Молитвата е уникална така, както е уникален и всеки отделен човек. Може да се каже, че е като папиларните линии, по които Бог Отец те разпознава. Когато се молиш, Той веднага знае, че именно ти Му говориш. Не някакъв човек, а именно ти. Между Него и теб съществува единствена по рода си връзка. Никога преди това не е имало такава и никога вече няма да има. Думите: обожавам, обичам или моля, които изричаш в молитвата си, макар и да звучат по същия начин в устата на другите хора, съдържат в себе си колорит, характерен само за теб. Никой друг не е способен да ги произнесе така, както ти. Никой не може да те подправи, не може ... |
|
Папата, Църквата и знаците на времената. Разговор с Петер Зеевалд ... Не сме производствен център, не сме предприятие, търсещо печалба, ние сме Църква. Ние сме човешка общност, която устоява във вярата. Нашата задача не е създаването на продукт или успех в продажбите. Нашата задача е да живеем с примера на вярата, да я възвестяваме, да я удържаме в дълбока връзва с Христа и със самия Бог не в рамките на някаква група по външни интереси, а в общност от свободни хора, която надхвърля всички нации, култури и времена. ... |
|
Как всеки ден да ставаме по-добри и да подобряваме отношенията си с Бога и блажения ... Книгата е част от не малкото творчество на отец Кшищоф Осух – доминикански свещеник и теолог. Книгата представлява ръководство за практически духовни упражнения на вярващите, насочващи ги към активно покаяние за сторените от тях грехове и търсене на правилния път към пълнотата на вярата в християнския живот. ... |
|
Нищо не прави Бог толкова близък, колкото ближният. Всеки миг от съществуването ни, ако върху него има божествен отпечатък, се превръща в монета на вечния живот. И е без значение от коя страна тук долу пада монетата - от страната на радостта или на болката - щом една вечно възобновявана игра я устремява нагоре към небето, където нейната стойност не се променя, а цената се изплаща винаги със същото чудо. Светът умее да практикува тайнствения занаят на мълчанието. Бездните, като добри свещеници, съхраняват тайната изповед на нещата. ... |
|
Дневникът на Жюлиен Грийн е уникално свидетелство на писател и християнин, чийто жизнен път съвпада с ХХ в. Воден почти всички вечери от 1926 г. до смъртта му през 1998 г., въпросният Дневник в 18 тома бива регулярно публикуван през годините. "3 декември 1958 г. - Животът на всеки от нас е път, който продължава направо в другия свят, отвъд смъртта. Поне така си казвам в някои моменти. Този, който върви към Бога тук, долу, продължава да върви към него от другата страна. Но щом не иска да върви към Бога тук, на Земята, как ли ще върви към него в отвъдното? Пасха, 1963 г. - Вярвам, че ми бяха потребни двадесет години, ... |
|
Как да управляваме? Това е въпросът, който може да бъде проследен още от първите записи на човешката мисъл. Питат по върховете на държавата, питат и в по-малки групи и общности - дори в такава малка клетка като семейството. Трябва ли властта да се упражнява от един човек, или трябва да управляват всички; или може би тя трябва да се държи от няколко души? Откъде произтича силата на управлението? Дали се появява заедно с принадлежащото на човешката природа общество, или е нещо вродено и дори - дадено от Бога; или пък е следствие от разделението между хората, както и резултат от съпротивата, а може би и от немарливостта на ... |
|
Препоръчваме критичен поглед към съдържанието на тази книга, предвид възможността част от него да е създадено с политически и пропагандни цели. ... Всеки е виждал вечер в центъра момчетата от крайните квартали. Бродят на групички от поне трима-четирима, обикновено в износени дрехи и с прашни от спечена кал обувки. Странната им наперено-клатеща се походка издава едновременно страх и предизвикателство. Опъват шии и шарят наоколо с бодливи погледи, готови са да набият всеки, когото заподозрат, че им се подиграва. Проблемът за тях е, че колкото и обитатели на центъра да пребият и изтормозят, няма да станат момчета от центъра. ... |
|
"Владимир Лоски искаше да хвърли светлина върху отказа, с който Екхарт посреща всеки опит да се заключи божественото в едно или друго понятие. Ето защо той очаква и от нас същата скромност, която и сам проявяваше толкова естествено, очаква да се съгласим с окончателното незнание, което тук е истинното знание... Няма съмнение, че тази аскеза изразява възможно най-добре онова, което в душата на Лоски откликва естествено на зова на душата на Майстер Екхарт. Тайно сродство го е отвело при тюрингския доктор - не за да го одобрява винаги, но поне да му служи с онази духовна симпатия, пред която доктрините разкриват в ... |