Възникналият уточняващ спор за епиклезата на Фераро-Флорентинския събор разкрива дълбинни пластове на различия в сакраменталното осмисляне на Евхаристията и самото претворяване на светите Дарове в Източната и Западната средновековна християнска традиция. Фундаментален се оказва тъкмо проблемът за есхатологията, който е свързан с начина на възприемане на реалността и тайнственото претворяване (превръщане) на Даровете, заедно с времето (момента) и извършителя на това тайнство. Двете традиции сблъскват не просто две различни практики, а две богословски светотайнствени парадигми, отразяващи два типа съзнание за тайнствата, ... |
|
Настоящото изследване засяга конкретно първото в историята на Църквата официално прекъсване на общението между Константинопол и Рим, известно още като Акакиевата схизма 484 - 519 г. То се явява като пряко следствие от появилите се противоречия след провеждането на IV Вселенски събор в Халкидон 451 г. На този най-многочислен по състав църковен събор в древната Църква по един блестящ начин и с пълен консенсус е дефинирано православното учение по така важния догматически въпрос за съединението на двете природи в личността на Богочовека Иисус Христос, с което е даден достоен отговор на монофизитското лъжеучение. Освен това ... |
|
Тази книга ни разкрива събитията, които ще се случат на световната сцена преди Второто пришествие на Христос. Но не само, включва се и период от време и след Неговото пришествие, по време на 1000-годишното царство и до края на всички времена, до новото небе и новата земя. Целта е да разберем, че идва време, когато вместо злото, което царува в този свят, и демоничните сили, които управляват, ще царува Господ и ние ще управляваме заедно с Него."Живеем във време, наситено не само с военни конфликти, но и със сблъсъци на различни теории и гледни точки. Последните са подхранвани от наличието на социални мрежи и достъп до ... |
|
"И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите ѝ?... Но един от старците ми каза: Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е от Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата." Из книгата ... |
|
"И пак: "ето ме мене и децата, които Бог ми даде". А понеже децата са участници в плът и кръв, то и той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. Защото, наистина, не от ангели приема естество,а от потомството Авраамово приема; затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. Защото в това, що сам претърпя, като биде изкушен, може и на ... |
|
Пътят на древните, по който са ходили беззаконниците."Какво знаем за Книга на Йов? Не много. Героят страда непрестанно. Изгубил е синовете си и целия си добитък. И чеше раните от проказата си. Злочестията, принудили го да ридае, са изброени още в пролога. Това са злодеяния, сторени му от сатаната с позволението на Бога. Но Йов намеква за нещо друго и това друго нещо е повече от намек. Той дебело подчертава причината за нещастието си, която не е сред злочестията, изброени в пролога. Причината не е нито божествена, нито сатанинска, нито материална, а човешка, само човешка." Рене Жирар ... |
|
Книгата включва четири непубликувани беседи на протопр. Александър Шмеман, изнесени в 1979 г. по време на летен семинар в Православния богословски институт Св. Владимир и посветени на същностната тема за християнското разбиране за смъртта и съвременната богослужебна практика на Православната църква. Преводът от английски е на Борис Маринов, а редактор на българското издание е Димитър Спасов. Художник на иконата Слизане в ада на корицата е румънският иконограф Йоан Попа, а художественото оформление на изданието е дело на Николай Киров."Смъртта вече не стои в центъра на християнското учение, образование и богословие, ... |
|
Седем причини да вярваме, че съществува живот след смъртта. След почти пет десетилетия изучаване на преживявания, близки до смъртта, Реймънд Мууди се опитва да отговори на въпроса, който човечеството си задава от зората на съществуването: Какво се случва с нас след смъртта? В тази книга д-р Мууди и Пол Пери разкриват, че съзнанието оцелява и след смъртта на тялото, като се позовават на задълбочени казуси, най-нови изследвания и интервюта с експерти, обхващащи теми от обичайните паранормални признаци до споделените преживявания след смъртта. Отлично структурирана и написана увлекателно, книгата представлява обобщение ... |
|
Сравнително малко християни смятат за необходимо да познават църковната история. Това е доказателство за духовната немощ на съвременната религия. Църковната история извисява представата ни за Бога и ни показва какво означава истинската вярност към Христос и Неговото Слово. Всеки, който е свързан с Църквата, трябва да познава нейното минало, нейната история, за да има ясна представа за нейната историческа съдба и по този начин да може правилно да оцени значението ѝ в живота на обществата. Докато не се осъзнае значимостта, която църковната история има за християните, и не се замислим върху стойността ѝ за ... |
|
Златният век на България и православянството. Книгата Св. Борис Велики е първото публикувано цялостно монографично изследване за живота и делото на равноапостолния св. княз Борис Покръстител. Въз основа на христоцентричен светоглед, богословски прочит на историята, уточнени преводи и тълкувания на изворите авторът Георги Тодоров развенчава десетки утвърдени с десетилетия и столетия исторически неистини и обосновава цялостно преразглеждане на безпримерния историческия подвиг на Покръстителя в неговото не само всебългарско, но и непреходно всемирно значение."Св. равноапостолен цар Борис-Михаил, най-великият българин, ... |
|
Първите пет века след Константин били време на особено напрегната борба на Църквата с ересите. Богословската мисъл имала за задача да опровергае еретичните учения и да даде точно определение на онези истини, които били изопачавани от еретиците. Израз на тази борба били вселенските събори. И тъй като с понятието "гръко-римска империя" се свързвала представата за целия християнски свят, простиращ се дори извън пределите на Римската империя, то и съборите от този период получили названието "вселенски", а техните определения били задължителни за всички християни и църкви. Догматичните определения били ... |
|
Западната църква от Великата схизма до началото на Реформацията. ... Първите спорове между Изтока и Запада се зародили през II век относно Пасха. Този спор бил решен на събора в Никея през 325 г. Своите властолюбиви претенции папите проявили през V в. На Четвъртия Вселенски събор папските легати заявили, че Римската църква стои над всички църкви. От VI век в Западната църква се появило учението за изхождане на Святия Дух и от Сина (filioque), макар че до XI век то не било санкционирано. Политическото и религиозно напрежение, тлеещо между Изтока и Запада от векове, в крайна сметка довело до Схизмата от 16 юли 1054 г. ... |