За средновековното българско общество последните години на IX и първите десетилетия на Х век са наситени с важни събития и процеси. Сред тях са приютяването на Кирило-Методиевите ученици и последвалите усилия за утвърждаването на славянската писменост и книжнина в българските предели; оттеглянето на княза-покръстител от престола; краткото и изпълнено с много въпросителни управление на Владимир-Расате; възшествието на Симеон и преместването на столицата; краят на продължителния мир с Византия; съживяването на позабравения от времето на Аспарух, ужас от смъртоносен враг от степите на Изток. За въпросния динамичен ... |
|
Съдържанието на учебното помагало е съобразено със спецификите на първия четвърт век на съвременната епоха - края на класическия либерализъм; новото съотношение на силите върху "голямата шахматна дъска", резултат от Версайско-Вашнгтонската система, и породеният от нея стремеж към реванш у победените в Голямата война държави; замяната на колективната сигурност с политиката на умиротворяване на агресора, довела до избухването на новия световен конфликт. Материалите са групирани в три основни раздела, като първият и последният имат и своя вътрешна систематизация. Документите относно края на Първата световна война ... |
|
Настоящото издание има за цел да насърчи съзнанието за важността на документите на жените и други групи, които не са били в центъра на историческото познание. То има за цел да покаже значението на архивните политики и необходимостта от целенасочени усилия за запазване на тази памет за историческите изследвания, както и да представи опита и инициативите в някои други страни и някои изследвания, свързани с тази тематика. ... |
|
Теренно изследване "Топоси на историческата памет". Съставител: Евгения Иванова. ... Как мислим миналото - като наследство, класифицирано в архивите и музеите, или като съпътстващо ни битие, вменяващо решения, пристрастия, смисли? Как използваме миналото - като източник на самочувствие, или като заместител, запълващ някакви дефицити в това самочувствие? Какво помним и какво забравяме? Дали и доколко нашето „днес" зависи от едно или друго струпване на спомени? Авторите, опитали се да отговорят на тези въпроси, са преподаватели и студенти от три университета. Изследването „Топоси на историческата памет" ... |
|
Философът на историята е в необичайна ситуация. Той е предопределен от философският подход да търси инвариантното в една материя, която трудно може да са обобщи и анализира. Единствено трансценденталния подход елиминира непосредственото. Досега опитите за типологизация на историческото развитие са правени по формални основания като "посока" на движението (прогресистки, регресистки) или форма на развитието (линейна, циклична). Истинския критерии за типологизиране разкрива същността на една концепция,а не външни характеристики. В книгата са предложени четири подхода, наричани парадигми. В рамките на всяка ... |
|
Научна конференция в чест на професор Георги Бояджиев. ... |
|
Историята на националноосвободителното движение в Македония и Одринска Тракия от края на XIX и първите десетилетия на XX в. е обект на подчертан интерес от историографията. Разкрити са редица страни, свързани с условията, предпоставките и участниците в революционното движение, с неговите конкретни прояви, с последиците от освободителните действия за българското население в Европейска Турция и за официалната политика на Княжество България. В значителна част от изследванията са разгледани въпроси за характера, ролята и значението на Вътрешната македоноодринска революционна организация (ВМОРО) като на най-съществен ... |
|
В учебнике по страноведению России рассмотрен круг вопросов геополитического положения, истории и современной жизни России, тенденции и трудности преобразований в наиболее важных сферах жизнедеярельности российского пбщества и итоги этих преобразований. Курс "Страноведение России" является важной составной чатью обучения русскому языку как иностранному. Его изучение предусмотрено в учебных план и программах студентов, обучающихся по специальностям "Прикладная лингвистика" и "Педагогика обучения болгарскому русскому языкам", где ведттся подготовка русистов, а тажке на других факультетах и в ... |
|
Пред вас е първото издание на "Годишник на Нов български университет". Излизането му от печат става целенасочено през 2011 г., когато се навършват 20 години от създаването на университета. Подборът на включените материали си извърши от комисия, която имаше за задача да прегледа всички поместени статии в електронния научен архив на НБУ през последните 5 години и да избере сред тяй най-посетените и проблемните, така че да представляват предметно разнообразие на постигнатото в университета. Изданието съдържа два типа материали - вече публикувани и такива, които се публикуват за първи път. Публикациите са на ... |
|
More than thirty years of archaeological research and observation led to a cm conclusion - the conque Serdica by the Bulgarian the settlement of new population in the city was not connected with the destruction of the city wall or the buildings in the city. Undoubtedly, the information by Theophanes about the destruction and massacre of the population and the garrison are an overstatement. The campaign of Khan Krum into this part of the Balkan Peninsula was not an ordinary military incursion but a premeditated action towards the annexation of these lands to the Bulgarian territories. The Bulgarians needed the captured ... |
|
Магдалина Станчева е археолог, дългогодишен уредник на Музея на София, част от Комитета за световно наследство към Юнеско. Магдалина Станчева спасява старините на древния град от разрушаване в тоталитарните години, когато искат да бутнат ротондата зад хотел "Балкан" (сега "Шератон"), спасява църквата "Света Петка Самарджийска" (в подлеза до "Шератон" и Булбанк), части от крепостната стена и кулите в подлеза между Министерски съвет и Президентството. В книгата е описана не само историята на столицата, но и това как тази история е предмет на повече или по-малко компетентна държавна ... |
|
Евгения Иванова е доктор на науките и културата и доцент в Нов български университет. Изследователските и интереси са в областите антропология, етническа политика, балканистика. Сред многобройните и публикации са монографиите "Българско дисидентство", "Отхвърлените "приобщени" "Балканите: съжителство на вековете" и романа "Фото Стоянович", получил приза "Рпман на годината" за 2008. Какво помним и какво забравяме от историята? Миговете на позор или миговете на слава? Героическите подвизи или мъченическото страдание? Победите или пораженията? Текстът изследва паметта на ... |