Роман - утопия. ... "Утопиите се раждат в смутни времена. Когато се наруши балансът между доброто и злото, хората замечтават за един нов, по-съвършен свят, който е различен от съществуващия. Утопиите отдавна не са инструмент на политическите партии. Политиците престанаха да бъдат мечтатели. Превърнаха политиката в препитание. Съвестта в разменна монета. Морала в портфейл. Честта в недостатък. Вярата в слабост. Надеждата в илюзия... Президентът на България би следвало да е олицетворение на националното единство. Да е над нещата, които ни разделят. Власт, пари, религия отдалечават хората от спойващата сила на ... |
|
|
Има дни като бездни - пропадаш в тях и понякога цял живот не ти стига, за да се измъкнеш. Детелина. Живот в бездната е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него... и все пак си безсилен да се справиш. Детелина. Живот в бездната е книга за величието на човешката душа. За красотата на усилието да не се отказваш от живота въпреки моментите, в които ... |
|
|
Когато дъщерята започва да снима документален филм за своите български корени, майката не подозира до каква степен това своеобразно разследване ще я засегне. По настояване на дъщерята майката подава молба до Комисията по досиетата, за да разбере дали е била следена по времето на комунизма, когато е общувала с чужденци в качеството си на преводачка. Отговорът на Комисията е неочакван и разтърсващ. В остър конфликт между поколенията майка и дъщеря се впускат, всяка посвоему и с различни изразни средства, в търсене на истините за миналото и в това задъхано преследване възкръсват призраците на комунизма. Филмът на дъщерята, ... |
|
|
"Талев е поискал да напише една съвсем дейна, съвременна книга, да даде отговор - като безпристрастен, благороден наблюдател и като носител на жива съвест - на най-парливите обществени и национални проблеми след войните. Герои на неговия роман са млади хора, мечтатели за нов живот, идеалисти, бунтовници или пък обикновени кариеристи, дребни души. Пред очите ви се изнизва галерия от живи образи, убедителни типове, които сякаш разкриват цялото многообразие на човешки възможности, познато нам от всекидневния ни опит. Без да съди и да възхвалява, най-безпристрастно и съчувствено Талев се е старал да разкрие духовния лик ... |
|
|
Дванадесет разказа и новели по истински случаи за достойнството на българина. Изберете тази книга ако желаете: да разберете, че времето, в което живеем, едва ли е най-трудното; да научите за изпитанията, през които предците ни са преминали през годините на османското владичество, борбата за църковна независимост, войните за обединение и строителството на съвременна България; да узнаете, че идеализмът, безкористното, истинско родолюбие, достойнството и храбростта на българите не са измислени, не са мит. Всъщност нищо в тази книга не е измислено, а само осмислено от едни впечатлителни, добронамерени и честни очи; ... |
|
|
Една жена тръгва по Камино и Пътя я превежда през нея самата. Историите, които среща, я връщат към историите от житието ѝ. Това е книга за Камино, но и книга, която предизвиква да потърсите собствения си път. В нея няма да откриете много география, но има голяма вероятност да откриете себе си. Жълтата стрелка е втората книга на Нора Ардашева . Историите в нея са разказани с присъщите на авторката хумор и мъдрост, които вече познаваме от Откровенията на един Шинорик . Но макар да разказва за Камино, не бихме могли да наречем тази книга пътепис, ако не уточним най-важното - че е пътепис за душата. А също и обещание, ... |
|
|
"Шейсет разказа - точно три кутии къси силни цигари, свити майсторски от Деян Енев , безспорно най-добрият ни разказвач на съдби. Златният им филтър - молитвата за ненужните. Димът им - удрящ право в сърцето." Александър Шпатов ... |
|
|
Продължението на "Боже, защо Господ лъже?". ... "Приятели сегнали към втората част на романа ми, ще се опитам в "Алла, милост нямаш ли?" да ви запозная с разнообразието на хората, пъстротата на духовния живот и мъдростта на традициите и красивите ни адети, останали от ония времена до днес. Описал съм дервишите, исляма, дьонметата, мараните, богомилите, даалиите и кърджалиите. Героите от първата част на романа, хванали се на хорото, продължават да го играят. Къде през сълзи, къде през смях, но винаги от сърце и душа, искрено житейски. Цвета попада в друг, различен свят от този на село и ... |
|
|
"Аз и от звездите съм далече на един милион светлинни години, но това ми пречи да ги виждам, когато заблещукат нощем върху небето, да си мисля за тях и дори понякога да имам мълчалив диалог с тях, защото мисълта ми стига много бързо до блещукащия нощем небосвод, тя мигновено стига до него, разорава го нощем и посява там най-тайните си семена. О, какви семена само съм посявал в разораното нощно небе! И колко пъти се е случвало, докато го разоравам, да падне в браздата по някоя звезда и да остане там затрупана, но аз никога не се спрях и не погледнах назад, защото никой орач не се спира и не се обръща назад да погледне ... |
|
|
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |
|
|
Луксозно издание с твърди корици, украсено с рисувани инициални букви от художника Дамян Дамянов. ... "Търновград набрал люде, а самият обеднял и посивял. Знатните се занимават повече с магии, отколкото с молитви, простите го ударили на безгрижие, кражби и просия, а царската власт линее и си стои настрана, наслаждава се нашият застарял самодържец на боголюбиви слова, на изображения, на женска хубост и всякакви други хубости. На вечернята се молих богу да ми прости, задето напущам светата обител. Молих му се, а бях със сатаната и нарекох сатаната брат господен, та излизаше, че сега заставам между двамата да диря ... |
|
|
Романът на Здравка Евтимова Една и съща река разкрива историите на три сестри - Люба, Сара и Пирина, които живеят в неголемия български град Радомир. Пирина пее - в песните ѝ няма мелодия, нито думи, но те лекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си; един от тях издига църква за нея и когато самотните се молят там, скоро срещат любим човек. Люба чете толкова много, че отсъства от ежедневието и живота и това я прави привлекателна по някакъв нелогичен, но убедителен начин. Никога не влизаме в една и съща река. В книгата на Здравка Евтимова реката тече не както е решила вселената, а накъдето я водят песните на ... |
