Когато среща Елена, Антон преживява тежка духовна криза. Личният му живот е преобърнат и съсипан. не вярва на народа си, че е способен да създаде нормална държавност. Не вярва вече и в смисъла на самото съществуване на човечеството. Ала вълшебницата Елена твърди, че те двамата имат стара недовършена работа, запечатана там някъде в архиварницата на небето. И Антон поема поневедомите пътища на упованието, където го очакват изпитания, в чиято реалност и светоуханна благодат той самият понякога се съмнява. За да чуе в един благословен за него час сакралните слова: "Никога повече не бива да губиш упованието си в смисъла ... |
|
Антоанета Богоева принадлежи към отмиращата категория на писателите, които се осланят най-вече и преди всичко на дарбата си свише. Тя е сред малцината самородни автори, за които литературните компилации, цитатността, перифразите, литературните игри, присъщи на постмодернизма, са съвършено чужди. Естествено, на нея не и липсва контекст, за който ще стане дума. Но той не е съзнателно търсен, а е също така автентичен, както всичко при нея, просмукан сякаш с майчиното мляко. Тя има изяви в трите основни литературни жанра: поезия, проза и драматургия и във всичко, и навсякъде е поет. Лириката е нейното амплоа и нейната ... |
|
Пътен инцидент преобръща съдбата на Отшелника. Уединеното му всекидневие на писател без надежда за лично щастие е озарено от неочаквана зряла любов. Катя сякаш е пълна негова противоположност и като професия, и по характер, и според начина си на живот. Ще успеят ли те да съединят духовните и житейските си пътища в едно цяло? И как новото приятелство на самотника Наум с Ирина и Сава ще отприщи потиснатата сърдечна енергия у тези вече немлади хора? "Да върнеш лятото" е романс за доброто и светлото у човека, за дълбоката промяна, която може ненадейно да настъпи във всеки момент от живота. Едно лято сред простора ... |
|
Сатиричен историко-политически паноптикум. ... Неочаквани обстоятелства принуждават български разузнавач от РО (Разузнавателен отдел към щаба на армията) да оцелява под чужда самоличност в града, който е Мека на контрабандисти, шпиони и международна криминална измет. Истанбул никога не е заспивал, но в преломните за Втората световна война дни политическото задкулисие истеризира. Необузданата стръв за власт, за победа и триумф замъгляват разума, сладки кроежи за мъст изпепеляват душата. В локали, вертепи и дворцови салони надеждата и покрусата дефилират открито. Елитите са обхванати от холерична разпуснатост, която потиска ... |
|
По професия Елена Пеева-Никифоридис е юрист. Завършила е юридическия факултет на Карловия университет в Прага с магистърска степен по международно право. От тридесет години живее в Гърция - живот на колела - и тук и там. Европейското образование, елинската култура и балканският манталитет са трите елемента, които изграждат мирогледа ѝ за света. През 2011 г. участва с разказ в литературен конкурс в Марсилия, Франция, на който е отличена със Специалната награда от Международния форум на жените от Средиземноморието. Издала е книгите "Коледно реване" (2013) и "Книга за Ангел" (2015). ... |
|
Албена Стамболова е българска писателка, преводачка и преподавателка. Завършила е френска филология в Софийския университет и магистратура по психология в Париж. Защитава дисертация в областта на семиотиката и психоанализата. Автор е на книгите "Многоточия" (1995), "Това е както става" (2002), "Хоп-хоп звездите" (2003), "Боледуване в смъртта" (2004) - психоаналитично изследване. Предишната ѝ книга е романът "Авантюра, за да мине времето". ... |
|
Юлия Дивизиева е родена в Доспат. Живее в София. Завършила е библиография и кинопедагогика. Съучредител и председател на фондация "Театър от деца за деца и възрастни" към театър "Сълза и смях". Председател на фондация "Дарба". Работила е в редакция и библиотека. Нейни текстове са помествани в електронни и печатни издания. ... |
|
"Първото нещо, което видях в първия ден на 2020 година, беше синя птица. Никога не съм я търсила, защото бях убедена, че тя съществува единствено във въображението на Метерлинк. Но ето я, сама ме намери! Отварям прозореца в ранния час на утрото, поглеждам към дървото отпред и на няколко метра от мен синя птица оправя перушината си. Замрях. Толкова беше невероятна и красива с дълбоко синия си цвят! Като че ли бе излязла направо от морските дълбини. Тя литна, приближи се до прозореца, погледна ме с кръглото си черно око и кацна в тревата пред къщата. Щипна няколко тревички, клъвна нещо, разходи се наперено и литна към ... |