"Сбогувания" е мистериозна история, разказана от името на съдържателя на провинциално кафене, който има претенцията да бъде тънък познавач на човешката психика. Неговият поглед е привлечен постоянно от един самотен мъж. Новопоявилият се болен от туберкулоза и се лекува в близкия санаториум в полите на планината. Той не може да се примири с живота в болницата и порядките в селото и съвсем скоро предизвиква раздухването на всякакви слухове. Особено след появата на две мистериозни жени. Едната е съпругата, а другата любовницата, или...? Коя е тази възрастна жена, която взе, че умря в странния град Санта Мария? Защо ... |
|
|
Не бивало да прави нищо в разрез с добрия тон, предупреди го жената от къщата. Да пъха пръст в устата на спящото момиче или нещо подобно. На етажа се намираше стаята от осем татами, където разговаряха с жената, и съседната до нея, но други горе като че ли нямаше. Поради твърде притесненото пространство за помещение за гости на долния етаж, къщата трудно би могла да се нарече странноприемница. На портичката вън нямаше и табела, може би защото тайната на този дом го изискваше. В къщата цареше абсолютна тишина. След като отключиха портичката, за да влезе, старият Егучи не зърна никого освен жената, с която разговаряше сега. ... |
|
|
Сборник съчинения ... Творчеството на поета и мислителя Джакомо Леопарди (1798-1837) редом с това на Данте и Петрарка е един от върховете на италианската литература. Смъртта го застига в Неапол, докато работи над френското издание на своите съчинения. Сборникът трябвало да завърши с "Мисли за характера на хората и тяхното поведение в обществото", от които Леопарди успява да напише 111. Със своята горчива проницателност Мислите и днес са едно изненадващо въведение в микрофизиката на човешките взаимоотношения и генеалогията на морала. "Смъртта не е зло, защото освобождава човека от всички злини и заедно с ... |
|
|
"Нека вятърът говори" е първият роман на Хуан Карлос Онети, писан в изгнание в Испания. Това е автобиографична история за "първите пъти". Първия път, когато бъдеш отритнат от обществото, първия път с някого, първата цигара, първото двойно уиски, първата... Какъв ли не е бил Медина през различните си периоди? Художник, полицейски шеф, че дори и доктор, може би малко съмнителен, но и доктор е бил. Медина живее в Лаванда, от другата страна на реката, срещу Санта Мария, град, който е забранен за него. Той няма право да влиза в него и по тази причина иска безвъзвратно да го унищожи. И ето, вятърът говори и ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
Един различен тип трилър, в който се преплитат мит, мистерия, история и теология. Преди "Шифърът на Леонардо" този роман разклати догмите. ... Романът "Краят на кръга" е публикуван две години преди "Шифърът на Леонардо" да види бял свят. Не малко са коментарите както на критици, така и на неспециалисти относно приликите между двата романа. Не липсват и намеци за плагиатство - главният герой е албинос; нещата се въртят около родословието на Иисус и потулени тайни на християнството; зад всичко стои всесилна международна организация; и двете книги се занимават с противоречиви теории за живота, ... |
|
|
Томът включва избрани стихотворения на известния поет и художник, както и киносценария "Пролом за безумци". ... |
|
|
"Както предишната, и тази Градина включва лекции и слова. С изключение на едно, те са произнесени от чуждестранни гости на "Нов български университет" по време на церемонии за получени почетни степени и звания. Повечето от говорилите познаваха добре НБУ. Но и тези, които за пръв път се изправяха пред наша аудитория, не по-малко от другите следваха отворения дух на университетската институция. Може би затова тези лекции и слова се оказаха така естествено свързани в двете рубрики Древност и Съвременност." Из "В градината с розите - том 2" ... |
|
|
Приказки за любовта, за фините трептения на душата, за необятните стремления на духа, за богатия свят на въображението, за магията на детството. Любовта - прелестна и тайнствена... Проклятието да бъдеш обичан от всички, и благодатта сам да обичаш... Копнежът по вълшебствата и изгубения рай на детството. Тези игри на сенки, прелестни пъстроцветни кристали, притежават тайната на капките роса - и в най-малките си частици те са огледало на безкрайността. Под тънкото було на естетическата хармония в творбите на Херман Хесе, един от най-големите писатели на XX век и Нобелов лауреат за литература за 1946 година, извира ... |
|
|
Сборникът поставя начало на поредица, която има за цел да показва най-доброто, произнасяно при тържествени случаи в "Нов български университет". Включени са единадесет академични лекции и слова на световноизвестните учени Томас Сибиък, Робърт Йънг, Волфганг Изер, Вера Мутафчиева, Лорд Ралф Дарендорф, Ричард Рорти, Ееро Тарасти, Юлия Кръстева, Джефри Елман, Томас Слезак, Себастиен Шарл. Представят се теми, свързани с университетския живот, необходимостта от психоанализа в посткомунистическите страни, парадоксите на историята, силата на човешките права, силата на еволюцията, начините на философска споделимост и ... |
|
|
В свързаната с “ Картички ”, но самостойна книга “Писма”, Силвия Чолева продължава да настоява на това, че детайлите са важни частици на цялото, че любовта е изгнание и убежище. Изречения от имейли, каквито са днешните писма, са епиграфи на стихотворенията. Пощенските картички са отворени, писмата – затворени, но и в двете проблясва онзи копринен конец, който реже - по думите на Марин Бадаков - “меко, внезапно и дълбоко”. И двете стихосбирки са оформени от Даниела Олег Ляхова. ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Времето и мястото, в което живеех, ме научиха да заключвам стиховете си. Да пренасям мислите си в куфари с двойни и тройни дъна. Така най-обикновени човешки чувства придобиваха висш мистичен смисъл. Започнах да се раздвоявам и разтроявам и поезията за мене стана единствената приемлива форма на живот. Пишех все по-бавно и мъчително, натоварвах думите с различни значения и ги разполагах така една до друга, че да придобиват смисъл, понякога обратен на първоначалния. По този начин получавах свободата, без която не можех да съществувам и която ми се отнемаше ... |
