"В стихосбирката е събрано най-доброто от творчеството му - започва с авторово есе за поетите, продължава с Ръкопис и след четири дяла, в които творбите стават все по-дълги, стига до комуникацията - метафоричното и едно от най-хубавите му стихотворения Ако Лазар. За Леонидов са характерни острият език и тежките размисли при сблъсъка с действителността, обикновено привързани с панделката на цинизма. Чести мотиви при него са страхът, свободата, също - кратки фрагменти от Библията, и макар да казва, че под мантията на вярата е топло, сам не може да повярва. Леонидов наистина не вярва в много неща, най-вече в онези, ... |
|
Камбана Намерих в тревата език от камбана. Нагоре погледнах - камбана видях. Едва се полюшваше - зеленясала, няма. Пепел от нея се ръсеше. Прах Обложен със туфички мъх бе металът, години в тревата зелена лежал. Поръбено с капки роса наметало паяк над бездна от бронз бе развял. Звуци да екнат в небето. Съзвучия. Капчуци да текнат. Да млати кълвач. Камбани - кокичета под капчуците - от южняка люляни - да бият до здрач. Звъни и ликуй, весели се, камбано. Желязото кално в небето забих. Съешете се, звуци, звуци, кал изначална, ечи и ехти, намълчал се език! Любомир Николов ... |
|
"Идеята за Изгрев преди залеза се роди в двора на манастира Св. преп. Параскева-Петка във Владая. Още тогава отнякъде се появи кристалната яснота, че ако даде Господ да напиша този роман, той ще е различен от останалите си събратя в едно отношение. Беше много странно усещане, а и предчувствие: щях да създам литературна творба със съвсем конкретна задача, със строго определена житейска цел, със съзнанието защо го правя. После станах свидетел на една късна любов, на разцъфването на един възроден живот, на красивото осъществяване на мечти, доскоро приемани за нелепи мечтания. Бе истинско творческо щастие да ... |
|
Роман(с) е от книгите, които те хващат от първата си страница и те държат до последната. В романа е пресъздадена голямата любов между двама поети - българин и рускиня, опитали се да избягат от кошмарите и комплексите на своите нации. Но ще успеят ли? Ще допишат ли своята любовна митология или... Текстът е психологически и социално-исторически разрез на персонажите и обществата в Русия и България, но той ни предлага и особен тип ретардации, изпълнени с екзистенциално-философско познание. Освен вечните теми за любовта и смъртта, на романовите страници ще откриете прелюбопитни подробности за живота в Москва, Подолск и Рязан, ... |
|
"Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме! За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва. Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо ... |
|
"Написах тази книга такава, каквато е, защото нямам понятие как другояче следва да се подходи, ако човек все пак търси своите си стойностни отговори за нещата, които носят смисъла. Направих си словесно харакири, самоизкормих се доста болезнено, но искрено и простодушно, каквото бива да е - според мен - всяко изповедално самоизкормване. Така и ще си отида един ден - с убеждението, че ако отделяме повече внимание и харчим повече жизнена енергия за изповедалните ни равносметки, тогава реалната история на човеците би била съвсем различна. А не такава изкормена. И за жалост - не само словесно. Защо "Броеницата" ... |
|
"Роси е автор на няколко книги със стихове, в които разпознаваме сериозен и вдълбен в мисленето си творец, който нито плаче, нито пее, а разсъждава на глас. На вътрешния си глас. Дали защото този глас не е в съзвучие с останалото многогласие, дали защото Роси се умори да разговаря със себе си, но тя млъкна за продължително време. Толкова продължително, че разпилените ѝ почитатели сметнаха, че е онемяла завинаги. Доброволно. И съзнателно. Но ето, че Росица Панайотова отново поиска думата и Бог ѝ я даде." Румен Леонидов ... |
|
"Достатъчно носталгия" на Русен Дойков е дебютна книга. Поезията като начин на изразяване е близка на автора от поне десетилетие, като в тази книга той събира едни от най-новите си стихотворения. Авторът е скулптор, завършва "Национална художествена академия" през 2005 -та година. През 2009 -та защитава докторантура на тема: "Някои аспекти на възприятието за време в скулптурата", с научен ръководител доц. Христо Добаров. ... |
|
Второ издание. ... "Драги читателю, Тази година честваме 265 години от рождението на един гений. На един посветен, за когото цял свят се е втурнал да разказва, да слуша, да коментира и от чието име е направил цяла индустрия. Има шоколади Моцарт, жаба Моцарт, перуки Моцарт, тениски и шорти Моцарт, преспапиета и ножове за рязане на писма Моцарт, ключодържатели Моцарт и хиляди подобни малки безобразия, произвеждани в Австрия, ако може в Залцбург, но най-често в Китай. От там това море от кич ни залива всичките, почти както другите подобни от Стратфорд на Ейвън, касаещи Шекспир (всъщност лорд Рътланд и Манърс). При ... |
|
Монографията се потапя в живота и художественото мислене на Лев Николаевич Толстой . Погледът към руския автор се осъществява през призмата на визуалните интерпретации на живота и творчеството му. Текстът е предназначен за всеки, който има интерес към Лев Толстой, руската литература и киното. ... |
|
"Освен, че разполагаше с компромат за всеки големец, посетил "Интерпочивка хотел енд спа", Сотир Пазвански беше една от най-влиятелните личности в курортното градче. Като истински родолюбец, краевед и меценат, той държеше да е на всяка софра, да знае всичко и не пропускаше да вземе участие във всяка уйдурма и по-голяма далавера. – Добре съм си! - казваше той на всеки от върволицата гости, които посрещаше в хотела. – Ако под душа коленете ми започнат да остават сухи, тогава ще отслабвам! Откак съм на винце, кръвното ми е чук! Сто и педесет на сто и десет! Не мърда! Сотир Пазвански бе човек със замах. ... |
|
Си Дзинпин е председател на Китайската народна република и генерален секретар на Китайската комунистическа партия. Роден е в Пекин на 15. VII. 1953 г. От 2008 г. заема поста заместник-председател на КНР до избора му за неин председател през 2013 г. Тази книга разглежда другото амплоа на този велик лидер, а именно това на добър разказвач. Между страниците ѝ са събрани истории от речите му, изнасяни по време на различни събития. В тях Си Дзинпин споделя със слушателите си китайската история, култура, реформа, развитие, принципите за участието на Китай в световното управление и сътрудничеството му с други страни за ... |