Брулени години. Прегърнал свободата на спомена, авторът ни връща към живата панорама на години, брулени от изпепеляващия червен вятър. Сладкодумно, с богата култура и усет за детайла Пампулов вдъхва живот на картини от миналото, които преминават пред очите ни като кадри от филм в старо градско кино. Бившите богаташки къщи по улица Велико Търново проскърцват от стъпките на преходни наематели и странни индивиди. Емоционалната разходка продължава през емблематичните за пловдивчани места: Френския колеж, Военния клуб, Тримонциум, Летния театър, Панаира... Улиците и забележителностите оживяват от преплетените трогателни ... |
|
|
Сборник със 161 стихотворения на Емили Дикинсън, които излизат за първи път на български език. Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя."Поезията ѝ е великолепна изповед, богохулна ... |
|
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
|
"Обитаемият остров" е една от най-известните творби на Аркадий и Борис Стругацки, които за пореден път използват маската на фантастиката, за да изобличат проблемите на тоталитарното съветско общество. Максим Камерер е човек от бъдещето. Един от смелите пилоти, които изследват дебрите на Галактиката през XXII век, когато на Земята е настъпила утопия, а хората са развили свръхчовешки способности. Също така Максим е изгубен - захвърлен на далечна планета след катастрофа, без никакъв начин да се свърже със своите. Знае, че е въпрос на време да го открият и просто трябва да потърпи. Но докато си играе на ... |
|
|
Всички познават Господин Изразителен. Има красиво лице, разпознаваемо. Снима се в реклами, обича да си прави селфита и се опива от красотата на собствения си образ. Един ден обаче, докато се любува на себе си в огледалото, забелязва нещо обезпокоително: неясно петно върху съвършения релеф на лицето си. Размиване на чертите, смътна сянка. Изразителността на господин Изразителен намалява с всяка следваща снимка. Ще успее ли той да си върне изгубеното съкровище - безупречно красивото си лице? Ще намери ли помощ в затънтеното предградие? Ще спечели ли обратно възхищението на околните? А струва ли си... Господин Изразителен ... |
|
|
Септември, 1913. Гьоберсдорф, днес Соколовско, Долна Силезия. Тук, в полите на планината, в продължение няколко десетилетия функционира един от първите в света специализирани санаториуми за лечение на белодробни заболявания. Студентът от Лвов Мечислав Войнич пристига в балнеокурорта с надеждата, че иновативните терапии и кристално чистият въздух ще повлияят ползотворно на състоянието му. Диагнозата обаче е плашеща: туберкулоза. В санаториума се говори не само за здраве и лечебни процедури. До Войнич и останалите пациенти достигат смразяващи кръвта истории за трагични събития, случващи се в околните планини. Макар героят ... |
|
|
Преразказани от Антъни Хоровиц. ... В тази книга са събрани тридесет и пет от най-хубавите митове и легенди на Европа, Азия, Африка и Америка. С нея ще тръгнете на пътешествие из загадъчни земи, населявани от чудати зверове, безстрашни воини, високомерни богове и скромни мъдреци. Разказвачът Антъни Хоровиц (роден 1955 г.) e популярен британски автор, който е създал сборник, изпълнен с приключения, разказани живо и с чудесно чувство за хумор. ... |
|
|
След дебютния си роман Глина, спечелил любовта и признанието на десетки хиляди читатели у нас, Виктория Бешлийска за втори път заравя пръсти в българската история и замесва роман, който храни душата с надежда и светлина. Сърце е история за онова, което държи всичките ни цели и пулсира с ритъма на отминалото време, за да остави своя отпечатък в настоящето. Годината е 1243. Високо горе на каменния зид в крепостта Червен два зара политат към черното небе, за да преобърнат пет живота. За Витол залогът е ясен. Предложил го е сам - загуби ли, спечелил е смъртта си. А тя повлича в бездната след него съдбите на жена му ... |
|
|
Съставител: Светлозар Желев. ... "Любовта е неразбирана, неразбрана и много често неразбираща. Любовта е нещото, което търсим, за да запълним вътрешните си рани, разломи или просто липси. Любовта ни кара да се усмихваме, кара ни да страдаме, любовта никога не ни е достатъчна, любовта никога не може да бъде обяснена. Няма нищо по-силно от това да се оставим на любовта, да оставим да ни превземе, да ни изпълни, да ни накара да се слеем с всемира, който пък от своя страна е концентриран в един човек, в едно нещо, в едно същество, което обичаме. Любовта има много природи, има плът, има дух, има слова, има светлина, има ... |
|
|
Съставител: Светлозар Желев. ... "Любовта за напреднали е познание, тя е пътешествие, тя е замък с много врати и много прозорци. Можем да влезем в любовта от много места. Можем да извървим много коридори, можем да отворим много врати. Дали ще намерим това, което търсим, зад тях - зависи само от нас. Всеки от нас познава собствените си любови, всеки от нас страда от липсите си. Винаги когато разглеждаме любовта, нейната достатъчност или недостатъчност, богатството ѝ, емоциите, които ни дава, начина, по който успяваме да съжителстваме заедно, осъзнаваме, че тя е нещо, което ни тежи, нашата или нечия друга любов, ... |
|
|
Книга за нещата, които ни се иска да направим... без сами да разбираме защо. За това колко е трудно да се поставиш на мястото на другия. За съветите, които са безполезни, защото изхождат от твоята собствена ситуация. Но също и за падането. Не, за танцуването и летенето! За един слон, който изпитва вътрешна потребност да се катери по дърветата, да вижда далечината и да прави пирует. Нищо, че после пада и много го боли. Проблемът на слона озадачава мнозина - от мравката или медузата до носорога, от Слънцето до земното притегляне. И всеки разсъждава какво би направил на негово място. Неизменно идеите им се оказват свързани ... |
|
|
"малката вечер е хванала дърветата за ръцете и танцува с тях в ритъма на вятъра празнотата на ноември се простира по улиците опакова сградите лампите плочките на тротоара поглъща студа и той омеква в гърдите ѝ градът е облечен в късна самота и тя така му отива всяко жълто листо на асфалта е обещание за тиха и дълбока зима всяко око на нощта е будно и гледа през теб хоризонта" Петя Богданова ... |
