"Ах, Париж!!! Моя Любов! Най-дългата любов в живота ми. Сънувам го често и усещам парфюма му - аромат на кафе "Житан", Сена, любов и вечност. Благодаря на Емил, че ме заведе за пръв път там. направихме едни знаменити концерти в театър "Л'Еуропеен"... В началото оркестърът, Васко Андреев, Кушлеви и аз спяхме в един хотел в Латинския квартал, а Емил и Мариета живееха в къщата на Далида в Монмартър. След няколко дни се преместих при тях. Гледахме от балкона Далида и прекрасната и градина и тя ни махаше усмихната..." Богдана Карадочева ... |
|
От всяко изричане с човешки думи, като че ли единствено поезията може да пренася светлосенките на смисъла, еластичността на случващото се, съзвучието на многоброя... Събира прашец от мислите, за да препълни пчелина си с восъчно нетърпение и да направи мед от невъзможния възможен живот. Не от фактите, не от сухия скелет, а от енергията и тока на времето... Но кой ти разбира! По-важното е, че не изчезват хората, за които и мечтата е достатъчна. ... |
|
Аз знам от мъртвите това, че корените продължават не долу в черната трева, а някъде, където хлябът в душата тръгва да расте - та пак да се превърне в жито, по него сянка на дете от слънце плитки да заплита... ... |
|
Подобно на знаменитото произведение "Българският Великден или страстите български", в което Тончо Жечев показва драматизма на борбата за независима българска църква в нейния епицентър - столицата на Османската империя Цариград, в своята книга "Иконостас на първите" Георги Хинчев проследява легендарния път на част от най-великите българи, тръгнали да възраждат пробудилото се за нов живот Отечество от най-изявения "наш" образователен център извън българските земи - някогашната южноруска столица Одеса. В нея се разкриват широк кръг от епохални явления и събития през целия деветнайсети век и на ... |
|
Годината е 1909, мястото на действието - Виена. Виена на артистите, художниците и музикантите, Виена на бляскавите приеми и на свободата и весела бохема. Една нощ във вилата на застаряващия актьор от Дворцовия театър Ойген Бишоф се е събрало изискано музицирано общество. Откъм павилиона в двора проехтяват два изстрела - Бишоф се е самоубил. А дали някой не го е убил? Подозрението пада върху автора, бивш любовник на младата съпруга на актьора. В хода на разследванията, предприети от приятел на автора, се открива връзка с други самоубийства и с предшестващи ги видения в "тръбящо червено" - цветът на слънцето в ... |
|
Семейната фирма "Магазин за самоубийци" процъфтява сред чуждото нещастие до деня, в който се появява безмилостен противник: радостта от живота. От десет поколения семейство Тюваш продава всевъзможни средства за самоубийство. Бащата, Мишима Тюваш, специалист по насилствена смърт, ръководи с желязна ръка бизнеса. Майката Люкрес, привърженичка на отравянията, сама забърква фаталните смеси. Големият син Венсан проектира лунапарк на тема самоубийство. Дъщерята Мерилин, грозновата и непотребна, е готова сама да сложи край на живота си, но това е немислимо: "Кой сетне ще върти магазина? Семейство Тюваш си имаме ... |
|
Пайпър Маклауд може да лети. Ей така. Фасулска работа. Вярно, тя не е овладяла обратната тяга и обръщанията й са малко непохватни, но е много добра в лупингите. Проблемът е там, че добрите хора от Низините се страхуват от Пайпър. А майка й се чуди какво да я прави. Ето защо изглежда съвсем уместно Пайпър да напусне фермата на родителите си и да отиде в свръх секретно училище с максимална охрана за деца с необикновени способности. Отначало училището е страхотно и Пайпър намира нови приятели, чиито дарби варират от свръх сила до супер гениалност (плюс ядене до насита на домашно приготвен ябълков пай). Пайпър обаче е особена, ... |
|
В литературата по въпросите на религията много често се говори за "култ". При това - за култ към такива абстрактни понятия като “природа, “плодородие”, "скала", "вода", "слънце", "смърт" и прочие. Култът обаче има строго определени параметри: божество, което се почита в него, място, време на празника, жречески персонал, ритуал (песни, танци, действия, обреден инвентар и т.н.). За съжаление, нашите познания за култа у траките са крайно недостатъчни както от гледна точка на писмените извори, така и от аспекта на археологическата аргументация. Затова и предмет на ... |
|
Френският благородник Бернар дьо Круе напуска Франция, прогонен от революцията и Наполеон. С невръстния си син Арман са приети топло в дома на руския граф Павел Аркадиевич. Двамата не се чувстват изгнаници, а членове на семейството, заобиколени от приятели руснаци. Израснал сред тях, Арман изживява и любовни чувства към Наталия, към Катя... Но идва 1812 година. Наполеоновата армия е в опожарената Москва. Руските приятели на Арман му обръщат гръб като на чужденец, независимо че и той ненавижда Наполеон. Арман Московеца е разкъсван между двете родини, между двете култури, от абсурдността на границите..."Войната ... |
|
"Червената къща" всъщност е книга за скулптора Андрей Николов (1878–1959). Завършил образованието си в Париж (1903–1907), живял и творил в Рим (1914–1927), той е не само стълб в развитието на българската скулптура, но оставя принос в европейското изкуство. Творчеството му – многобройно и многообразно – хвърля мост между европейската скулптурна традиция) и българската модерна скулптура на ХХ в. Червената къща в центъра на София, която е принадлежала на скулптора Андрей Николов, няколко десетилетия е била средище на духовен елит, обединен около личността на твореца. За вътрешното око на тези, които се докоснат до ... |
|
Книгата е опит за творчески портрет на големия български пианист, прекрасен музикален педагог, талантлив музиколог и текстолог, виден културен деец – нашия забележителен съвременник проф. д-р Атанас Куртев. Тя обхваща различни периоди от неговата всеотдайна творческа и преподавателска дейност; интервюта с маестрото, статии и рецензии по повод концертните изяви, както и топли думи от ученици, приятели, колеги. Включени са и няколко кратки „импресионистични“ есета от самия Атанас Куртев. Използвани са материали от личния и семейния архив – част от кореспонденцията с родителите му, дневници и др. Създавайки портрет на ... |
|
Унгарската историчка Андреа Петьо пресъздава драматичните и нерядко трагични обрати в биографията на Юлия Райк (1914 - 1981) - преследвана като съпруга на комунистическия водач Ласло Райк, екзекутиран от съратниците си през 1949 година; реабилитирана по време на унгарските събития от 1956 година, само за да бъде отвлечена по време на съветската окупация и подложена на репресии в Румъния заедно с Имре Наги и другите членове на неговото правителство; най-сетне, превърнала се в изобретателна, безстрашна и неуморима Майка Тереза на преследваните и инакомислещите през последвалите десетилетия. Андреа Петьо е доцент в ... |