Годината е 323 преди Христа. Цар Александър Македонски, станал по-късно известен като Александър Велики, лежи отровен и парализиран в двореца си във Вавилон. Той е на тридесет и две години, негов учител е Аристотел, а войската му е най-голямата, която светът е виждал. В другия край на двореца е заключена Филис. Тя е готвачка в кралската войска, арестувана от новата власт. Прекарала е целия си съзнателен живот на бойното поле, дълго време като любовница на Александър. Кой е виновен за отравянето на царя? Филис ще продължи да живее, докато не напише всичко, което знае за Александър. Тя ни представя един богат и суров разказ ... |
|
Някои може би ще решат, че тази книга заслужава аутодафе. Други вероятно биха поискали да направят същото с нея, но заедно с автора. Това би означавало само едно - че стрелите на неговия присмех са попаднали право в целта. А тя, целта, се състои от всички онези, определящи себе си като политическа класа, изплувала след десетоноемврийския преврат. "Няма нищо по-убийсвено от смеха и от близнака му, присмеха, известен още под името сатира - пише авторът Георги Куфов. - Деспотите от всички времена са бягали от смеха като от чума." Никой не е пощаден от оръдейните залпове на неговите памфлети - депутати, министри, ... |
|
Лейла и Самира са сестри в тийнейджърска възраст, които живеят в Хелзинки, столицата на Финландия. Майка им е финландска шведка, която понастоящем изповядва исляма с преувеличен фанатизъм, тъй като баща им произхожда от Северна Африка. Майката носи хиджаб и се обгражда с тясна и сплотена група от други ислямизирани финландки, които се надпреварват да доказват своето благочестие, нерядко предизвиквайки смях. Възпитава дъщерите си в духа на традиционните ислямски ценности с очакването да бъдат омъжени за подходящи мюсюлмани. Същевременно обществото като цяло не е особено добре настроено спрямо момичетата. Расизъм, сексизъм ... |
|
Книгата е продължение на "Придворната дама" и е част от поредицата "Придворната дама". Превод от датски - Мария Змийчарова. ... Испания, 1569 година. Близо век след окончателната победа на християните над маврите, под управлението на крал Филип II привидно цари спокойствие и стабилност. В действителност страната е взривоопасно буре барут от борби за власт и жестоки санкции срещу всеки, който дори само породи съмнения за симпатии към мюсюлмани и евреи. Инквизицията действа с твърда ръка, екзекуторите и отровителите не остават без работа, еретиците изгарят на клада, а рискът от въоръжен ответ от страна ... |