Настоящата книга предлага задълбочена, до дъно стигаща ревизия на редица отколешни заблуди относно някои исторически лица и събития от последния етап на националноосвободителната борба, от Освободителната руско-турска война и възкресяването на българската държавност. Нейната първа част изважда на показ същинския лик на псевдореволюционера и патриотарския властник Стефан Стамболов, а втората ѝ част коментира в подробности пъкленото досие на ренегата Никола Обретенов и подопечната му клетвопрестъпническа група. Това е основната схема, чиито граници са многократно прекрачени - във всички посоки и във всяко разумно ... |
|
Антоанета Богоева принадлежи към отмиращата категория на писателите, които се осланят най-вече и преди всичко на дарбата си свише. Тя е сред малцината самородни автори, за които литературните компилации, цитатността, перифразите, литературните игри, присъщи на постмодернизма, са съвършено чужди. Естествено, на нея не и липсва контекст, за който ще стане дума. Но той не е съзнателно търсен, а е също така автентичен, както всичко при нея, просмукан сякаш с майчиното мляко. Тя има изяви в трите основни литературни жанра: поезия, проза и драматургия и във всичко, и навсякъде е поет. Лириката е нейното амплоа и нейната ... |
|
На Острова снегът е мимолетен На Острова снегът е мимолетен - срама не скрива на разголеното лято и то прекрачва с нагло неприличие в салоните на есента и зимата. Тук реките не познават зимен сън - смрадта от раните промити на нощта отнасят в контейнерите на морето. И аз се закачих за миглите на Лондонското око на Мерлин Ентъртеймънтс и се издигнах до бялата брада на облаците - а птиците на моя смях небесен крилете си прозрачни разпериха над Темза. Питате защо побягнах от свойто топло ъгълче самотност - за да потърся кът уютен в горите на мълчанието островно за болните си спомени. Цанко Серафимов ... |
|
"Баничанската Света Богородица" е роман за живота и участта на българите в Македония през втората половина на 19 в. и началото на 20 в., когато на тази страдална земя се води величава борба за свобода и народност. Много мъка, много печал носи в душата си главната героиня Цвята. Животът е низ от драматични събития, срещи със смъртта, но и осъзнат стремеж към големия смисъл да се живее. Опора за своя житейски оптимизъм тя намира във вярата в Бога. Мерило за нравственост у македонския българин е отдадеността в борбата за опазване на българското чрез извоюване на църковна независимост и отхвърляне на османската ... |
|
За американските журналисти "Ужасната измама" и "Пентагейт" засега са достъпни само на френски. Но онези от тях, които са успели да се запознаят с книгите на Тиери Мейсън, се чувстват най-малкото смутени, ако не убедени в изложеното. Неговите разследвания несъмнено ще имат голям политически отзвук в САЩ, защото не може да няма виновни и отговорни за случилото се преди година. Ако бъдат издадени в Америка напълно е възможно президентът Буш да бъде принуден лично да даде обяснения пред обществеността. ... |
|
"Тази книга няма за цел да разкрива всеизвестни истини за бригадирското движение. Тя е непринуден разказ от първо лице, който носи своето свидетелство за времето на соца: нищо не е премълчано за онази действителност,но без капка озлобление или желание за реваншизъм. Въпреки че през очите ни са злощастно разбити завинаги любовните илюзии на две млади жизнени същества. Сюжетът: годината е 1976г. млад лекар, гинеколог от Александровска болница в София, получава нареждане от Централния бригадирски щаб да поеме командването на студентска есенна бригада за събиране на реколта. В същото село, заедно със студентите медици, ... |
|
Камбана Намерих в тревата език от камбана. Нагоре погледнах - камбана видях. Едва се полюшваше - зеленясала, няма. Пепел от нея се ръсеше. Прах Обложен със туфички мъх бе металът, години в тревата зелена лежал. Поръбено с капки роса наметало паяк над бездна от бронз бе развял. Звуци да екнат в небето. Съзвучия. Капчуци да текнат. Да млати кълвач. Камбани - кокичета под капчуците - от южняка люляни - да бият до здрач. Звъни и ликуй, весели се, камбано. Желязото кално в небето забих. Съешете се, звуци, звуци, кал изначална, ечи и ехти, намълчал се език! Любомир Николов ... |
|
"Роси е автор на няколко книги със стихове, в които разпознаваме сериозен и вдълбен в мисленето си творец, който нито плаче, нито пее, а разсъждава на глас. На вътрешния си глас. Дали защото този глас не е в съзвучие с останалото многогласие, дали защото Роси се умори да разговаря със себе си, но тя млъкна за продължително време. Толкова продължително, че разпилените ѝ почитатели сметнаха, че е онемяла завинаги. Доброволно. И съзнателно. Но ето, че Росица Панайотова отново поиска думата и Бог ѝ я даде." Румен Леонидов ... |
|
"Достатъчно носталгия" на Русен Дойков е дебютна книга. Поезията като начин на изразяване е близка на автора от поне десетилетие, като в тази книга той събира едни от най-новите си стихотворения. Авторът е скулптор, завършва "Национална художествена академия" през 2005 -та година. През 2009 -та защитава докторантура на тема: "Някои аспекти на възприятието за време в скулптурата", с научен ръководител доц. Христо Добаров. ... |
|
"Държите в ръцете си четвъртата книга на Христо Слави Рачев. Писател и блогър с внимателно подбрани две хиляди приятели с висок литературен вкус. Четат го българи в Канада, Америка, Австралия. Последният му роман "Сара и другите" е сред номинираните за най-добър роман на 2020 година. Анализите му в "Стършели над българския кошер" са с изненадваща дълбочина и откровеност. Прецизна феноменология на българския митинг и протест. Жив, артистичен език, богат на метафори и описателни техники, изненадващи алюзии, очевидно повлияни от работата му с изображения и визуално интерпретиране на световния и ... |
|
Монографията се потапя в живота и художественото мислене на Лев Николаевич Толстой. Погледът към руския автор се осъществява през призмата на визуалните интерпретации на живота и творчеството му. Текстът е предназначен за всеки, който има интерес към Лев Толстой, руската литература и киното. ... |
|
"Посвещавам на светлата душа на мама, която е на път без куфар, вероятно в Рая. Когато бях малка, имах невероятно красива вещ: метално куфарче с истинска закопчалка, цялото изрисувано със зелени палми и героите на "Доктор Охболи". Мама ми го донесла от СССР, когато съм проговаряла. Често ме имитираше, че си приготвям "бадажа в туфала", когато тръгвах нанякъде в ученическите ми години. Спомням си как непрекъснато си играех на "багажа в куфара". Слагах в малкото пространство някаква блузка, чифт долни гащи, чифт чорапки, едно байкалче, гребен, фибички и вносен сапун, който измъквах ... |