Това е история, в която привидно нищо не се случва: трима души в Ерусалим обитават обща порутена къща – прекъснал следването си студент революционер, разочарована от мъжете привлекателна вдовица и прикован на легло учител по история. Но в къщата живеят и призраци – на Юда, на Исус, на починалия съпруг, на низвергнатия баща, на предадения син. Това е история за любовта – за невъзможната любов, за силата на любовта, за предателството на любовта и за любовта, която променя дори онези, които отказват да се променят. История от зимата на 1959 година, в която има заблуди и страст, несподелена любов и един религиозен въпрос, ... |
|
Ако това, което казваш, не е по-добро от тишината, замълчи! Дзен, или изкуството да пуснеш корени, да поникнеш, да разцъфтиш... Един разказ за момчето, което трябва да намери своята плодородна почва, да пожелае да порасне. Повестта е последната от цикъла Кръговратът на незримото, в която Ерик-Еманюел Шмит продължава темата за независимостта на морала и човечността от религията. Можеш да скриеш името, произхода и травмите си, това не пречи на другите да живеят. Ако ги скриеш от себе си, това пречи на теб да живееш. Ерик-Еманюел Шмит е един от най-успешните съвременни френски драматурзи, носител на Голямата награда за ... |
|
Тази книга се роди по Пътя Камино де Сантяго. Подарих си това несравнимо, щастливо, свободно, първично, трансформиращо преживяване по случай 50-тия ми рожден ден. А Пътят ми подари книга. Тя е едно от многото вълшебства, случили ми се по Пътя-живот. Аз вярвам в чудеса и не мисля, че те са нещо свръхестествено. Чудесата са под Път и над Път, стига да имаш очи за тях. А ако имаш и сърце, можеш сам да си чудотворец. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... За романа "Столицата" Роберт Менасе е отличен с най-престижната награда на Германската издателската гилдия по време на Франкфуртския панаир на книгата 2017. Романът явно е вдъхновен от вълнуващите романи, които изобразяват цяла епоха, като у Робърт Музил. Отдавна е изтъквано, че Европа се нуждае от разказ, визия, нещо емоционално, което говори на хората. "Трябва да бъдат разказвани човешките аспекти на ЕС" - смята Менасе. ЕС не е абстракция. "Това, което се случва там, е създадено от човека и ... |
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска проза" на издателство "Ерго". ... Главен герой в романа е Максим Горки. Авторът го описва като велик писател, но също и като крайно противоречива личност, която спасява от сталинския терор много хора и в същото време пише пламенни просталински статии. Възниква въпросът - може ли първото да бъде оправданеие за второто. Разказът се води от името на Дяволина - една всеотдайна жена от обкръжението на Горки, която е негова болногледачка, а впоследствие и негова любовница. Десетилетия наред тя се грижи за Горки, служи на него, на жените около него и на армията ... |
|
След "Гражданскоправна поема" и "Облигационноправна поема" авторът Огнян Герджиков продължава необикновения си творчески експеримент с "Вещноправна поема". Но след "възпятото" от тази книга, ние, читателите, понесени върху закачливите стихове - все по-умело и плътно съчетали съдържание, рима и ритъм - разбиране, че професорът-поет плавно и неусетно разказва грандиозния си замисъл: да "преведе" суховатата правна материя на поетичен език. ... |
|
Казват, че: Възрастта не е порок; Талантът е продължително търпение, искра божия, дарба, която властва над човека; Мъдростта не е във възрастта, а в главата и се проявява чрез верността на мислите и лекотата на изразяване; Знанието е блаженство за ума... Доказателство за всичко това е настоящата книга "Облигационноправна поема" на утвърдилия се напоследък майстор на мерената правна реч и още по-отдавна утвърден университетски учен-юрист проф. Огнян Герджиков. ... |
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |