"Моят Шабат" е увлекателен разказ за стария Бургас, приютил различни етноси - евреи, арменци, руснаци, гърци и турци, за традициите на българските евреи в диаспората, за срещите на авторката със знакови личности от журналистическият ѝ период - Христо Фотев, папа Йоан Павел II, Ванга, за живота ѝ с Румен Леонидов. Книгата е композирана по законите на симфонична поема и впечатлява с мекотата на изповедния тон, с изящната нега на носталгията и с лежерния изказ на зрелия талант. Толкова много герои, но всеки от тях очертан с кратки и точни щрихи! Не мога да забравя прадядо ти Михал: напълнил пояса с ... |
|
|
Написана на четивен език, монографията представя двойката Язова - Балабанов като интересен и значим социокултурен феномен. През 1930 година, след пророчески сън, 18-годишната Люба Ганчева събира смелост и отива при професор Александър Балабанов, за да чуе мнението му за стихотворенията ѝ, събрани в пет тетрадки от по сто листа... Във времето, през което тя избира литературата за своя съдба, а той ролята си да я стимулира и напътства, се случва тяхната любов. Необичайна и нередна в очите на другите - тя е млада, красива, впечатляваща, той - възрастен, непривлекателен, семейно обвързан. Целта на настоящето ... |
|
|
По професия Елена Пеева-Никифоридис е юрист. Завършила е юридическия факултет на Карловия университет в Прага с магистърска степен по международно право. От тридесет години живее в Гърция - живот на колела - и тук и там. Европейското образование, елинската култура и балканският манталитет са трите елемента, които изграждат мирогледа ѝ за света. През 2011 г. участва с разказ в литературен конкурс в Марсилия, Франция, на който е отличена със Специалната награда от Международния форум на жените от Средиземноморието. Издала е книгите "Коледно реване" (2013) и "Книга за Ангел" (2015). ... |
|
|
Алексей Ремизов (1877 - 1957) е смятан за наследник на Достоевски . От 1923 г. до смъртта си живее в Париж, в емиграция. Автор е на демонологични повести, романи и разкази, на книги за народните приказки и апокрифни сказания. Тук специално място заемат записаните от него сънища, както и стилистиката на изумителните мистични рисунки, които ни е оставил. Изданието ще бъде от изключителен интерес за литератори, психолози, художници, фолклористи и религиоведи. ... |
|
|
Документален сборник. ... Документалният сборник има за цел да привлече вниманието на широката българска публика към въпроса за изселването на арменци от България към Съединените щати през 60-те години на ХХ век. Изданието търси причините за това изселване и механизмите, с които то се осъществява. Представени са новият път, по който поемат стотици арменски семейства, техните мечти, съдби и връзки с България. Върху основата на непубликувани до момента документи от български архивохранилища и на спомени на участници в изселническата вълна сборникът запознава читателя с неизвестни факти от близкото минало и допринася за ... |
|
|
Юлия Дивизиева е родена в Доспат. Живее в София. Завършила е библиография и кинопедагогика. Съучредител и председател на фондсация "Театър от деца за деца и възрастни" към театър "Сълза и смях". Председател на фондация "Дарба". Работила е в редакция и библиотека. Нейни текстове са помествани в електронни и печатни издания. "Празно, пусто, само вятър. И тъга? Самотата, мислите си вие, стъпва вътре? Не е това. Има тук едно момиче. И едно момче. А момчето, ах, момчето!" Из "Опияняващо" ... |
|
|
Настоящата книга предлага задълбочена, до дъно стигаща ревизия на редица отколешни заблуди относно някои исторически лица и събития от последния етап на националноосвободителната борба, от Освободителната руско-турска война и възкресяването на българската държавност. Нейната първа част изважда на показ същинския лик на псевдореволюционера и патриотарския властник Стефан Стамболов , а втората ѝ част коментира в подробности пъкленото досие на ренегата Никола Обретенов и подопечната му клетвопрестъпническа група. Това е основната схема, чиито граници са многократно прекрачени - във всички посоки и във всяко разумно ... |
|
|
"Тази книга събира на едно място словата на Елена Пеева и картините на Ангел Василев. Докато я четях, бях особено омаян от прелестта на словесната ѝ шевица, извезана с поетичната пъстрота на възхищението, предизвикано от магнетичните платна на отплавалия с небесния си платноход пловдивски художник. Ангелският отглас на рисунъка му тихо трепти в сказа на всеки един от тези разкази, посветени на живописния му дух, на болката му, която с Божията помощ, Ангел превръща в изящество. Както отбелязва и авторката "в картините му живееше вечния празник, но в душата му - Бог да я помилва, понякога празникът плачеше. ... |
Рейтинг: 10.00 / 3 гласа 
