Книгата на Мария Виновска е посветена на удивителната личност и саможертва на свети Максимилиан Колбе. Отец Максимилиан Колбе (1894 - 1941) е светец на Католическата църква от нашето съвремие. Роден е на 8 януари 1894 г. в Звунска Вола, Полша. Приема монашество към Ордена на францисканците конвентуалци, ръкоположен е за свещеник през 1918 г. Развива мащабна издателска дейност, основаното от него списание Рицар на Непорочната достига тираж от един милион екземпляра. Поставя началото на Град на Непорочната - Ниепокаланов, един от големите центрове на почитта към Св. Богородица в Полша. Няколко години мисионерства в Япония, ... |
|
|
Книгата включва четири непубликувани беседи на протопр. Александър Шмеман, изнесени в 1979 г. по време на летен семинар в Православния богословски институт Св. Владимир и посветени на същностната тема за християнското разбиране за смъртта и съвременната богослужебна практика на Православната църква. Преводът от английски е на Борис Маринов, а редактор на българското издание е Димитър Спасов. Художник на иконата Слизане в ада на корицата е румънският иконограф Йоан Попа, а художественото оформление на изданието е дело на Николай Киров."Смъртта вече не стои в центъра на християнското учение, образование и богословие, ... |
|
|
Пътят на древните, по който са ходили беззаконниците."Какво знаем за Книга на Йов? Не много. Героят страда непрестанно. Изгубил е синовете си и целия си добитък. И чеше раните от проказата си. Злочестията, принудили го да ридае, са изброени още в пролога. Това са злодеяния, сторени му от сатаната с позволението на Бога. Но Йов намеква за нещо друго и това друго нещо е повече от намек. Той дебело подчертава причината за нещастието си, която не е сред злочестията, изброени в пролога. Причината не е нито божествена, нито сатанинска, нито материална, а човешка, само човешка." Рене Жирар ... |
|
|
"Животът през Средновековието включва най-разнородни текстове, за да проникнат читателите в дълбинните интуиции и универсалиите на средновековната култура. Общосподелима истина за Европейското средновековие е, че в началото беше Словото (Иоан. 1:1) и че рече Бог - и тъй стана (Бит. 1:6). За човека от Средните векове подобно твърдение не е умозрителна конструкция, а непосредствен жизнен опит за един свят, в който словото непрекъснато ражда битие. Имената не просто обозначават вещите, а съграждат онтологическата им същност. Средновековната история също е трансценденталистка, сиреч универсална всичко случващо се ... |
|
|
Постигането на понятието за личност в богословските спорове за Светата Троица II - IV век."Християнството, за разлика от останалите монотеистични (авраамични) религии изповядва нещо парадоксално: изповядва Три отделни и различни една от друга Личности... Същевременно обаче християнството изповядва (и ето в това е парадоксът), че тези Три различни една от друга Личности - Отецът, Неговият Син и Духът Свети са... Едно и също Същество, че Те - и Трите - са Единият и Единствен Бог. Когото познаваме. Как християните обясняват на разума това, което с увереност утвърждават като откровило им се? Как свидетелстват пред света, ... |
|
|
Книгата е посветена на болката от самотата и отговора, който предлага християнското учение. За първи път излиза на български език в превод на епископ Страхил Каваленов и под редакцията на Тони Николов, художественото оформление е на Николай Киров. Няма по-коварен глас от онзи, който нашепва в ухото ни: "Вие сте безвъзвратно сами, няма лъч светлина в мрака". Християнството ни убеждава, че този глас лъже. Християнската участ се основава на увереността, че най-висшата реалност, източник на всичко съществуващо, е личностна реалност на общението, а не някаква метафизическа абстракция. Насочвайки ни към това общение, ... |
|
|
"Владимир Лоски искаше да хвърли светлина върху отказа, с който Екхарт посреща всеки опит да се заключи божественото в едно или друго понятие. Ето защо той очаква и от нас същата скромност, която и сам проявяваше толкова естествено, очаква да се съгласим с окончателното незнание, което тук е истинното знание... Няма съмнение, че тази аскеза изразява възможно най-добре онова, което в душата на Лоски откликва естествено на зова на душата на Майстер Екхарт. Тайно сродство го е отвело при тюрингския доктор - не за да го одобрява винаги, но поне да му служи с онази духовна симпатия, пред която доктрините разкриват в ... |
|
|
"Другото Средновековие" излиза в годината, в която проф. Бояджиев чества своята 70-годишнина. Изданието включва лекции по културна антропология на Западноевропейското средновековие."Специализираният курс "Културна антропология на Западноевропейското средновековие" беше преподаван повече от две десетилетия като свободноизбираема дисциплина в специалност "Философия" на Софийския университет. Подобен курс намира оправданието си в убеждението, че философията е форма на животоразбирането, че тя израства от и се надгражда над онова, което бихме могли да наречем универсалии или интуиции на ... |
|
|
"На оногова, който побеждава... ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава (Откр. 2:17). Винаги ми се е струвало, че героите от разказите на Деян Енев стискат в шепите си бели камъчета, независимо дали ги наричаме християни, или не. Ето знак за нещо неминуемо християнско при тях обаче - славата им винаги е в бъдещето и никога в настоящето. За да бъде едно произведение християнско, трябва да прозре горещата връзка между безславието днес и спасението утре." Протойерей Николай Нешков ... |
|
|
Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |
|
|
Увод към неговият живот и мисъл ... Папството е най-старата и най-успешна световна институция. Тя е оглавявана от папата, който е и символ на единството на Католическата църква. Иозеф Ратцингер беше втората по влияние личност в Църквата през понтификата на Йоан Павел II. Човек с опит и изключителен интелект, той беше избран да служи на Църквата като папа. Сега Бенедикт XVI може да бъде разбран, докато преди, като Префект на Конгрегацията за доктрината на вярата в Рим, той трябваше да работи зад закрити врати. Кой е човекът Бенедикт и какъв е неговият дух? Вече има издадени студии за Иозеф Ратцингер, за неговата мисъл и ... |
|
|
"Предлаганият тук текст е серия от многократно преиздавани десет лекции с общо заглавие Пътища към философското мислене. Въведение в основните понятия, четени от Бохенски между май и юли 1958 г. по Баварското радио. Философията е екзистенциален ангажимент в гигантомахията за битието. Толкова повече че - питаме ли Бохенски - човекът, всеки човек, е определен за философстванее, независимо дали го иска или не. При което, въпреки чудовищните трудности, които носи със себе си, убеден е той, философстването е едно от най-красивите и благородни неща в човешкия живот. От този именно хоризонт Юзеф Мария Францишчек Емануел ... |
