Протопрезвитер Александър Шмеман - православен църковен деятел, богослов, проповедник - е роден в Ревел през 1921 г. Средното си образование получава в Париж. През 1945 г. завършва Парижкия богословски институт и остава да преподава в катедрата по църковна история. През 1946 г, е ръкоположен за свещеник, а през 1951 г. се преселва в Ню Йорк, заедно със съпругата си и трите си деца, приемайки поканата на Православната семинария "Св. Владимир". През 1959 г. защитава в Париж докторска дисертация по литургическо богословие. От 1962 г. заема поста декан на Православната семинария в Ню Йорк. Почетен доктор на много ... |
|
|
Изобилието от идеологически течения, различни теории относно вселената и множеството религиозни групи, които действат в нашия свят днес, стават причина за объркване и несигурност на мнозина. Това объркване допълнително се подсилва от факта, че много от нашите християнски понятия се използват в нов контекст и с различно значение. Очевидна е нуждата от твърда опорна точка, на която човек да може да разчита, за да се ориентира, от "стандарт", по който човек правилно да оценява нещата. Книгата на протопрезвитер Антоний Алевизопулос е написана, за да осигури такъв "стандарт" и да предложи синтезирано ... |
|
|
Беседи върху богословието на Свети Силуан Атонски и старец Софроний. ... "Пътят към сърцето е сборник с беседи, изнесени от архим. Захария в България през 2007 и 2008 г. Включени са и други негови текстове по темата. Архим. Захария, роден през 1943 г. в Кипър, е духовно чедо в продължение на 27 г. на старец Софроний (Сахаров) и духовник в основания от стареца манастир "Се. Йоан Кръстител" в Есекс, Великобритания. Изучавал е богословие в Православния богословски институт "Се. Сергии" в Париж и Богословския факултет на Солунския университет, където получава и докторска степен. Тема на сборника са ... |
|
|
Ярослав Пеликан и пътят на историка към Църквата. Изследването на Теодор Аврамов се обръща към един от най-известните и добри църковни историци в англоезичния свят, а и изобщо. Ярослав Пеликан, чийто приноси са добре известни на занимаващите се с историята на християнството, е забележителен приемник на тази школа, защото като не-емигрант, но син на емигранти, е един от малкото, които успяват да поемат и оценят на изключително задълбочено ниво казаното и написаното от емигрантите богослови, като го прилага без да го повтаря. Тъй като, от една страна, самият той израства заедно с нея, а от друга - е външен на нея, ... |
|
|
Православната църква учи, че Библията е словесна икона на самия Бог. Точно както хората и събитията, изобразени на рисуваните икони, "действително присъстват" във и чрез физическото им изобразяване, така и Бог "действително присъства" във и чрез физическото изобразяване на Неговото записано слово. Четейки и изучавайки Свещеното Писание, молейки се с Негова помощ и разсъждавайки върху Писанието, става възможно да се докоснем до Самия Бог и да общуваме с Него. Чрез усърдно и молитвено изучаване и размишление върху Библията човек може както да "докосне", така и да "бъде докоснат" от ... |
|
|
Забележителното изследване на Дейниъл Кленденин въвежда западния човек в историята и богословието на православното християнство с надеждата, че ще настъпи време, когато източните и западните християни ще открият своите традиции като допълващи се и ще се научат да живеят заедно. Дейниъл Кленденин е учредител на фондацията "Пътуване с Иисус" (2004). Защитил е докторска дисертация по богословие в Университета Дрю в Ню Джърси (1985). Преподава в колежа "Уилям Тиндейл" в Мичиган (1985 - 1991), а след това - Християнски науки в Московския държавен университет (1991 - 1995). Специализирал е в Станфордския ... |
|
|
Книгата е своеобразен венец на богословското творчество на проф. Георгиос Мандзаридис. В този си богословски подвиг проф. Мандзаридис предлага на съвременния читател една отговорна позиция към най-актуалните екзистенциални, етически и социални проблеми като има за последен критерий църковната истина за човека и за етоса на новия живот в Христос. Това е подвиг на отговорното следване на отците, който прави възможно преоткриването на идентичността на православната християнска етика и богословското осмисляне на всички хоризонти на човешкото съществуване и етос – от тайната на човешката личност до проблемите на биоетиката и ... |
|
|
"Моят път, моят опит навярно са необичайни. Тяхното съдържание обаче ми разкри трагедията на милиони страдащи хора, разпилени по лицето на земята. Затова не е изключено изповедта ми, или по-точно духовната ми автобиография, да помогне поне на някои от тях да намерят благоприятното решение в сполетелите ги изпитания. Онова, което стана с мене, не беше плод на моя инициатива, съвсем не. Бог, по Своя единствено Нему известен Промисъл за нас, благоволи да ме посети и допусна да се докосна до Неговата Вечност. Святата Му ръка безпощадно хвърляше мене, нищожния, в неописуеми бездни.. "Там" в изумление, стигащо до ... |
|
|
"Книгата "Църква и общество" не е написана като планирано и систематично изследване. Става дума за сборник от статии, написани по различни поводи в специфични трагични исторически условия. Нейната цел е да стимулира отговорен и професионален разговор за едно толкова сложно явление каквото е отношението между Църквата и съвременното общество. Секуларизацията, "пазарните" и секуларни форми на религиозност заплашват да превърнат Православието и християнството в естествена религия. Християнството е Църква, литургична общност, избран Божи народ, "ново общество", модел на всяко общество и ... |
|
|
"Книгата "Богословие на Новия Завет" на свещеник Теодор Стойчев е сериозен научен проект, който от една страна служи за осмисляне на някои значими и актуални аспекти в съвременната библеистика, и от друга – разглежда тълкувателни проблеми, свързвайки богатата историко-литературна информация на новазаветната наука с дълбокото богословско разбиране. Предлаганият труд не се ограничава с отговорите на въпросите относно причините за отдалечаването на библейското от систематичното богословие, довело до това вярата да престане да участва в тълкувателния процес, секуларното отношение към свещените текстове, при ... |
|
|
Молитвата е уникална така, както е уникален и всеки отделен човек. Може да се каже, че е като папиларните линии, по които Бог Отец те разпознава. Когато се молиш, Той веднага знае, че именно ти Му говориш. Не някакъв човек, а именно ти. Между Него и теб съществува единствена по рода си връзка. Никога преди това не е имало такава и никога вече няма да има. Думите: обожавам, обичам или моля, които изричаш в молитвата си, макар и да звучат по същия начин в устата на другите хора, съдържат в себе си колорит, характерен само за теб. Никой друг не е способен да ги произнесе така, както ти. Никой не може да те подправи, не може ... |
|
|
Двуезично издание на древногръцки и български език ... Съчинението на патриарх Филотей Кокин се появява за първи път в света! ... |
