Луничави разкази съдържа двадесет истории, писани през последните три години. Едни от тях ще ви разсмеят, други ще ви натъжат, доколкото смехът и тъгата са главни ингредиенти на този сборник, а защо ли не и на живота ни извън книгата. Здравка Евтимова (р. 1959, Перник) е носителка на редица литературни награди, сред които Златен ланец, Чудомир, Блага Димитрова, Балканика, Роман на годината 2015 на Националния дарителски фонд 13 века България (за Една и съща река ). През 2019 г. на Здравка Евтимова е присъдена Националната литературна награда Христо Г. Данов - за цялостен принос към българската духовност, а през ... |
|
"Кой е открил Америка, кога и как? Кое създаде впечатляващата изключителност на този континент, чийто кратък исторически живот се вгради така плътно в съдбата на планетата? Какво всъщност е Америка? Към тези неостаряващи изследователски проблеми с не по-малка основателност следва да бъде прибавен и още един - този, стоящ в заглавието на настоящата книга. Бързам да предупредя, че разграничението на две Америки този път не е построено върху основата на социално-политически показатели. Това разграничение е изградено от разликата в историческите корени при усвояването и институционното творчество на отделните американски ... |
|
"Въпреки многократно използваната и в литературата, и в киното фабулна завръзка (закотвяне на асансьор между етажите), авторът в крайна сметка драстично се е отстранил от всякакви аналогии и е успял да разгърне впечатляващо, увличащо, задъхано до крясък повествование, така че от падналата искра да се разгори опустошителният огън на романа. При това – в затворена, клаустрофобична среда, без шашардисващи хватки и акробатично формотворчество. И ето: наглед привичен и ординерен изказ – а разказът е изпълнен с растящо (дори гнетящо) напрежение до края. Романът не те оставя, а оставиш ли го ти, задълго те държи усещането ... |
|
Надежда Радулова е родена през 1975 г. Завършва Българска и Английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща и The Open University, Лондон. Академичните и интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/род/овите изследвания (Gender studies). Понастоящем е докторантка към Катедра по теория на литературата към СУ “Св. Климент Охридски”. От 2005 г. е редакторка в месечното списание за пол, език и култура „Алтера”. Първата и стихосбирка „Онемяло име” излиза през 1997 г. с конкурс на “ ... |
|
Пред нас е поетическо дарование с твърде разнообразни творчески проявления. Само в "Записки върху сняг" Красимира Зафирова поставя толкова голяма палитра от теми, колкото други поети разпростират в най-малко няколко книги. Отделните цикли в книгата – "За природата и децата на Одисей", "Риби и философи", "Другите", "Целуване на ябълката" и "Прекосяване на границата" – сякаш не смогват да поберат блуждаенето на образите и вечните превръщания, които повествователният слог задава. Не случайно Красимира Зафирова е лауреат на множество поетически награди, сред които ... |
|
"Приятелката на един поет забременя от друг поет. Жената на автомонтьора поетът заобича и умра. Затова аз казвам: най-добра написаната с дим жена е. Ирина - примерно, Ирина - от Тютюн." ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Една велика жена, може би най-великата измежду всички жени, живели някога на света" - така нарича Марина Цветаева в своето есе Евгений Евтушенко. Голямата поетеса е представена с лирически стихотворения и поемите ѝ "Поема за Планината", "Поема за края" и "Рейс". ... |
|
Знаменитото произведение на Кнут Хамсун Мистерии (1892), считано от критиката не само в скандинавските страни за първия модерен роман в европейската литература. Основания за подобно определение дават свободната структура на творбата, пространните вътрешни монолози на нейния главен герой, глъбинният психологизъм при обрисуване на персонажите, богатите асоциации и внушения, преплетени майсторски от Хамсун в сложната му тъкан. Въздействието си романът дължи и на северната екзотика, която нюансира и допълва сюжета: белите нощи, мистичната роля на природата и особено на гората и морето, краткотрайното лято, отлитащо като ... |
|
1998 г. - Макаронов, млад поет с първа книга на име "Роботът роб", е в подножието на славата си. Въпреки това той живее така, както живеят всички останали негови сънародници през 1998 г. Държавата е скована от лъжи, за които още никой не подозира. Хората все още се надяват. Разменната парична единица е 2 кинта. Макаронов работи като сценичен работник в театралната работилница, освен това става роуди на най-значимата постпънк група в момента. Запознат е издъно с инди сцената в Републиката. Тогава на върха е постпънк групата Luizza Hut. Точно така, Макаронов работи за тях. Лидерката в бандата е Луиза Н - тя е ... |
|
През 1928 година Шведската академия присъжда най-престижната награда за литература в света на четиридесет и шест годишната норвежка Сигрид Унсет, обосновавайки се:..." за впечатляващото пресъздаване на норвежкото Средновековие". Шест години преди това е излязла от печат историческата трилогия "Кристин, дъщерята на Лавранс", епохално произведение без аналог в световната литература досега. "Кристин, дъщерята на Лавранс" е голяма сага за Севера, включваща три книги: Том 1: "Венецът" Том 2: "Стопанка" Том 3: "Кръстът" ... |
|
В сборника "Пернишки разкази" са включени някои съвсем нови разкази, както и разкази, все още непубликувани в България, но излизали на английски език в книгите на Здравка Евтимова "Pale and Other Postmodern Bulgarian Stories", Vox Humana, 2010, Канада/Израел; "Carts and Other Stories", Fomite Books, 2012, САЩ и "Time to Mow and Other Stories", All Things That Matter Press, 2012, САЩ. Здравка Евтимова е родена в гр. Перник през 1959 г. Завършва английска филология. В България са публикувани няколко нейни сборника с разкази, сред които: "Разкази срещу тъга", "Сълза ... |
|
Противоречив по съдържание и форма, романът е предмет на разгорещен дебат върху въпроса докъде стигат границите на творческата свобода в литературата. Да озаглавиш автобиографичен роман "Моята борба" е рискована постъпка, която се нуждае от аргументация, за да не бъде разбрана погрешно. Буквалното заимстване на заглавието на манифеста на националсоциализма, написан от Адолф Хитлер, прави асоциацията неизбежна. Читателят обаче няма да открие прояви на симпатия или опити за пропаганда на националсоциалистическата идеология нито в настоящата, първа част на "Моята борба" на Карл Уве Кнаусгор, нито в която ... |