Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
|
Английският поет и публицист Джон Милтън (1608 - 1674) публикува За образованието и Ареопагитика през 1644 г. В първото съчинение авторът разкрива своите възгледи за правилния път към получаването на знания като начин за възстановяване на разрушените останки от нашите първородители и на нашата способност да познаваме Бог правилно и оттук - да Го обичаме, да Му подражаваме, да бъдем като Него, което е възможно в най-висока степен чрез изпълване на душите с истинска добродетел; във второто съчинение, написано броени месеци по-късно, той разгръща цялостната си защита на свободното споделяне на знания, което, веднъж ... |
|
В настоящата книга втора от своите "Опити" (1580) Монтен продължава да търси себе си с помощта на древните автори и извън отъпканите пътища на тогавашните научни дисциплини. Самопознанието е дълъг и труден процес за мислител, който заявява открито: "Моят занаят и моето изкуство е да живея." Монтен насочва вглеждането в себе си към радикално нова цел - не за да вае своя статуя на велика личност, а за да се отърси от наслоените представи, утвърждавани с векове, за човека господар на природата и на животинския свят. В това по същество демистифициращо начинание важно място заемат Монтеновите идеи за ... |
|
Книгата е втори том от поредицата "История на сексуалността" на издателство "Критика и Хуманизъм". ... С публикуването на "Волята за знание" преди няколко месеца започна новият живот на български език на легендарната поредица на Фуко "История на сексуалността". Замислена от него първоначално като шесттомник, тя всъщност бе живяла десетилетия като трилогия, докато през февруари 2018 г., десетилетия след смъртта на автора си, не стана публично тетралогия с изданието на извадения от архивите на Фуко четвърти том: "Признанията на плътта". Поглед към работата над ... |