Любовни показания Бял лист и чаша, и жена случайна, мансарда, свещ запалена и нощ... Това е на неволите ти краят, това е най-престъпният разкош. Разкошът да живееш във колиба, да се събудиш сам на сутринта и само мъничката черна фиба да бъде улика след любовта. Да не запомниш краткото ѝ име, да си щастлив и от това, че дишаш. И да започнеш, без да искаш, в рими любовни показания да пишеш... Михаил Григоров Михаил Григоров е роден през 1951 г. в град Средец, Бургаска област. Завършил е Техническия университет във Варна. Публикува стихове от 1972 г., а като автор присъства в повече от двайсет поетични антологии. ... |
|
|
"Имат ли деца реките, няколко деца ме питат. Имат, как да нямат - те са тези, за които ей сега ще ви разкажа." Из книгата Илюстрации: Неда Ангелова. Книжката е част от поредицата Приказки и още нещо на Юлия Дивизиева. ... |
|
|
"Принц е вторият роман на писателя Валентин Меламед. Авторът е много сладкодумен разказвач, честен и откровен биограф на времената, които е преживял, на събитията, които описва, защото не е само техен свидетел, но и пряк участник в тях. Това обяснява предпочитанията му към реални, а не измислени сюжети, към истински житейски случки и откровени любовни истории. Принц е безпределно искрено, безхитростно, художествено четиво, достъпно за широк кръг читатели, които харесват автори с ироничен и самоироничен стил на изложение. Както в романа Бригадата, и тук В. Меламед редува саркастични сцени от социалистическото ни ... |
|
|
"Как ще ти разказвам, Мечо, щом се върна някой ден, за онази София далечна с име като мен! Там е детството на тати, с глъчка, смях, игри. Там със своите приятели той мечтал е до зори." Юлия Дивизиева Книжката е част от поредицата Приказки и още нещо на Юлия Дивизиева. Юлия Дивизиева живее в София. Завършила е Библиография и Кинопедагогика. Работи като редактор и рецензент. Пише стихове и проза. Автор е на книгите: Кукувича прежда - разкази (2015); Полутон, полусянка - поезия (2016); Двайсет и пети кадър - повести и разкази (2017); И малките неща - поезия (2018); Ана от острова - роман (2019), Хора, ... |
|
|
Скритата София е сборник пътеписи не до далечни земи по Глобуса, а в забравеното минало на града на древните серди под Витоша. Драски смешни и тъжни, но дълбоки и искрени, след четене на книги, архиви и съхраняване на стари фамилни фотографии. От юноша до днес. Чрез прародителите си, Георги-Момчил Попов е жител на София от 1883 г. Журналист, фотограф, писател. Автор на книгата София - европейска дестинация, 2007 г., три сборника с разкази, забраненият му до 1989 г. роман Копринената Мег (1993) днес е в най-престижните библиотеки по света: Библиотеката на конгреса във Вашингтон, Баварската държавна библиотека в Мюнхен, ... |
|
|
Васил Славов е роден в София. Завършва английска филология в СУ Климент Охридски. Първата му стихосбирка излиза от печат през 1989 г. Същата година заминава за САЩ, където специализира литературна критика и креативно писане. До заминаването си публикува поезия, преводи и критически материали в повечето литературни издания в България. Представян е с авторски стихове на английски в САЩ и Великобритания. Автор на няколко поетични и белетристични книги между които Бич Божи (1992 г.), Американа (2010 г.), Звяр (2014 г.), Следверие (2017 г.), Ням (2021 г.). През 2023 г. излиза от печат автобиографичният му роман Строфи ... |
|
|
Млади разкази от късния соц. Сборникът-галерия Голо лято е събрал най-хубавите разкази и фотографии на автора. Георги-Момчилов Попов е роден през 1957 г. в София. Син, внук и правнук на артисти визионери, завършва средно образование по дизайн и вътрешна архитектура. Успоредно учи и фотография. Първите му публикации обаче го насочват към изкуството на словото. След не съвсем старателно студентство през 1985 г. успешно се дипломира във ВТУ Св. Св. Кирил и Методий, специалност Българска филология. Университетът във Велико Търново е организатор и домакин на първата му самостоятелна фотоизложба (1981). Следващите две ( ... |
|
|
"Идеята за Изгрев преди залеза се роди в двора на манастира Св. преп. Параскева-Петка във Владая. Още тогава отнякъде се появи кристалната яснота, че ако даде Господ да напиша този роман, той ще е различен от останалите си събратя в едно отношение. Беше много странно усещане, а и предчувствие: щях да създам литературна творба със съвсем конкретна задача, със строго определена житейска цел, със съзнанието защо го правя. После станах свидетел на една късна любов, на разцъфването на един възроден живот, на красивото осъществяване на мечти, доскоро приемани за нелепи мечтания. Бе истинско творческо щастие да ... |
|
|
"Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме! За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва. Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо ... |
|
|
"Написах тази книга такава, каквато е, защото нямам понятие как другояче следва да се подходи, ако човек все пак търси своите си стойностни отговори за нещата, които носят смисъла. Направих си словесно харакири, самоизкормих се доста болезнено, но искрено и простодушно, каквото бива да е - според мен - всяко изповедално самоизкормване. Така и ще си отида един ден - с убеждението, че ако отделяме повече внимание и харчим повече жизнена енергия за изповедалните ни равносметки, тогава реалната история на човеците би била съвсем различна. А не такава изкормена. И за жалост - не само словесно. Защо "Броеницата" ... |
|
|
"Освен, че разполагаше с компромат за всеки големец, посетил "Интерпочивка хотел енд спа", Сотир Пазвански беше една от най-влиятелните личности в курортното градче. Като истински родолюбец, краевед и меценат, той държеше да е на всяка софра, да знае всичко и не пропускаше да вземе участие във всяка уйдурма и по-голяма далавера. – Добре съм си! - казваше той на всеки от върволицата гости, които посрещаше в хотела. – Ако под душа коленете ми започнат да остават сухи, тогава ще отслабвам! Откак съм на винце, кръвното ми е чук! Сто и педесет на сто и десет! Не мърда! Сотир Пазвански бе човек със замах. ... |
|
|
Милан Йованович е роден през 1967 г. Завършва Юридическия факултет на Белградския университет през 1994 г., а три години по-късно полага адвокатския изпит пред Комисията на Министерството на правосъдието на Република Сърбия. Автор е на романите Монк (2002), Воин (2003, 2010), Зимуване на брега (2004), Теодора (2005, 2013), Господар (2007), Безсъние (2011), Малък двор (2012), Стъклена мастилница (2015), Книга правила (2017), последния му роман Пламък на свещ 2020, както и два сборника с разкази. Публикувал е проза в редица списания, представен е и в различни чуждестранни антологии. Носител е на литературната награда ... |
