"Грегор: Ако приемеш моето предложение, не само ще оправиш дълговете си към Оливер. И аз няма да разгласявам твоите грехове. Както може да стане. В края на краищата ние ще бъдем след това партньори в престъплението." Из книгата Бракът между Хелена и Грегор съществува само на хартия. Хелена иска да се разведе и да се омъжи за Паскал, адвокат, и някога най-добър приятел на мъжа ѝ. Според брачния договор обаче след развода на Грегор му се полагат 11 милиона евро от нейните пари. Хелена знае, че Паскал е прахосал на хазарт големи суми и тя му прави неморално предложение да получи въпросните 11 милиона. Тя е ... |
|
Сборник от драматизации по български литературни произведения. В книгата читателят ще намери драматизации от режисьора Бойко Илиев по български литературни произведения, сред които: Иконостасът, Железният светилник, Преспанските камбани, Събуди се, народе, Илинден, Поручик бенц, Душата ми е стон, Търновска царица и много други. ... |
|
Пиесата Имануел Кант е написана от Томас Бернхард през 1978 г. и с нея се отбелязва 300-годишнината от рождението на философа. Известно е, че философът Имануел Кант прекарва целия си живот в Кьонигсберг, където е роден. В своята провокативна пиеса Томас Бернхард обаче смело го премества във времето и го качва на презокеански параход на път за Америка, където в Калифорнийския университет ще бъде почетен и ще лекуват очите му. Наред с него е и папагалът му Фридрих, пернатата съвест на неговите познания. Томас Бернхард (1931 - 1989) е австрийски белетрист, поет и драматург, роден в Хеерлен, край холандския град ... |
|
Тази книга е сборник, съдържащ драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Текстовете въвеждат типични теми от творчеството ѝ чрез понятия като антропосцена, клониране, литературен мултиверс. В книгата е отразено и сътрудничеството на авторката с независимата театрална сцена в България в лицето на Имърджънси театър. Книгата съдържа илюстрации - снимки от театрални представления, базирани върху творчеството на Цвета Софрониева. Червеният кръст на сцената разглежда възможностите на културата да бъде "спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към ... |
|
Древните гърци вярват, че любовта надарява душата с криле... Щом обикне, тя проглежда за истината, припомня си Небето, откъдето е дошла, закопнява за вечната светлина и се научава да лети. Митът за Федра е един от най-вълнуващите въображението ни разкази, веднъж заради необичайната тема - любовното отмъщение и съпротивата срещу всевластието на Афродита, и втори път, защото откровено се повдига въпросът: ако любовта не е само страст, но и същност на битието, защо за човека се превръща в изпитание на съдбата? Ако любовта не е нашето спасение, в какво лежи то? Според древния стих: "Да обичаш, значи да виждаш красотата и ... |
|
Един войник потегля на война със своите фюрери, като се идентифицира с тяхната бруталност и цинизъм. Въпреки че разбира жестоката им игра, той е готов да участва в нея, защото е доволен да има работа и храна. Когато на фронта иска да спаси един капитан, който повече не може да понася жестокостта на своите хора и се отправя директно към гнездото на вражеска картечница, ръката му e простреляна. Като инвалид, негоден да воюва, и отново безработен, бившият войник потърсва момичето, с което се е запознал преди да потегли за фронта. То обаче е уволнено и поради направен аборт сега е в затвора. Тогава той убива счетоводителя, ... |
|
Драматургичната техника на сценичните параболи в пиесите на Матей Вишниек е безупречна, съвършена. Ефектът е постигнат чрез непрекъснатото повтаряне на едни и същи реплики и ситуации, чрез разместването на временните пластове, чрез странните, фантастични финали, готови да ни хвърлят в тревога и смут. Граничните ситуации в тях, изведени от дадения контекст, при него отварят нови, неподозирани хоризонти. Вишниек не поучава, а непрекъснато полемизира, не приема елементарната логика, винаги упорито ѝ противоречи (в една от пиесите му "ямата" диша, пее, сърди се, предлага питейна вода или пък отровни миазми!), ... |
|
Книгата съдържа пиесите "Човек и свръхчовек" и "Дилемата на доктора". "Човек и свръхчовек" показва остроумието на Шоу в най-брилянтния му вид. Като пренарежда елементите на легендата за Дон Жуан, той създава пиеса в четири действия, която може да се разглежда като обикновена комедия на маниерите, но всъщност е манифест на философските идеи на Ницше за "свръхчовека", както и класическо разобличаване на вечната борба между половете. "Дилемата на доктора" пък е класическа сатира на медицинската професия, която разглежда актуалния и днес проблем с осигуряването на ... |
|
Луксозно издание с илюстрации от Никола Тороманов."Благодарение на умението си да разказва за важните житейски неща с лекота и финес, с усмивка и през призмата на абсурда, Яна Борисова създаде за нас, хората от театъра, един свят на чувствени, интелигентни, въздействащи, изтънчени, саркастични, силни и красиви образи и думи. Считам пиесите й за явление в съвременната българска драматургия. "Чудна лятна нощ" е първият роман, който тя публикува. Ще се влюбите в него. Той е повече от текст, той е като музика. Една литературна соната за копнежите помежду ни, за невъзможната споделеност. Една зимна приказка за ... |
|
"... Джордж, който е някъде в тъмнината... Джордж, който е добър с мен и когото аз ругая; който ме разбира и когото аз отблъсквам; който ме разсмива, а аз сподавям смеха в гърлото си; който ме пази нощем от студа и когото аз хапя до кръв; който учи игрите толкова бързо, колкото аз променям правилата им; който може да ме направи щастлива, а аз не искам да бъда щастлива, да, и все пак искам да бъда щастлива. Джордж и Марта. Тъжно, тъжно, тъжно." Из книгата Едуард Олби (1928 - 2016) е известен американски драматург, автор на 33 пиеси. Адаптира романи за театралната сцена - "Закуска в Тифани" от Труман ... |
|
Историята на поставянето на прочутата тетралогия на Рихард Вагнер на българската оперна сцена. В тетралогията всички солисти са българи - главно от Софийската опера, а също така и наши артисти, които правят кариера в Германия. За "Пръстенът на нибелунга" има по два или три състава за водещите роли. Дори и в родината на Вагнер няма трупа, която само със свои солисти да постави прочутата тетралогия. Сред артистите са Мартин Цонев, Николай Петров, Костадин Андреев, Бисер Георгиев, Ангел Христов, Петър Бучков, Мартин Илиев, Даниел Острецов, Красимир Динев, Йорданка Дерилова, Баясгалан Дашням, Цветана Бандаловска, ... |
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |