Разказ за философиите, за Бога и за злото... ... Проблемът за злото - това е най-важният за умовете на учените от XVII век проблем. Техният стремеж е да помирят очевидния факт, че светът е пълен с грях и страдание, с твърдото убеждение, че Вселената е създадена от безкрайно добър, мъдър и всезнаещ Бог. Как да се схване правилно идеята за бога? Как действа той? Какви способности и възможности има? До каква степен неговото поведение подлежи на рационално обяснение? Можем ли винаги да разберем и оправдаем действията му? Дали Вселената е продукт на мъдростта, на доброто и красотата?... Или всичко е резултат от произволна ... |
|
|
Въпросът за смисъла на съществуването, за същината на всички неща, за мястото на човека в света e в основата на нашето мислене. Затова философията, "любовта към мъдростта", се смята за "майка" на всички науки. Отговорите, които тя дава от античността до съвремието, се менят с обстоятелствата, но не и в същността си. Ето защо заниманието с философия предполага винаги разглеждане на нейната история. Атласът Философия е история на философските учения, представени чрез философите и техните най-важни тези и понятия. Особеното в него е, че те са онагледени с цветни илюстрации. И този път системата на dtv ... |
|
|
Малки философски съчинения. ... "Шопенхауер е действителен човеконенавистник - не мним, а истински. Неговата омраза към човека не е поза, а мироглед. Тя обхваща както човечеството като цяло, тъй и неговите национални подразделения. Англичаните са завършени лицемери, италианците - съвършени безсрамници, американците - пошли. за французите: в другите части на света има маймуни, а в Европа: французи. Антисемитизмът на Шопенхауер е направо свиреп, но не е пощадена и собствената му нация - немците нямат нито срам, нито съвест, но затова пък разполагат в изобилие с глупост. "Всяка нация се подиграва на другите и ... |
|
|
Трите студии на Хосе Ортега-и-Гасет, които са преведени за пръв път на български език - "Размишления за техниката", "Историята като система" и "Идеи и вярвания", са своеобразна абревиатура на творчеството на този най-значим испаноезичен философ на ХХ век. Относително кратки, те съдържат обобщение на няколко основни теми на ортегианската мисъл: въображаемото като неотменимото условие на човешкия живот техниката като начин за "спогаждането" между природата и човека историята като "естеството" на човека вярванията като онова, което не се мисли, докато човек мисли, но без ... |
|
|
В тази книга, превърнала се в безспорна класика в хуманитарните науки, Клод Леви-Строс прилага към различни ключови за модерното познание области: родствените и брачните правила, забраната за кръвосмешение и екзогамията, понятието "примитивен", отношенията между етнологията и историята, езикознанието, социологията, психологията и психоанализата; тълкуването на митовете, обредите и магическите практики; отношенията между изкуството и другите аспекти на социалния живот. Елементите в дадена система се разглеждат не като независими цялости, а като позиции, зависещи от връзките, които ги обединяват или ... |
|
|
Фернан Бродел - член на Френската академия, един от най-значимите учени на XX век, в "Структурите на всекидневието" показва блестящ синтез между история, социология, философия и икономика. Тази книга е дълго пътешествие през улесненията и навиците, с които съвременният живот ни засипва. В действителност то ни отвежда на друга планета, в друга човешка вселена. Разбира се, бихме могли да отидем във Ферне при Волтер и тъй като мечтите са безплатни - да беседваме надълго с него без особени изненади. В идеен план хората от XVIII век са ни съвременници: духът и страстите им са доста сходни с нашите, за да се ... |
|
|
Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който ... |
|
|
В книгата са включени произведенията: Отвъд доброто и злото (1886) и Към генеалогията на морала (1887). ... Фридрих Ницше е един от световните мислители, без които не можем да си представим модерната цивилизация. Неговият дух владее не само XIX и XX век, но очевидно ще оплодотворява интелектуалните търсения и на XXI век. Фундаменталното шесттомно събрание на съчиненията на великия философ е под общата редакция и съставителство на д-р Исак Паси, който твърди, че от самото начало на XX век името Фридрих Ницше започва да се превръща в идол, в кумир за рационалисти и ирационалисти, за моралисти и аморалисти, за национал- ... |
|
|
Тази книга е част от едно по-широко изследване върху структурата на характера на съвременния човек и върху проблемите на взаимодействието между психологическите и социологическите фактори. Тя е от поредицата "Философия и човек", която има амбицията да хвърли светлина върху някои недостатъчно или съвсем неосветени територии на световната философска мисъл, да представи пред българския читател автори и творби, които жалонират цели епохи в развитието на човешкия дух. ... |
|
|
Богдан Богданов е роден в София през 1940 г. Завършва класическа филология (1963 г.) в Софийския университет. Преподава във Великотърновския университет от 1963 до 1969 г. От 1969 г. е асистент, от 1983 г. доцент, а от 1989 г. професор в Катедрата по класическа филология в Софийския университет. От 1989 до 1991 г. е ръководител на тази катедра. Доктор е на филологическите науки от 1986 г. От 1991 до 1993 г. е посланик в Гърция. Отличен е с Големия кръст на ордена на Феникса през 1993 г. (Гърция). От 1990 до 1997 г. е председател на УС на фондация "Отворено общество". Богдан Богданов е основател на Нов ... |
|
|
|
|
|
В духовната си еволюция Владимир Соловьов (1853-1900) е изпитал влиянието на мистическите традиции на Изтока и Запада, на платонизма и неоплатонизма, на немската класическа философия, възприел и трансформирал е идеи от различни мислители - Спиноза, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман. За Соловьов обаче винаги са били характерни самостоятелността и изтънченият критицизъм, той е формирал собствения си светоглед оригинално. Философската му мисъл е последователно онтологическа, принципът за всеединство на битието при него е изначален и определящ не само онтологията, но и всички сфери на метафизиката му. Въпреки факта, че ... |
