Второ разширено и преработено издание. ... Що е религия? Какво е отношението между вяра и знание? На какъв език се изразява религиозният човек? Тази книга е въведение в основните проблеми - свещено и смърт, поклонничество и общност, писание и молитва, атеизъм и зло, опит и вяра, мит и магия, жертвоприношение и ритуал, храм и празник, време и място, Бог - при разбирането на религиозния феномен. Владимир Градев преподава Теория на религията в специалност "Културология" на СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на книгите "Прекъсването на пътя", "Политика и спасение", "Между ... |
|
|
Романът "Всичко тече" е създаден "за чекмеджето" през 1955-1963 г. През 1963 г., малко преди смъртта си, Василий Гросман го преработва и дописва. Излиза от печат първо на Запад - през 1970 г. в Германия (на руски). Следват първите преводи - на италиански (1971); немски, английски, френски (1972); сърбохърватски (1973). С този роман съветският писател Василий Гросман става известен посмъртно в свободния свят. През 2018 г. излиза и в превод и на български. Василий Гросман е роден през 1905 г. в украинския град Бердичев, в ляво еврейско семейство. Работи като инженер-химик и първоначално публикува ... |
|
|
Предизвикателството на вечния ад. Философия на последните неща. ... Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", "анти-Христос", който ще олицетвори пределното зло? Дали няма да бъде фалшивият "Христос", който ще обяви себе си за този, когото историята (всъщност) през цялото време е била предназначена да възцари - т.е. истинския, "изпълнения" неин Спасител на когото първият (библейският) е бил... "само символ"? Дали няма да се окаже "анти-Спасителят" ("анти-Христът") на една хилиастична заблуда? Или пък ще се яви като онзи самозван „Спасител", който ще ... |
|
|
"Диалог за Божието Провидение" на Св. Катерина Сиенска е практична и непреодолимо привличаща интереса творба на християнския мистицизъм. Света Катерина Сиенска, доминиканска терциарка (1347 - 1380), я пише "в състояние на екстаз, докато е в диалог с Бог Отец". Книгата представлява диалог между Вечния Отец (Бог Отец) и човешката душата (Св. Катерина). Света Катерина е родена в Сиена (Италия) на 25 март 1347 г., в многодетното семейство на занаятчията Якопо Бенинказа. Когато е на 6 години, за пръв път ѝ се явява Исус Христос (впоследствие ще има много такива срещи с Него). 7-годишна, дава обет за ... |
|
|
Тази книга е писана в продължение на двадесет години. Темата ѝ е животът на душата и нейното отношение към трансценденцията. Макар душата днес да е забравена и изтласкана, вибриращата ѝ реалност поражда в продължение на хилядолетия идеи, опити, събития. Настоящите разпознавания на нейното отсъстващо присъствие в европейската култура следват пътищата на някои от големите ѝ търсачи. Владимир Градев завършва езикова гимназия "Фредерик Жолио-Кюри" във Варна през 1981 г. и френска филология в "Софийския университет" през 1986 г. Докторската му дисертация "Генезис и преображения на ... |
|
|
Студии върху библейските основания. ... Възкресил, възнесъл и упокоил "посред Престола" на Бога Отца възприетото веднъж и завинаги от Него човешко естество, Христос му дава пределното, действително есхатологично утешение - възцарява го и ето: именно него, възцареното "отдясно на Отца", ни дава, та приемайки го в Евхаристията, да разберем, че както Той е в Отца, така и ние сме в Него и Той в нас (Йоан. 14:20), при това там горе, където в Христа вече се покои нашето естество. С две думи, в еклезиологията трябва да се "възпомни" по най-решаващ начин, че както Сам ни е казал на Тайната вечеря ... |
|
|
Това е първата поява на Борис Зайцев на български език. У нас реакцията на почти всички - дори хора, повече или по-малко живеещи с руската култура, е - "непознат". Той е слабо познат и в родината си. Трофим Прокопов, съставителят на неговото най-пълно и още незавършило издание в Русия, се пита: "Защо не знаем за него почти нищо?" А Зайцев е публикувал от двадесетгодишен, в началото на века, и после в емиграция от 1922 до смъртта си през 1972, на 90 години. Създадената от този човек книжнина е огромна: "целият Зайцев" - това са около 700 заглавия: романи, повести, разкази, пиеси, есета, ... |
|
|
"Жив пламък на любовта" е най-късната творба на св. Йоан Кръстни, която пресъздава най-високата опитно позната реалност на мистичния християнски живот. Чувството, действието и словото на вярващата душа, за която повествува творбата, в дълбоката си същност нямат естествен произход, нито са плод на откъслечни свръхестествени споделяния на Бог във вид на отделни слова, мисли, видения, усещания, но всичко извира от чисто свръхестественото и пределно цялостно споделяна на Светата Троица и бива изразено и изтълкувано, за да послужи на една мирянка, доня Ана де Пенялоса, за която е написано произведението. ... |
|
|
Това е четвъртата книга на Св. Тереза Авилска, която излиза на български език. Може да се каже, че тя е продължение на "Книга за моя живот". По същество представлява спомени на св. Тереза, която разказва за случилите се събития и от тях извлича практически поучения за своите сестри. И това съчинение на св. Тереза е много ценно. То представя историята на реформата на Кармилския орден, в която ясно се вижда, че сам Бог е действал при осъществяването на това дело чрез едно лице физически крехко, но напълно отворено за сътрудничество с Бога в Неговите проекти. В книгата ще намерите много ценни съвети, които се ... |
|
|
"Двадесет и петият час" (1949) на К. Вирджил Георгиу е една от големите антиутопии на ХХ в., изобличаваща нацизма, комунизма и дехуманизирането на съвременния свят. Романът описва участта на човека, престанал да е личност и сведен само до "досие" - едно "адско клеймо", което го преследва до гроба. Творбата, преведена на 31 езика, се публикува за първи път на български език. Романът бестселър е преведен на 31 езика и екранизирана през 1966 г. от режисьора Анри Верньой с участието на звезди като Антъни Куин, Вирна Лизи и Сердж Реджани. "Двадесет и петият час" е една от най-големите ... |
|
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
|
"На оногова, който побеждава... ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава (Откр. 2:17). Винаги ми се е струвало, че героите от разказите на Деян Енев стискат в шепите си бели камъчета, независимо дали ги наричаме християни, или не. Ето знак за нещо неминуемо християнско при тях обаче - славата им винаги е в бъдещето и никога в настоящето. За да бъде едно произведение християнско, трябва да прозре горещата връзка между безславието днес и спасението утре." Протойерей Николай Нешков ... |
