Емоционална история, търсеща корените на българската душевност. Още като невръстно дете Кера губи майка си, а с нея топлата ласка и грижа в семейството. Момиченцето отрано се научава на тежък труд и се сблъсква с несправедливо отношение. Но с неволите идват и малките човешки радости - миговете с вярната приятелка, първата любов, седенките. Кера пораства красива, силна и с доброта в сърцето, която никога не губи, дори и в най-непосилните изпитания. Странни сънища от далечното минало обаче навестяват нощите ѝ. В тях Керана, изповядваща богомилското учение, извървява труден път, за да изпълни свещената си мисия. А ... |
|
Тя е лошото момиче - бунтарка, авантюристка, прагматична. Той е доброто момче - в плен на наивната си, саможертвена, обречена любов към нея. Съдбите им се срещат и разминават във вихъра на странна, луда любовна история, която продължава повече от четири десетилетия и отвежда читателя в Париж, Лондон, Токио, Мадрид. А неин ярък фон са емблематични събития и процеси от втората половина на XX в. - революционните движения в Латинска Америка и младежките бунтове в Европа, бохемският живот на Лондон от 60 -те години и икономическото чудо на Япония, рокендролът и СПИН-ът, френският постструктурализъм и руското дисидентство. ... |
|
Биография на Мартин Лутер с приложени въпроси в края на книгата за затвърждаване на наученото от историята му. ... |
|
Продан Тишков - Чардафон, е роден в Габрово. Участва в Опълчението, назначен е за сержант-майор в милицията на Източна Румелия, отговаря за резервистите в околията. И неспирно агитира за каузата на обединението на българския народ. На 5 септември 1885 г. в Голямо Конаре той арестува пристигналия в селото пловдивски префект и обявява Съединението. Същата вечер повежда своята чета, наброяваща 300 души, към Града под тепетата. В своята биография Захарий Стоянов ни среща с едно от най-колоритните лица на Съединението. Той описва Чардафон като луда глава и патриот и прибавяйки иронично към прякора му Великий, го сваля от ... |
|
Български исторически роман. ... Ние сме българи и не от земя, а от небе сме направени. Тук, на Запад, християните и евреите твърдят, че са създадени от земя и кал, а ние сме направени от облаци, звезди, огнени изгреви и залези, вятър, дъжд и сняг, слепени с оренда, заченати и родени в небесната твърд. Ние сме нежни и деликатни като повея на вятъра и страстни като буря. Ние сме хора на Небето и един ден ще отидем отново там, където нашите предци-звезди ни очакват, в саракта! Книгата е част от поредицата България от Токораз Исто. ... |
|
Втората част от трилогията Храмът на Светлината ни потапя още по-дълбоко в мистицизма и тайнствеността на древното езотерично познание, което безсмъртната душа на Избрания носи в себе си през вековете и в преражданията си. Жрецът - воин от древността трябва да съумее да се справи със заплахите, надвиснали над неговия народ и да го преведе през война и перипетии, за да запази живо познанието, което му е дадено от Бог, и да го предаде на поколенията. Пътят на рицаря-тамплиер от Средновековието ще го отведе до едно село на богомили в България, където той неочаквано ще открие елементи на тайното познание, което е мислел, ... |
|
Знахарката Мавруда ражда дъщеря си Биляна след трагичната загуба на съпруга си. Тя отглежда не само своето дете - съдбата ѝ изпраща и едно сираче като хранениче. Децата наследяват нейната дарба да разгадава сънищата, но притежават и умението да чуват гласовете на мъртвите и да се свързват с висши сили в огненото хоро. В историята на Мавруда и нейните потомци се редят разкази за сънища, опръскани с кръв съкровища и тежки грехове. Любовта и омразата, сребролюбието и грижата за ближния изправят героите от четири поколения пред неизбежни и тежки изпитания. Но духът на предците помага на тези, които търсят доброто в ... |
|
"Политическият език е въведен, за да накара лъжите да звучат достоверно, а убийството почтено, и да придава плътност на всяка вятър-работа.""Както и при християнската религия, най-лошата реклама за социализма са неговите привърженици.""Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, настъпил човешко лице - хем завинаги." Книгата е част от поредицата Без цензура на ИК Веси. ... |
|
Български исторически роман. ... Воин не означава само да се тупаш в гърдите, дори не е това да участваш в битки, а да проявяваш непреклонност и твърдост, да вървиш, дори когато устоите под нозете ти ги няма и не си сигурен в посоката, да се бориш, дори когато си изгубил представа за Добро и Зло. Воинът е онзи, който постоянно търси и намира устоите си, върви без да спира и води останалите след себе си. Точно в такива моменти, когато всички се губят и спират, той продължава и ги повежда напред. Книгата е част от поредицата България от Токораз Исто. ... |
|
21-годишната Жустин живее в дома на своите баба и дядо заедно с братовчед си Жул, тъй като родителите и на двамата са загинали в автомобилна катастрофа. Жустин се грижи за обитателите на Дома за възрастни хора Хортензиите и харесва работата си. Тя обича да чете, но повече от всичко обича да си говори с пансионерите - за нея всеки от тях е жива ходеща книга и ако никой не чуе историята им, това означава, че една книга е загубена завинаги. Особено привързана е към Елен, близо стогодишната крехка дама, която в съзнанието си най-често седи на брега, вперила поглед в морето в очакване на своя любим. Миналото има много по- ... |
|
Виена, 1938. Самуел Адлер е шестгодишно еврейско момченце, което за една нощ губи всичко: баща, дом, родина. Отчаяна, майка му го качва на последния влак, който ще го отведе от нацистка Австрия в Англия. Там, далеч от всичко познато, Самуел ще започне нов етап от живота си със своята любима цигулка и с бремето на самотата и несигурността, които винаги ще го съпътстват. Аризона, 2019. Осем десетилетия по-късно седемгодишната Анита Диас се качва на друг влак заедно с майка си, бягайки от неизбежна и смъртоносна опасност в Салвадор, за да потърси убежище в САЩ. Новата безмилостна политика на правителството я отделя от майка ... |
|
"Без вяра човек е нищо. Вярата издига човека над животните, че дори над всичко. Вярата планини движи!" Антон Прудкин "Изправяме се пред личност, която не трепва пред трагичната си съдба и с антично величие върви към своя гроб. Той остава верен син на родолюбивата си майка и на предания си баща - солдат от Освободителната армия, украинец по народност, но останал при любимата си съпруга, натурализирал се в България и станал съединителен образ на дружбата между българския и украинския народ. Синът отстоява с кръвта си демократичната и славянофилската линия в нашето общество - линия в еднаква степен единна със ... |