Нова редакция: Александър Стойнов. ... "Наказателното право на Република България е един от отраслите на нейното действащо право, т.е. система от правни норми, които регулират определена категория обществени отношения. Поради това, като притежава всички черти, характерни за правото въобще, то разкрива и специфични особености, които го отличава от останалите правни отрасли. Правото на Република България като част от надстройката представлява съвкупност от норми, установени и охранявани от държавата, изразяващи нейната воля. Тези норми съдържат правила за поведение, които целят да регулират обществените отношения с ... |
|
Нова редакция - Александър Стойнов. ... "Обществено-политическото и наказателноправното значение на принципа, че по съвременното право престъплението е винаги конкретно деяние, бе вече изтъкнато. Необходимо е обаче по-нататък да бъдат изяснени: общата характеристика на деянието; неговите форми; особеностите на изпълнителното деяние, чрез което се осъществява престъплението, а след това отношението на деянието към общественоопасните последици и причинната връзка между тях. Деянието като елемент на съзнателна волева дейност на човека е предмет на изучаване в психологията, чиито изводи следва да бъдат съобразени и на ... |
|
Фокусът на настоящото научно изследване е към един специфичен аспект от правната уредба на свободата на религията - значението на наказателното право в нея. Анализът се основава на законодателните решения в конституционната уредба за закрепването на тази свобода в каталога на основните права и свободи и влиянието върху съдържанието на тази уредба на отношенията между държавата и религиозните институции през различните исторически периоди, както и на международните и европейските стандарти, които са относими към нея. На тази база се извежда авторовата теза за ролята на наказателното право в правната уредба, свързана със ... |
|
Теоретично-нормативният модел за целите на наказанието в българското наказателно право. ... "Книгата пояснява в дълбочина връзката между общата цел на наказанието (дефинирането на която е предназначено да отговори на въпроса защо въобще е необходимо да го има) и непосредствените цели на наказанието (дефинирането на които е от ключово значение при наказателното правоприлагане за конкретно престъпление спрямо конкретен извършител). Систематизирани са трите основни теории за целите на наказанието - утилитарната, ретрибутивната и смесената. Откроени са техните достойнства, слабости и отражение върху развитието на ... |
|
"Прегледът на нормативната регламентация и значение на самопризнанието в наказателния процес в исторически ракурс показва неговата противоречива природа и функции. Така например, в обвинителния наказателен процес обвиняемият е основен субект в производството, поради което са налице легални гаранции, които препятстват предприемането на действия с цел принудително снемане на неговите самопризнания. В противовес на това, една от основните характерни черти на следствения (инквизиционен) тип наказателна процедура е приложението на теорията на формалните доказателства, според която самопризнанието е главно и най-силно ... |
|
Този труд си поставя задачата да разгледа и анализира основните понятия и процедури в процеса по принудително събиране на публичните вземания. В правната литература темата е недостатъчно разработена, въпреки интереса, който поражда в последните години. Необходимостта от подобно изследване е обусловена от два фактора - законосъобразното и съразмерно изпълнение от страна на органите по изпълнение и съблюдаването правата и законните интереси на гражданите. Вниманието към тях произтича от спецификата на материя, в която се ползва методът на принудата. Последното обосновава разбиране и прецизно боравене с използваната от ... |