Изданието съдържа три творби на Бохумил Храбал - Обслужвал съм английския крал, Прекалено шумна самота и Строго охранявани влакове. ... Обслужвал съм английския крал (1971 г., официално издаден едва през 1989 г.) е роман за израстването с пикарескни, но и с безброй политически и исторически мотиви. Проследява съдбата на обикновен младеж, започнал като келнер и пиколо и впоследствие завъртян в безмилостния механизъм на историята от 20-те до 60-те години на XX век. Превърнал се от обслужващ персонал в милионер с размах, а после - в окаян политически затворник, героят открива душевен мир във философията на простия природен ... |
|
|
Като кадри от филм се редуват сцени от живота на две българки във Франция в началото на новия век. Въоръжена с Големия енциклопедичен речник Ларус и Малкия Ларус на добрите обноски, студентката по кино в Лион открива страната на свободата, на сирената и на говорещите трамваи, бори се с тънкостите на френския език, сблъсква се и с едно особено отношение към момичетата от Изтока. Разказани увлекателно, с хумор и самоирония, перипетиите ѝ са контрапункт на съдбата на втората героиня. Дора, самотна майка на две момчета, преминала през възродителния процес и безчет житейски несгоди в България, попаднала в мрежа на ... |
|
|
От авторката на Изгубените цветя на Алис Харт. За последен път преди да изчезне, Ора, любимата сестра на Естер, е видяна да върви към морето. Година след това Естер тръгва по следите ѝ - от Тасмания към Копенхаген и Фарьорските острови, за да търси истината за смъртта ѝ. За да проследи пътя ѝ, отразен в дневника ѝ чрез илюстрации и кратки стихчета. И разделен на седем части, на седем кожи. Това са седемте кожи, които младата жена е сменила и които символично е татуирала на тялото си. Това са и седем поетични приказки за морета, лебеди и влюбени жени. За силата да носиш сърцето си на кожата си и да ... |
|
|
Солал е син на равина на Кефалония, живописен остров, населен от автора с не по-малко живописни персонажи, сред които вуйчо Салтиел, Соломон и Мататиас, Пинхас, наречен Гвоздоед, всичките от рода Солал. Самият Солал, който ще стане уважаван дипломат в Обществото на народите, е надарен с необичайна красота, с амбиция да преуспее и със способността да се влюбва. Преживява сложна и противоречива любовна история, която го издига до върховете на щастието и го довежда до дъното на отчаянието. Но възкръсва, както е възкръсвал еврейският му народ, който описва с обич и ирония, със симпатия и сарказъм, с преувеличена възхита и ... |
|
|
Десетгодишният Питър Форчън, героят на детския и не толкова детски кратък роман Сънища наяве, обича да седи и да фантазира, да бленува, да мечтае, да се унася в това, което не е нито фантазия, нито мечта, нито блян, а точно сън наяве - състояние, в което момчето си представя с абсолютен реализъм, че е разменил тялото си с това на котка, или на бебе, в което съществуват неща като изчезващ крем и магическа пръчка, позволяващи на човек да изчезне или да се превъплъти в нещо друго. Познато може би на всяко дете - и на всеки възрастен, който не е забравил, че е бил дете - това състояние е доведено от неповторимото перо на ... |
|
|
Сборникът Песни и романси обхваща произведения, създадени в интервала 1921 - 1936 година. Изданието съдържа и възвишената беседа Дуенде - теория и проявление в превод на Катя Диманова. Кратка беседа за скрития дух на изтерзана Испания - така я определя Лорка. По думите му няма упътване, нито упражнение за постигане на дуенде. Знае се само, че то не се повтаря и изгаря кръвта като силен цяр: "При всеки човек, при всеки артист, би казал Ницше, всяко стъпало нагоре в кулата на собственото му съвършенство е плод на борбата, която води с някакво дуенде, а не с ангел, както се твърди, нито със своята муза. Необходимо е да ... |
|
|
История с розова градина. Ингмар Карлсон е сърдито старче, което живее в малко провинциално градче в Швеция, не общува с никого и отказва да спазва неписаните правила на местната общност. След като загубва обичаната си съпруга, единственото нещо, което придава смисъл на живота му, са грижите по голямата ѝ розова градина. Розите обаче се нуждаят от вода, а от началото на лятото не е паднала и капка дъжд. Ингмар решава да използва крана в задния си двор и скоро открива странна взаимовръзка - всеки път, щом го пусне, за да полее цветята, над града му завалява. Невероятните му способности го изпълват с трескаво ... |
|
|
В малко беззащитно кралство живеят три принцеси. А в съседното - млад принц, над когото тегне тежко проклятие. За да бъде скрепен съюзът между двете кралства, принцът отвежда най-голямата принцеса в брачните покои, но тя умира при загадъчни обстоятелства с дете в утробата си. Идва ред на втората, която непрестанно зачева и помята, насилвана от принца, в опит да роди желания наследник. Тогава най-малката принцеса, пратена в манастир, за да е далеч от козните в двореца, решава да спаси сестра си. Ала магията ѝ отрежда да преодолее невъзможни предизвикателства и да открие чудати създания. Трябва да направи куче от ... |
|
|
След пет години работа и стотици изчетени книги мога да кажа със сигурност само едно: през последния четвърт век българската литература стана по-разнообразна от всякога досега. Доколко това е резултат на нейното вътрешно развитие и доколко е отражение на някакви глобални тенденции, не може да се претегли с точност. Важна е тъкмо невъзможността да се тегли черта между вътре и вън, между свое и чуждо. Броят на новите книги от български автори главоломно порасна и всяка книга иска да бъде различна от другите, да бъде себе си. Това разрояване на литературните почерци ми напомня за Вавилонското стълпотворение и за ... |
|
|
Плешивата певица, Носорог, Столовете, Урокът и Кралят умира, събрани в настоящото издание, са най-знаменитите и влиятелни пиеси на Йожен Йонеско. Първото издание на сборника в България, в превод на Бояна Петрова, датира от 1999 година. Плешивата певица е дебютната пиеса или "антипиеса" на автора, оживяла на сцената за пръв път през 1950 г. в парижкия театър Ноктамбюл и спрягана като образцов пример за театрален абсурд. Пренебрегвайки изискванията за логика в действието, психологията и езика на героите, Йонеско разчупва всички норми на класическия театър и превръща експерименталното провокативно безсмислие в ... |
|
|
Стиховете на Капитана е сборник с любовни стихотворения, посветени на Матилде Урутия, които Неруда пише, докато е в изгнание на остров Капри. Това е едно от най-забележителните му произведения, публикувано за първи път анонимно в Неапол през 1952 г., тъй като по това време той все още е женен. Самоличността на автора е разкрита едва през 1963 г. и книгата се утвърждава като едно от най-великите произведения в испано-американската литература. Страстно чувствена и изригваща с цялата еротична мощ на една нова любов, творбата се е превърнала в класика за влюбените читатели по света."Провъзгласих те за царица. Има по- ... |
|
|
Ана е умно петнайсетгодишно момиче с богато въображение и изострена чувствителност към заплахите пред заобикалящия я свят. Малко преди шестнайсетия ѝ рожден ден обаче започва да ѝ се струва, че сънищата и виденията ѝ са ѝ изпратени от друго време, и даже от друга реалност. Щом заспи, се превръща в собственото си правнуче - Нова, момиче като нея, загрижено за измиращия жив свят. През 2082 година планетата изглежда по различен начин - редица екосистеми са унищожени, хиляди растителни и животински видове са изчезнали. Нова обвинява прабаба си, че не е сторила нищо, за да спре унищожението на ... |
