Понякога, за да изплуваш, трябва да се гмурнеш надълбоко. ... На осемдесет и шест Розмари е жизнена, духовита и се наслаждава на всеки нов ден. Вече седем десетилетия утрото ѝ започва с плуване в открития басейн "Брокуел" - мястото, където се е влюбила за пръв и последен път, където е намерила многобройни приятели и е преодоляла всевъзможни трудности. Сега, когато плувната база може да затвори врати завинаги, възрастната жена трябва да потърси в себе си силата и куража да я защити. На помощ изненадващо се притичва младо момиче, което моли Розмари за интервю. Кейт е само на двайсет и шест, но за разлика от ... |
|
|
"Въпреки бурите" е четвъртата стихосбирка на Росен Карамфилов. Напоена с любов, пропита с дълбочина - от първата до последната страница. Тя е сбогуване и завръщане. Тя е преоткриване и ново начало. Тя е страст и мълчание. Страстта, отдавна неспособна да изтлее. Мълчанието, което всъщност казва всичко. Росен Карамфилов е автор на книгите "Орелът и детето" (2011), "Стерео тишина" (2013), "Колене" (2014) и "Церебрална поезия" (2016). Носител е на наградите: "Рашко Сугарев" (2014), "Добромир Тонев" (2014), "Владимир Башев" (2017). Представя ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Модерна европейска лира" на издателство "Ерго" е съдържа избрана поезия на полската поетеса Ева Липска. "С оригиналната си поетика и винаги буден етичен заряд Ева Липска е сред най-превежданите полски поети по света", казва за книгата преводачката Вера Деянова. "Красива, мъдра, будеща чувствителността и интелекта на читателя поезия, която ни връща все по-изтъняващия изначален смисъл." За себе си без хленч "Достигнах до възрастта си по преки пътища. С ръчен багаж който се разрасна до словоохотлив склад на едро. Търгувах с красотата. В генетичните ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... "Забравата е по-страшна от смъртта Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши недостатъци. ... |
|
|
"Николай Атанасов извежда присъствието на гей-поезията в българската литература до степен, отвъд която вече не можем да се преструваме, че "такова нещо" не съществува, или пък, че ако съществува, то все пак няма значение... Първата силна проява на българската гей поезия!" Милена Кирова ... |
|
|
Книга втора от тетралогията неаполитански романи "Гениалната приятелка". ... Елена и Лила са много повече от приятелки или дори сестри - животът на всяка от тях сякаш зависи и се развива като функция от живота на другата. Във втората част на тетралогията пътищата им обаче се разделят. Красивата Лила, надарена с необикновен ум и артистични заложби, се омъжва за богат собственик на магазин. Елена продължава обучението си и развива подчертан вкус към интелектуални занимания. "Новото фамилно име" е роман, богат на събития и неочаквани обрати. Една от двете героини ще изживее бурна любов с привлекателния ... |
|
|
За пръв път на български език с нецензуриран превод и предговор от Борис Стругацки! ... "Пикник край пътя" е най-известната и обичана творба на Аркадий Стругацки и Борис Стругацки. Това е шедьовър, използващ фантастичното, за да ни разкрие дебрите на човешката душа такава, каквато е в действителност. Редрик Шухарт е сталкер. Един от авантюристите, достатъчно смели, за да навлязат в Зоната - място, в което физичните закони не важат и в което реалността се изменя. Сталкерите са контрабандисти, търсещи артефакти, останали от тайнствените посетители, създали волно или неволно Зоната. "Жив съм. Пусна ме ... |
|
|
След култовата Канела, Елин Рахнев се завръща, за да изкрещи през шепот, че поетите се раждат на сто и умират на една, да възпее вечната тъга по скоти фицджералд. Думите в Зелда винаги ще ни спомнят за обичните ни мъртви поети, за нюансите на тихото в нас, за онези непосилни тонове есен, които непрекъснато покачват децибелите на тъгата ни. Зелда е есенна книга. Топла и мека. Книга за чупливите и мълчаливците, за неспособните да се справят със света. Елин Рахнев е роден на 03.07.1968 г. в София. Завършил е специалност Педагогика в СУ Св. Климент Охридски, а по-късно специализира режисура в НАТФИЗ. Работил е като ... |
|
|
"Приживе ме беше завързал с невидимо въже за себе си. Не виждах въжето, но усещах как се скъсяваше, как ни приближаваше един към друг. Сега какво да правя със свободата си? Въжето се люлее - дочувам камбанен звън." Божана Апостолова ... |
|
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
|
Роман от автора на "18 % сиво". ... След тринайсет години живот в Америка и поредица от провали Никола Марков се връща за пръв път в родния си град за погребението на баща си, загинал при наглед нещастен случай. Синът не може да прости греховете му, а и няма време да се връща към миналото си, защото зад Океана го чакат неотложни проблеми. Плановете му обаче се преобръщат внезапно, а това, срещу което се изправя, ще промени посоката на живота му завинаги. В края на 19 век младата руска аристократка Вера Елегина копнее за независимост - от тираничната си сестра, от закостенелите порядки, от монотонността на ... |
|
|
Афоризми, карикатури и CD с телефонни разговори от миналия век. ... "Джони и Джеки (пък и третият от прочутото трио - Чарли, който тук присъства само в рисунката) са си извоювали привилегията да бъдат лошите момчета на българската култура и с годините нито стават по-добри момчета, нито престават да бъдат момчета. Да си лошо момче значи да си готов да се шегуваш с всичко, включително и с това, за което други са готови да си дадат живота (поне така твърдят). В тази книга с афоризми главната роля сред лошите момчета е на Джони Пенков - рядка порода интелектуалец, чието присъствие само по себе си си е афоризъм. Затова и ... |
