Роман за приятелството, храната и любовта. Когато 27-годишната Джоан Бергстрьом изпраща писмо и пакетче шафран на 59-годишната Имоджен Фортие, това поставя началото на едно променящо живота им приятелство. Джоан е от Лос Анджелис и наскоро е започнала да пише за кулинарните страници на голям всекидневник. Имоджен живее на остров Камано край Сиатъл, списва месечна колонка за списание Северозападен дом и живот и макар да може да бере миди по брега, никога не е вкусвала пресен чесън - екзотична съставка за Северозапада по онова време. Двете жени общуват чрез писмата си и помежду им се заражда близост, която ги подкрепя по ... |
|
|
Хейзъл Синет е сама и склонна да мисли, че събитията от предишната година - безсмъртието, ампулата на Бийчъм - са били плод на въображението ѝ. Сега ѝ остава само да лекува пациенти и да поддържа колкото може рушащия се около нея замък Хоторндън. Когато спасяването на човешки живот води до арестуването ѝ, Хейзъл изглежда обречена да изгние в затвора, но ето че пристига съдбовно известие: призована е да стане личен лекар на принцеса Шарлот, болнавата внучка на крал Джордж III. Не след дълго Хейзъл е въвлечена в бляскавия дворцов живот, където всеки има тайни, особено загадъчните членове на социален клуб, ... |
|
|
"Добре дошли в Тъгата. Население - един. Истинският фарс е начинът, по който обвинявам тъмното минало на жена си за проблемите си, докато се люшкам между радост към скръб. Истинският фарс е в начина, по който оправям яката си, докато влизам в заложната къща, вярвайки, че таи изиграна увереност, арогантност дори, ще прикрие истината за пълното падение, за това колко дълбоко съм се сгромолясал. Всички ние сме клоуни. Ако искаш да видиш фарс, погледни се в огледалото. Човек, смазан от реалността, играе шоуто на издръжливостта и силата. Ако това е нещо, което не можеш да проумееш, скъпи читателю, значи аз и ти никога ... |
|
|
"Някои романи, наистина добрите, ни тласкат към ръба на собственото ни съществуване... Тласкат ни към изповед. Защото в крайна сметка тази книга е за идентичността на човека. Как я пишем и ретушираме. За да прикрием нещо, за да принадлежим някъде, за да бъдем включени и приети, за да не се разпаднем психически. Ние сме склонни да поддържаме много илюзии, за да избегнем необходимостта да се изправим лице в лице с истината за себе си и да не я разкриваме пред другите. Осъзнаването на колкото по-ниско падаш, толкова по-близо можеш да останеш до себе си, по известната мисъл на преподобния Дорненбал, не се удава на ... |
|
|
В тази книга няма да срещнете стандартни описания на Зоната, скучни исторически равносметки и размишления над причините за Чернобилската авария. Авторът, един от най-опитните чернобилски сталкери, определя романа си като емоционална картография на най-екзотичното място на планетата, геопоетика на тази уникална територия с площ от близо 2600 km 2 . Вместо това тук ще откриете смарагдови блата сред призрачната красота на Зоната, милиционерски засади и подбити до кръв крака, утринното очарование на украинското Полесие и моменти на екстатична забрава в пустошта - единствено по рода си свидетелство за протодистопичната ... |
|
|
Обикновените хора, уединени в дебрите на историята, понякога са най-внимателните търсачи и усърдни наблюдатели на законите, които управляват света. Към тази потомствена линия принадлежи пощальонът на Джирифалко, срамежлив и самотен човек, посветил живота си да описва, под формата на съвпадения, прозренията на Съдбата, която го е лишила от любов, предлагайки му в замяна дарбата да имитира почерка на другите. Пощальонът на Джирифалко развива един особен порок: отваря, чете, преписва и каталогизира писмата, преди да ги достави, и така рисува своеобразна хронология на събитията в малкото италианско градче. Един ден в ... |
|
|
За вида на перото, с което пишеше, не го беше грижа, изобщо не държеше на знаменцето на перото - важно бе върхът, стволът, да бъде срязан под подходящ ъгъл и ясно да изтегля буквите. Какви ти горди, прославени албатроси, нагледали се на морски вълни и скали, облени в пяна! Какви ти надути, накокошинени тетреви от древни лесове, възгордели се и с времето забравили, че принадлежат към семейството на кокошата порода! Да не говорим за надценените дворцови пауни, издигнали се още повече над същите обикновени кокошки, чиито огромни опашни пера само пречат, превиват се и затулят погледа на писателя, та той непрекъснато трябва ... |
|
|
Роман, изплетен от историите на три жени, които няма как да се срещнат, тъй като всяка живее в различна епоха. В съдбите им обаче има нещо общо и то е усещането за преходността на битието и порива да спрат непрестанния поток на времето, като оставят нещо след себе си - църква, къща, семейство."Тази нова болка ѝ беше чужда, тя усещаше как се настанява в непозната зона вътре в нея, като някаква паразитна гъба на стъблото на дърво - непозната форма на живот. Макар че не можеше да признае сама на себе си, че проблемът на Виктор е истински и последиците от него можеха да бъдат необратими, тя сама хранеше най-вече ... |
|
|
Романът Лисицата дама, вдъхновен от известните литературни първоизточници Жената лисица на Дейвид Гарнет 1922 г. и Силва на Веркор 1961 г., към които авторът и текстът недвусмислено препращат, е сплав между модерна вълшебна приказка, драстична политическа сатира и необикновена любовна история. Главните герои са гениалният, но с твърде спорен морал служител на Държавна сигурност Павлик и преобразената чрез таен биологичен експеримент в Сталиновия СССР в жена лисичка Силва. Двамата са впрегнати в бруталните политически игри на своето време, подготвяни за остриета на борбата срещу световния империализъм, но скритата под ... |
|
|
Едновременно фантазия на перверзен моралист и на социален антрополог, романът Сто нощи изследва любовта, изневярата и формите на лъжата. Около половината от хората признават, че са изневерявали сексуално на партньора си. А дали другата половина казват истината, или лъжат? Има само един начин да се провери: да се проучи животът им с помощта на детективи или чрез средствата на електронния шпионаж. Такъв антропологичен експеримент ни представя настоящият роман: изследване върху шест хиляди души без тяхното съгласие, за да се стигне накрая до надеждна статистика за сексуалното поведение и навици на съвременното общество. ... |
|
|
Възможно ли е да познаваш някого, когото никога не си срещал? Джъстин Хичкок е разведен, самотен и неспокоен. Пристига в Дъблин, за да изнесе лекция за изкуството и среща привлекателна лекарка, която сякаш на шега го убеждава да дари кръв. Това е първият доброволен акт на милосърдие, който той извършва, без дори да се замисли от много време насам. Когато Джойс Конуей напуска болницата след ужасна катастрофа, с разбит живот и провален брак, тя се прибира да живее обратно в бащината си къща, заедно с възрастния си баща. През цялото време я преследва силно усещане за дежавю и тя не може да си обясни защо..."Нежна и ... |
|
|
Перпетунианата е висше създание. Това цвете нито вехне, нито умира. То учи човешката душа да намери смисъла и красотата на всеки свой живот. А всяка душа има тринайсет живота, които се изнизват един след друг. Може ли човек да пътува из различните си животи и да се върне в настоящия? Една млада жена разказва за живота си, за срещите, за предишните си любови и хората, оставили дълбок отпечатък върху нея... Патрисия Сезар Висенте е родена през 1987 г. в Лисабон. Започва да пише от ранна възраст. На седем години прави списания и вестници, които продава на съседите. Като тийнейджър пише за училище поетични рецитали. ... |
