Ричард Бакстър е пастир на Киндърминстър в периода 1647 - 1661 г. Д-р Джеймс Пакър го описва като "най-забележителния сред пуританските пастири, благовестител и автор на християнски трудове с богословска и практическа насоченост". Благодарение на неговото служение хората в Киндърминстър се превръщат от "невежи, груби и нечестиви грешници" в благочестиви и посветени на Бога християни. Трактатът разглежда темата за постигане на духовна промяна. Според думите на неговия съвременник Томас Мантън по своя плам и ревност в призивите си към християнските служители да изпълняват своите духовни задължения, & ... |
|
|
Джеймс Бюканън (1804 - 1870) е роден в Шотландия. Ръкоположен е през 1827 г. като служител на Шотландската презвитерианска църква. Година по-късно започва служение в Северен Лейт, където си спечелва славата на усърден и красноречив проповедник. През 1845 г. той е поканен да ръководи катедрата по апологетика на Ню колидж, Единбург. През 1847 г. е назначен за професор по систематично богословие. Оттегля се от активна преподавателска дейност през 1868 г. и две години по-късно умира. Бюканън е популярен и плодовит писател. Неговата първа книга е Утешение в скръбта (1837), отпечатана в близо 30,000 екземпляра. Двете му най- ... |
|
|
Слова на св. Теофан Затворник за покаянието, Причастието със Светите Христови Тайни и изправлението на живота. В какво именно се състои истинският пост? Какво трябва да извършим над себе си, та действително да почувстваме и изживеем духовно обновление? В поредица проповеди светител Теофан Затворник с необикновена дълбочина и удивително познаване на човешкото сърце изобразява ясно пред нас целия спасителен път на духовното обновление, изминаван от човешката душа в тайнствата на Покаянието и светото Причащение. ... |
|
|
Това е целогодишна книга с размисли върху Псалми - книгата с песни и молитви на юдеите. Тя е част от дървото евреи, към което са присадени всички вярващи в Христос, така че се превръща и в тяхна книга на химни и молитви. Всеки текст е последван от кратко размишление, което цели да помогне на читателя да настрои своите молитви според библейските критерии с цел да започне да се моли така, както ни учи Исус - според Неговата воля. Псалмите са написани от различни хора, но несъмнено водещият автор в литературния екип е Давид, царят на Израил, описан в книгата II Царе, глава 23, като "мъжът, който бе издигнат на високо, ... |
|
|
Молитва 4 (от св. Йоан Дамаскин). Владико Господи Боже наш, Който единствен имаш власт да прощаваш на човеците греховете, като благ и човеколюбец прости всичките ми прегрешения, извършени съзнателно и несъзнателно. И ме удостой неосъдно да се причастя с божествените, преславни, пречисти и животворящи Твои Тайни, не за тежест, не за мъка, ни за прибавяне още грехове, но за очистване и освещение, и като залог за бъдещия живот и царство, за крепост и помощ, за отбиване на враждебните сили и за заличаване на многото мои съгрешения. Защото Ти си Бог на милост и щедрости, и човеколюбие, и на Тебе слава възнасяме с Отца и ... |
|
|
Съставител: Веселин Касабов. ... Хронологично обединяване на историята по свидетелствата на Матей, Марк, Лука и Йоан."Тази книга е неповторима творба. Може би е единственият опит в света за синтез на евангелията. Тя няма нищо общо с петдесетината апокрифни писания от древността, нито с множеството съвременни интерпретации на каноничните текстове. Животът на Христос ни предлага по един оригинален, лесно усвоим начин неподправеното автентично Божие Слово. Описаните случки в евангелията са подредени в хронологичен ред, а гравюрите на Юлиус Каролсфелд допълват цялостната картина за живота на Исус. В края на книгата ще ... |
|
|
Пий XII и европейският въпрос в светлината на Ватиканските архиви. Книгата разглежда големите теми на папската дипломация, обяснявайки позицията на Светия престол по отношение на еврейския въпрос по време на Втората световна война: представя личността и делото на папа Пий XII; проследява отношението на Католическата църква към антисемитизма през XIX и XX век; разкрива отношението на Светия престол към тоталитарните режими през 30-те и 40-те години на XX век; изследва и съпоставя папската дипломация през първата половина на XX век; описва поведението на Светия престол спрямо изтреблението на евреите през 1942 - 1943 г.; ... |
|
|
Влизаш в окъпания в светлина храм и се потапяш в чудна атмосфера. Отвред те заобикалят пъстроцветните икони и стенописи, обливат те нежните потоци на умилителните църковни песнопения и неволно се вживяваш в дълбоката символика на светата служба. Какво е всичко това? Това е духовност. Това е култура. Това е цивилизация. Това е изкуство. Това е морал. Това е смисъл. Това е мъдрост. Това е извисяване. Това е късче от небето. Това е спасение. Това е Църквата. ... |
|
|
Тази книга е съкратено и осъвременено издание на Святостта - същност, пречки, трудности и корени."Святостта, е нещо повече от сълзи и въздишки, вълнения на тялото, сърцебиене или страстна привързаност към някой проповедник или религиозна група. Тя означава да бъдем съобразни с образа на Неговия Син (Римл. 8:29), така че святостта да бъде видима за другите, да проличава ясно в нашия нрав, навици и всекидневно поведение." Джон Райл Джон Чарлс Райл (1816 - 1900) завършва колежа Итън и Крайст Чърч в Оксфорд. През 1842 г. е ръкоположен за свещенослужител, а през 1880 става епископ в Англиканската църква в Ливърпул. ... |
|
|
"Вероятно тази книга ще предизвика възмущение и недоволство у някои колеги. На тях и на всички мои читатели ще кажа, че историкът, според мен, трябва да следва две прости и разумни правила. Първо, да чете изворите и да дискутира с тези, които преди него са ги чели и второ, доколкото е възможно, да бъде безпристрастен. Да си безпристрастен означава да не налагаш матриците от твоето настояще върху миналото, независимо дали то е било преди 2000, 200 или 20 години. Умишлено предложих теми за дискусия вместо изводи, формулирани в заключение. Вероятно това не е в добрия тон на академизма, но смятам, че като автор имам ... |
|
|
"Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене." (Откр. 3:20) ... |
|
|
Ярослав Пеликан и пътят на историка към Църквата. Изследването на Теодор Аврамов се обръща към един от най-известните и добри църковни историци в англоезичния свят, а и изобщо. Ярослав Пеликан, чийто приноси са добре известни на занимаващите се с историята на християнството, е забележителен приемник на тази школа, защото като не-емигрант, но син на емигранти, е един от малкото, които успяват да поемат и оценят на изключително задълбочено ниво казаното и написаното от емигрантите богослови, като го прилага без да го повтаря. Тъй като, от една страна, самият той израства заедно с нея, а от друга - е външен на нея, ... |
