"Обитаемият остров" е една от най-известните творби на Аркадий и Борис Стругацки, които за пореден път използват маската на фантастиката, за да изобличат проблемите на тоталитарното съветско общество. Максим Камерер е човек от бъдещето. Един от смелите пилоти, които изследват дебрите на Галактиката през XXII век, когато на Земята е настъпила утопия, а хората са развили свръхчовешки способности. Също така Максим е изгубен - захвърлен на далечна планета след катастрофа, без никакъв начин да се свърже със своите. Знае, че е въпрос на време да го открият и просто трябва да потърпи. Но докато си играе на ... |
|
"В нашия век хората се застрелват, защото ги е срам от другите - от обществото, от приятелите... А през миналия са се застрелвали, защото са се срамували от себе си."Астрофизикът Дима Малянов е напът да разреши научна загадка и да запише името си в историята. Необичайни случки обаче прекъсват потока на откритията му - получава кашон с алкохол, непозната красавица звъни на вратата и се представя за съученичка на жена му, съседът на етажа е убит и главният заподозрян е той. Странни неща се случват и на неговите приятели, също корифеи в областта си. Необяснимите събития са недвусмислена покана към учените да ... |
|
Когато любовта има гаранционен срок. Някои вярват в любовта, други не вярват. А Марк Мароние вярва, че любовта трае три години. И има доказателства за това: статистиките, биохимията и личният опит. Началото на неговия разказ съвпада с развода след тригодишен брак. Първата година човек казва: Ако ме напуснеш, ще се убия. Втората година казва: Ако ме напуснеш, ще страдам, но ще ми мине. Третата година казва: Ако ме напуснеш, ще изстудя шампанското... Първата година се купуват мебели. Втората година се разместват мебели. Третата година се делят мебели. Дали любовната история с Алис (все още съпруга на друг мъж) ще завърши ... |
|
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва ... |
|
"Давам ороци по български език." "И това доживяхме да прочетем! Нямаше да повярвам, че е възможно, ако не го бях видяла с очите си в един телевизионен репортаж. Ако "ороците" бяха по друг предмет, сигурно тази обява не би предизвиквала чак толкова почуда и гняв. В случая гняв предизвиква не толкова неграмотността, колкото наглостта, въпреки собствената си неграмотност, да се обявяваш за учител. Гняв поражда самочувствието без покритие и на това отгоре с претенции. Но и то не е всичко. Още по-тъжното е, че това не е изолиран случай. Ако беше така, също бихме го отминали с иронична усмивка. ... |
|
"Животът и поезията се обичат, но са разделени. Затова стихосбирката на Рене Карабаш е въже за двойно самоубийство. Жилаво и неумолимо, и истински обичливо въже." Марин Бодаков "Обърнах тази книга "с хастара навън". Докато опипвах подутините, стиховете ѝ падаха като "гилотини" върху предразсъдъците ми, и те, "postmortem", се превръщаха в безсрамни разсъдъци за палачите си. По всичко личи, че още в детството си Рене е завършила университетите на Горки с "отличен"." Азиз Шакир-Таш "Пеперуди в хълбока на думите, око, което гледа навътре, кожа, която ... |
|
Романът на Здравка Евтимова Една и съща река разкрива историите на три сестри - Люба, Сара и Пирина, които живеят в неголемия български град Радомир. Пирина пее - в песните ѝ няма мелодия, нито думи, но те лекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си; един от тях издига църква за нея и когато самотните се молят там, скоро срещат любим човек. Люба чете толкова много, че отсъства от ежедневието и живота и това я прави привлекателна по някакъв нелогичен, но убедителен начин. Никога не влизаме в една и съща река. В книгата на Здравка Евтимова реката тече не както е решила вселената, а накъдето я водят песните на ... |
|
Дневник (1950 - 1951, 1955). Досие (1925 - 1958). Албум (1930 - 1957). ... Тази книга се появява 57 години след смъртта на Илия Бешков, толкова години, колкото и самият той е живял. За пръв път тук се публикува дневникът на художника, писан през петдесетте години. Той самият го нарича "Черната тетрадка". В него има потресаващи прозрения за света, за събитията, за хората, които движат този свят. Докато той пише дневника си, други водят "записки", попълват досието му – общо 200 страници. Службите на Държавна сигурност – и по времето на Царска България, и по времето на социалистическия строй – го ... |
|
"Пътуване към себе си" е една от най-ярките творби в българската проза през 60-те години на XX век. Това е книга за заминаването, за бягството, за пътя, по който поемаме в търсене на собствената си идентичност. Тук преживяванията са разказани като спомен, а самата история е своеобразен опит за преосмисляне на времето. В книгата си Блага Димитрова поставя акцент върху моралните ценности, чувството за вина и отговорността. Тя ни помага да открием пътя към себе си, най-сложния, истински и стръмен път, криволичещ през житейските проблеми, тревожните мисли и порива на чувствата. "Само дълбоките дири значат ... |
|
Един магически портрет започва да старее, докато младежът, нарисуван на него, запазва красотата и младостта си. В отчаян опит да спаси себе си, младият човек пада по-ниско от най-окаяния жител на викториански Лондон. Ще спре ли портретът да погрознява и да остарява, изобразявайки вътрешната му същност? Неповторимият роман на Оскар Уайлд и днес искри със завладяващ сюжет, великолепни герои, както и с най-силното оръжие на писателя – неговото остроумие. "Портретът на Дориан Грей" е единственият роман на Оскар Уайлд, публикуван за първи път в списание "Липинкот" на 20 юни 1890 г. В самостоятелно ... |
|
Автентично! ... Психоанализата и учението за душевния живот неимоверно вълнуваше обществеността в началото на миналия век. Сабина Шпилрайн, талантлива рускиня от Ростов на Дон, днес е смятана за ключова фигура, един от забравените пионери в психоанализата, наред с Фройд и Юнг. През 1904 г. високо надарената, но болна жена пристига в Цюрих и отива при К. Г. Юнг. Върху Шпилрайн, младият главен лекар за първи път изпробва революционната нова наука от Виена. Младата дама става неговият "класически пример в психоанализата". Той успява да я излекува, тя завършва медицина и става най-добрата му ученичка, накрая пише ... |
|
"Плашилото" е роман за хора, преживели и осъзнали горчивите уроци на живота, но и за тези, които тепърва ще ги учат. Представена е типичната българска семейна сага, каквато много от нас са изпитали на гърба си и са я "скътали в гънките на душите си", както сполучливо се изразява авторката. Дали историите са истински, изстрадани лично или са чути и майсторски пресътворени, това читателят ще реши сам. Но авторката се осмелява да ни разкаже тази семейна история съвсем неподправено, искрено, от сърце. Така че да я съпреживеем, да се замислим, да извлечем поуки. И може би да станем малко по-добри. Книгата е ... |