи то? Според древния стих: "Да обичаш, значи да виждаш красотата и ... |
|
|
Един войник потегля на война със своите фюрери, като се идентифицира с тяхната бруталност и цинизъм. Въпреки че разбира жестоката им игра, той е готов да участва в нея, защото е доволен да има работа и храна. Когато на фронта иска да спаси един капитан, който повече не може да понася жестокостта на своите хора и се отправя директно към гнездото на вражеска картечница, ръката му e простреляна. Като инвалид, негоден да воюва, и отново безработен, бившият войник потърсва момичето, с което се е запознал преди да потегли за фронта. То обаче е уволнено и поради направен аборт сега е в затвора. Тогава той убива счетоводителя, ... |
|
|
Драматургичната техника на сценичните параболи в пиесите на Матей Вишниек е безупречна, съвършена. Ефектът е постигнат чрез непрекъснатото повтаряне на едни и същи реплики и ситуации, чрез разместването на временните пластове, чрез странните, фантастични финали, готови да ни хвърлят в тревога и смут. Граничните ситуации в тях, изведени от дадения контекст, при него отварят нови, неподозирани хоризонти. Вишниек не поучава, а непрекъснато полемизира, не приема елементарната логика, винаги упорито ѝ противоречи (в една от пиесите му "ямата" диша, пее, сърди се, предлага питейна вода или пък отровни миазми!), ... |
|
|
Книгата съдържа пиесите "Човек и свръхчовек" и "Дилемата на доктора". "Човек и свръхчовек" показва остроумието на Шоу в най-брилянтния му вид. Като пренарежда елементите на легендата за Дон Жуан, той създава пиеса в четири действия, която може да се разглежда като обикновена комедия на маниерите, но всъщност е манифест на философските идеи на Ницше за "свръхчовека", както и класическо разобличаване на вечната борба между половете. "Дилемата на доктора" пък е класическа сатира на медицинската професия, която разглежда актуалния и днес проблем с осигуряването на ... |
|
|
"... Джордж, който е някъде в тъмнината... Джордж, който е добър с мен и когото аз ругая; който ме разбира и когото аз отблъсквам; който ме разсмива, а аз сподавям смеха в гърлото си; който ме пази нощем от студа и когото аз хапя до кръв; който учи игрите толкова бързо, колкото аз променям правилата им; който може да ме направи щастлива, а аз не искам да бъда щастлива, да, и все пак искам да бъда щастлива. Джордж и Марта. Тъжно, тъжно, тъжно." Из книгата Едуард Олби (1928 - 2016) е известен американски драматург, автор на 33 пиеси. Адаптира романи за театралната сцена - "Закуска в Тифани" от Труман ... |
|
|
Историята на поставянето на прочутата тетралогия на Рихард Вагнер на българската оперна сцена. В тетралогията всички солисти са българи - главно от Софийската опера, а също така и наши артисти, които правят кариера в Германия. За "Пръстенът на нибелунга" има по два или три състава за водещите роли. Дори и в родината на Вагнер няма трупа, която само със свои солисти да постави прочутата тетралогия. Сред артистите са Мартин Цонев, Николай Петров, Костадин Андреев, Бисер Георгиев, Ангел Христов, Петър Бучков, Мартин Илиев, Даниел Острецов, Красимир Динев, Йорданка Дерилова, Баясгалан Дашням, Цветана Бандаловска, ... |
|
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
|
"Новата книга на актрисата Мая Кисьова е истинска ценна находка. По удивителен начин, изобилстващ от спонтанност и интуитивни връзки, тя доверява богатия си артистичен опит и житейска мъдрост. Открива за нас деликатно, без излишна претенциозност и натруфеност от думи, своето завръщане към себе си и голямата си любов - театъра. Читателят се наслаждава непрестанно на лекотата и свободата на изказа, с който се описват роли, емоции, чувства, състояния, страхове и копнежи. Той остава с усещането за отворен край при всеки хайбун, което е характерно за този жанр. Увлечен е и изкушен от възможността да го довърши сам чрез ... |
|
|
Герой на монодрамата е монахът Ивац, придворен хронист, който след краха на Самуилова България се уединява в един манастир в Беласица планина. Свидетел на безброй победи и поражения, той е решил да разкаже в книга истината за това трагично, но велико време. Летописецът чувства за свой дълг да защити владетеля Самуил, когото в онова време се опитват да винят, че не е могъл да спаси България. През 1985 г. пиесата бе поставена от Иван Кондов в Драматичния театър в Благоевград. Ролята на летописеца Ивац изпълняваше актьорът Гавраил Цонков. ... |
|
|
Сборник с пиеси. ... Вернисаж След известно време хваленето на съпружеската двойка, която постоянно демонстрира на Ванек оборудването на снобския си апартамент, започва да го уморява и той решава да си тръгне. Съпрузите обаче изпадат в истерична паника. Без него, на когото могат да се похвалят, техният живот е празен и емоционално беден. Аудиенция Девизът на майстора пивовар е перифраза на стихотворението "Без име" от петдесетте на Вилем Завад: "Моето име не е на афиша. /Ходя в прости дрехи./ Като обикновен човек живея."Има обаче голяма разлика между това, как говори "пролетарият" през ... |
|
|
Въведение в съвременна китайска драматургия. Съставителство: д-р Калина Стефанова. ... Книгата e първият по рода си том на китайски пиеси, публикуван на български език с легендарните китайските пиеси Буря и Чайна от доайените на китайския театър на XX век, класиците, майстори на словото и драмата Цао Ю и Лао Шъ. В книгата са включени и статии за тях от водещи китайски театроведи. Книгата представя двата най-важни образеца от съвременната китайска класическа драма. Тези пиеси се играят и до днес по сцените на театрите в цял свят. Пиесите са едно вълнуващо и увлекателно четиво, като роман. Словото се лее, усеща се ... |
|
|
Двуезично издание на български и италиански език. ... "Един от персонажите в пиесата е художникът Джоан Бернардо, чиито инициали са Дж. Б. и не оставят съмнение, че това е самият автор Джордано Бруно. На художника се пада задачата да направи тази фреска, това "платно" на комедията (Оказвате се твърде хитър, като велможа, изтъкал това платно така изкусно, че чак сега разбирам вашето изкуство). Наистина авторът умело е изтъкал нишките на пиесата, за да прилича на платно, играейки си с думите и тяхната многозначност: изтъкавам - термин, който се използва както за платното, на което ще се рисува, така и за ... |
