Това е третият том на моите пиеси. Писани са в по-друго време - така наречената перестройка ("Касетофонът") и първите години на така наречената промяна (останалите четири заглавия). Всичките тези пет пиеси съм писал за определени актьори и съм ги поставил в театър "Взъраждане". Касетофонът (1988) - Първият ми опит за монодрама, написана специално за актрисата Ивана Джеджева и изиграна от нея в театър "Възраждане" (1990-1992) Трендафил Акациев - поет на соцреализъма и демокрацията (1991) - Отдавна имах намерение да направя спектакъл по стихотворение на легендарния студентски поет Трендафил ... |
|
Глобализиращата се индустрия на изкушенията за щастлив живот произвежда хедонистичен и пасивен зрител, очакващ от театъра да му предложи следващата доза изкушения. Раздвоени между идеологиите и хедонизма, в зависимост от собствената си театрална памет и култура, театралите осмислят по различен начин дълбоките културни промени в началото на новия век и търсят отговор на въпросите, пред които те ги изправят: Какъв е театърът на новия век? Какви са драмите му? Какви са функциите му? Защо все още човек отива на театър в един дрогиран от медии свят? Защо обществото се нуждае от театър? От какъв театър се нуждае? Как се ... |
|
Пиеса ... Веднъж един актьор ме помоли да напиша пиеса, която да се играе от чернокожи. Но какво всъщност означаваше чернокож? И най-вече - какъв е цветът му? Жан Жьоне (1910-1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявали отначало заради "посегателство върху добрите нрави". Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. ... |
|
Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му Мравки и богове е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота, неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани. Естетическото при този автор е функция на етичното, романтичната ... |
|
Спомени и анализи. ... Често се пита: Какво всъщност е оперетата? Оперета е малка опера. И още по-точно малка комична опера е оперетата. Но в този театрален жанр навлизат с времето и с развитието му все нови и нови елементи от драмата, операта, балета, водевила, и модерните за всяко време шлагерни теми и танцови ритми. Ето този сбор от много театрални и музикални жанрови съставки създава една еклектичност, която много интелигентни хора не приемат и отричат оперетата. Да, има опасност смесването на едно място на много жанрове да създаде безвкусна пъстрота и глуповато, повърхностно зрелище. Така става само когато тези ... |
|
Българската социалистическа драматургия на сцената на Народния театър 1944 - 1989 г. ... В книгата е показано творческото израстване на националния ни театър едновременно със зараждането и утвърждаването на българската драматургия. Проследен е пътят от наивната незрялост през върхове на творческо вдъхновение до задушаващите окови на тоталитаризма. В съживения свят на театъра са отразени трудът и талантът на българските писатели, режисьори, актьори, сценографи, критици. И всичко това - на фона на живия отклик на българската публика, капризна и непостоянна, но неизменно влюбена и предана на своя театър. ... |
|
В книгата е показано творческото израстване на националния ни театър едновременно със зараждането и утвърждаването на българската драматургия. Проследен е пътят от наивната незрялост през върхове на творческо вдъхновение до задушаващите окови на тоталитаризма. В съживения свят на театъра са отразени трудът и талантът на българските писатели, режисьори, актьори, сценографи, критици. И всичко това - на фона на живия отклик на българската публика, капризна и непостоянна, но неизменно влюбена и предана на своя театър. ... |
|
Недялко Славов представя на читателите сборник с пиеси под провокативното заглавие „Борса за трупове". ... Последното бягство на Дон Жуан: В света на тотална феминизация легендарният любовник търси своето място под слънцето. Преследван от жените, прекосява континенти и океани. Дали ще може да намери миг покой, дали ще стигне някога до спасението. Бялата дама: Стереотипите са превзели и последните интимни пространства на личността. Марионетни жестове, автоматизирани реакции, реплики от телевизионни реклами. Едно семейство на XXI век, в което традиционните ценности те съществуват. Едно общество, в което абсурдът е ... |
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Към Леон Даниел винаги съм изпитвал особен вид любопитство и респект. Може би ме е привличал най-вече неговият възглед за живота. Приамал съм Даниел така, както човек приема Паскал, Камю, Адорно или Сартр. Театърът като философска лаборатория, като метод за анализиране на човека. И на неговите тайни." Чавдар Добрев ... |
|
Хайнер Мюлер (1929 - 1995) се позовава на Макбет на Шекспир, като не променя линията на сюжета. Немският драматург окрупнява чрез фрагментарната структура на разказа проблема за жестокото лице на краля (водача, лидера, вожда). В тази версия Макбет е по-малко роб на страховете и скрупулите си и повече верен на желанието да превърне живота си в пространство, обитавано от духовете на жертвите си. Макбет според Мюлер предопределя смъртта си чрез смъртта на своите противници. ... |
|
Радко Василев Радков е роден на 31 януари 1940 г. в гр. Търново. Отраснал в гр. Габрово, откъдето е семейството му. Започва да пише стихове на 7 годишна възраст. Завършил е Духовна семинария през 1959 г. в Черепиш и Класическа филология в Софийския Университет „Климент Охридски” през 1967 г. Работил е като редактор в издателство „Народна култура" (1966 -1972), като аспирант в Института по балканистика и като преподавател по класически езици във Великотърновския университет. Основател и главен драматург на Старинен театър. Един от най-талантливите български поети и драматурзи – автор на многобройни поеми (лирика и ... |
|
"В началото бе Словото... Все ми се струва, че за хората на "живото" и звучащо в сценичното пространство слово това съвсем не е "началото" в библейския му смисъл, както често неправилно е посочван библейския цитат като мото в научната литература! Мигът на раждането на словото за тях е в тайнството на... "тишината", независимо коя - външната, която ни обгражда или интимната, личната, дълбоко скритата в съзнанието ни. Всепоглъщащата тишина - начало, но и край на всеки творчески процес на съзидание..."Любомир Гърдев ... |